Студентите отдавна обичат веселби
„Te pрекараха остатъка от деня в безкрайни веселби, запалиха големи огньове и пиеха вино тържествено…“ Написано от средновековния хроникьор Уолтър Бауър, това описание рисува жива картина на атмосферата след създаването на университета Сейнт Андрюс през 1414 г. Разказът на Бауър предполага, че студентите още от най-ранните дни са се радвали на известни забавления – поне в Шотландия.
Сейнт Андрюс е известен и със своя „Стафиден уикенд“ – дългогодишна традиция, при която новите студенти даваt на своите „академични родители“ (по-големи колеги) половин килограм стафиди, за да ги запознаят с университетската общност. В замяна на този подарък – или вино в днешно време – новаците са посрещнати в „академичното семейство“ с двудневни предизвикателства и партита, които завършват с масов бой с пяна (на основната снимка горе). През 30-те години на миналия век веселието излезе толкова извън контрол, че тържествата са напълно забранени в продължение на три години. Възмутителното поведение и „кражбата на женско нощно облекло“ са посочени като причини за забраната.
Насилие
На студентски протести през 2010 г. по улиците на Лондон се разгръща хаос – чупят се прозорци, хвърлят се яйца и се пускат димни бомби. Извършени са общо 153 ареста и 139 студенти са обвинени в нарушаване на мира, а 7 в насилие. Но макар тези събития да изглеждат екстремни, те не са първите студентски протести, които преливат в масови безредици.
През 1968 г. студентски протести в Есекс, предизвикани от лекции на противоречиви оратори, завършват с изгорени коли и разбити прозорци на местни банки. През 1907 г. около 1000 гневни студенти по медицина тръгват към Лондон, за да защитят правото си да изучават анатомия чрез вивисекция (дисекция на живи животни) в така наречената „Афера на кафявото куче“. Това е само едно събитие в почти седемгодишен конфликт заради въпросната вивисекция, през който период студенти по медицина пускат смрадливи бомби по време на съдебни дела и се бият с полицията. Един студент дори е арестуван за това, че „лае като куче“.
Университетът не е само за богатите
Първите британски университети са съвсем по-скромно нещо, отколкото си представяме. Първите студенти на средновековния Оксфорд (на снимката), Кеймбридж и Сейнт Андрюс са най-често синове на духовници от среден ранг, подготвящи се за кариера в църквата. Документите за прием показват, че по-голямата част от първата кохорта възпитаници на Сейнт Андрюс продължават кариерата си като викарии и каноници от среден ранг – само един се изкачва по социалната стълба и става абат.
Към 16 и 17 век „сизариите“ – вид система, при която част от студентите получават помощи като храна, например – процъфтяват. Сизарите са таксувани с намалени такси, а за да ги изплатят те са задължени да работят като служители на колежа.
Има много правила и разпоредби
Днес ние гледаме на университетския живот като период на новооткрити свободи. В много моменти от историята обаче студентският живот е изключително контролиран и регулиран. Средновековните и Тюдоровите доклади и постановленията на университетите свидетелстват за прилагането на значителни опити за контрол на морала на студентите и подобряване на тяхното поведение. По думите на указ от 1544 г. от Сейнт Андрюс, студентите се очаква да бъдат „честни в живота и трезви по характер“.
За тази цел времето за извънкласна дейност е ограничено: игри като футбол са забранени, тъй като се вижда, че отклоняват играчите от по-научни занимания. Вместо това се очаква студентите да се разхождат, говорейки само на латински (академичният език), или да практикуват стрелба с лък (законово изискване за всички студенти по закона за царството от 1424 г.) В Сейнт Андрюс закон от 1453 г. забранява носенето на „шапки, рокли и , ризи, отворени на врата“.
Някои правила и разпоредби загатват за сериозни опасения относно лошото поведение, много по-заплашителни от носенето на „отворени ризи“. През 1453 г. например на студентите от Сейнт Андрюс е забранено да носят всякакви ножове, а през 1410 г. Оксфордският университет постановява, че студентите трябва да живеят в залите на колежа, а не в града, за да ги спрат „да спят през деня и да обикалят таверни и публични домове през нощта“.