Странната история на последната гигантска гагарка във Великобритания
Докато плава близо до отдалечения шотландски остров Сейнт Килда, Лафлан Маккинън забелязва странна птица, която дреме на скалиста морска стена. Тя не приличала на повечето други птици, които е виждал край тези води – не е нито чайка, нито кайрa – а е висока около метър и има комично къси 15-сантиметрови крила.
Днес на случайния наблюдател може да му бъде простено, че е объркал гигантската гагарка с пингвин. Черно-бялото създание крета тромаво на сушата, но в морето е истинско торпедо; храни се с риба и издава нисък красък. То също така е нелетящо, моногамно и гнезди в някои от най-ледените и сурови територии в света. Всъщност птицата е дала името си на съвременните пингвини: научното ѝ име е Pinguinus impennis. Когато първите изследователи откриват нелетящи птици в южното полукълбо, те ги наричат пингвини заради приликата им с гагарката. (Нямат обаче биологична връзка.)
В продължение на векове тези пилета обитават хладните острови край Исландия, Гренландия и Северна Шотландия. Според Саманта Галасо от Смитсониън един моряк от XVIII в. пише, че остров Фънк в Нюфаундленд е толкова пренаселен с гигантски гагарки, че „човек не може да слезе на брега на тези острови без ботуши, защото иначе ще му развалят краката, тъй като те са изцяло покрити с тези птици, толкова близо, че човек не може да постави крака си между тях“.
А това означава, че птиците са били и лесни за убиване. Те още повече не се страхуват от хората; човек лесно можел да се приближи до някоя и да я удуши – и мнозина го правят. През 1534 г. френският изследовател Жак Картие пише, че е успял да напълни две лодки с мъртви птици само за половин час и сравнява лова си с това да напълни кораб с камъни.
В края на краищата, една птица струва повече мъртва, отколкото жива: местните жители ценели месото ѝ, което рибарите използвали за храна и стръв; моряците пък искали маслото, което се извличало от мазнината; производителите на възглавници ценели перата. През XVI в. популацията им намалява толкова бързо, че се създават закони, за да се опази. През 70-те години на XIX в. на остров Сейнт Джонс в Канада събирането на пера и яйца е забранено, а престъпниците се наказват с публично бичуване. Това обаче не спира хората да ги убиват, а с намаляването на популацията цената само върви нагоре.
Така че, когато през юли 1840 г. Лафлан Маккинън вижда гагарка, той и двамата му спътници вероятно решават, че може да я продадат. По неизвестна причина обаче решават да вземат птицата жива: единият от мъжете, Малкълм Макдоналд, се приближава до нея, хваща я за врата и връзва краката ѝ с ласо. Не е изненадващо, че птицата се събужда и започва да стене… И в този момент надвисва буря!
Мъжете решават да изчакат да спре да вали в малка колиба, наречена боти, и вземат птицата със себе си. Минава един ден. После втори. Дъждът и вятърът продължават да бучат, а надигащите се вълни не им позволявали да се върнат в лодките си и да се приберат у дома. На третия ден мъжете, все още затворени в ботито с птицата, вече се побъркват, а към главоболието им се прибавя и самата птица, която продължавала да крещи, когато някой се приближи до нея.
Накрая, както се разказва в историята, рибарите стигнат до заключението, че има само една причина за лошия им късмет: гагарката изобщо не е птица. Тя е вещица, която предизвиква бури!
А има само един начин да се справиш с вещица, която контролира времето: да я убият. Според един от разказите мъжете удрят птицата с два големи камъка (според други – с пръчки), докато тя не издъхва. Десетилетия по-късно историците научават, че тази птица вероятно е била последната гигантска гагарка във Великобритания.
Остров Елдей
В рамките на 5 години последната размножаваща се двойка от този вид изобщо ще претърпи подобна – макар и не толкова суеверна – съдба. На остров Елдей близо до Исландия група рибари удушават женската, докато мъти яйце като в борбата един от мъжете стъпва и върху яйцето, с което на практика унищожава бъдещето на вида.
