Щом с космоса няма кислород, как гори Слънцето

Въпреки че не липсват сложни въпроси за Вселената, понякога е забавно да се върнем към основите. В този дух ето отговора на въпрос, който хората в интернет задават често: „Ако в космоса няма кислород, как така Слънцето гори?“

Първо, в космоса има молекулярен кислород, но той не е много. Открит е в молекулярна форма на няколко места, включително в мъглявината Орион и облака Ро Змиеносец, както и в галактиката с име Маркариан 231. Дори в мъглявината Орион той е оскъден и определено не е причината, поради която Слънцето „гори“. Защото то изобщо не гори; Земята е единственото място в нашата Слънчева система, където знаем, че има огън. Всъщност тя е единственото място във Вселената, където сме сигурни, че огънят съществува, и да, това включва и звездите, тоест и Слънцето.

За да има огън, е необходим свободен атмосферен кислород. Без него горенето просто не може да се осъществи, а за продължително горене експериментите показват, че е необходим атмосферен обем от около 16% О₂. Въпреки че е третият най-разпространен елемент във Вселената след хелия и водорода, свободният молекулярен кислород е открит в изобилие само на Земята, където е 21% от атмосферата ни.

Слънцето е 91% водород и 8,9% хелий по брой на атомите си и около 70,6% водород и 27,4% хелий по маса. Ако пресметнете бързо, ще забележите, че това не оставя много място за присъствие на кислород, камо ли достатъчно за поддържане на огън.

Вместо това топлината и светлината се генерират чрез ядрен синтез.

„Огромната маса на Слънцето се държи заедно от гравитационно привличане, което създава голямото налягане и температура в ядрото му“, обяснява НАСА. „В ядрото температурата е около 15 милиона градуса по Целзий, което е достатъчно за поддържане на термоядрен синтез. Това е процес, при който атомите се комбинират, за да образуват по-големи атоми, и при този процес се освобождават зашеметяващи количества енергия. По-конкретно, в ядрото на Слънцето водородните атоми се сливат и се получава хелий.“

Именно това е причината за топлината и светлината на него. Но ако то не гори, а космосът е вакуум, как усещаме топлината му на Земята?

При по-малък брой частици, с които да взаимодействат в (почти) вакуума на космоса, няма достатъчно материя, която да се нагрява чрез излъчване. Топлината, която усещаме на Земята, не е директна топлинна енергия от Слънцето, а резултат от слънчевата радиация, излъчвана от него (с дължина на вълната в целия електромагнитен спектър, включително видимата светлина), която взаимодейства с частици на Земята.