Шампавантската тигрица – хищникът, който уби над 400 души в период от 4 години
Тигрите са изключително красиви и интелигентни същества, които нямат аналог днес в природата. Някои биолози ги наричат съвършените хищници и с помощта на остри зъби и нокти с размерите на малки автоматични ками, които се крият в лапата, малцина могат да разказват за срещите си с това животно в дивата природа. Истината е, че днес хората не се страхуват толкова много от тях – това постижение е възможно, след като повечето хора могат да ги забележат в зоо парка и дори да ги погалят, в зависимост от политиката на самия зоо парк. На някои места дори новородените тигърчета се пускат сред хора, за да свикнат със социализирането, но не си мислете, че тигрите са опитомени, този процес е отнел хиляди години за кучетата, а при други екземпляри още не е приключил.
И докато четете тези редове в абсолютна безопасност, зората на XX век в Индия ще открием, че опасността да бъдете нападнати от тигър е доста висока. Ето защо и когато се ражда „Книга за джунглата“, най-големият злодей продължава да бъде тигър. До средата на XX век около 1000 души умират от животни на година. След като еко системата се нарушава и човешката дейност се разширява, навиците на хищниците са много по-различни. Около 30-те години на миналия век, числото с фатални случаи се доближава до 7000 жертви на година. Тук трябва да добавим още един много сериозен факт – по същото време около 5 души умират от среща с акули – въпреки това, акулите продължават да бъдат много по-страшни от всяко едно други същество. Всички останали умират в лапите на мечки, тигри, пантери и дори отровни змии – Индия има достатъчно от тях. И докато инцидентите се случват на различни точки, в същия период ще открием, че на власт е един съвършен хищник – Шампаватския тигър.
Неговата легенда започва да се пише още през 1903 г. и впрочем – тигрица е. Още в този период бенгалската тигрица е успяла да убие около 200 души, но армията най-накрая се активизира и след паленето на гори, животното успява да избяга и да премине границата с Индия. Разбирате правилно, армията се активизира, за да изгони хищника, а не да го отстреля и след като бенгалската тигрица преминава границата, други трябва да се занимават с големите проблеми.
Веднъж на индийска територия, животното продължава своята любима практика, избира си няколко села – знаете, че тигрите винаги ловуват в триъгълник. Резултатът там е още 234 убити. На сцената имаме един съвършен убиец, който не се изморява, може да чака с часове жертвата си, вижда в тъмното, движи се с изключителна тишина и последното, което може да усетите, са зъбите, които се забият в гърлото ви. В другият ъгъл ще открием, че стоят така наречените ловци, които по това време се смятат за точно толкова необходими, колкото и самите лекари.
Техният точен мерник спасява стотици хора и в зората на века, Индия има сериозна нужда от подготвени кадри. И за лова на тигрицата е назначен един от най-опитните – полковник Джейм Корбет. Точно като тигрицата, той също е прогонен от своя роден дом. Той е британец с ирландски корени и след това се записва да служи в армията на британската корона, не го обичат чак толкова много. Изпратен е в Индия, което е много добра новина и точно там се запознава с лова. Хоби, което му харесва изключително много, а в последствие тръгва и след хищниците. Това не остава незабелязано от войниците и индийците там. Наричат го бързо ловецът на човекоядци – така наричат всеки звяр, който решава да преследва хора, просто са много по-лесна плячка.
След като селата започват да пищят от новата напаст, познайте кой получава повиквателна да извърши следващия подвиг и да влезе в историята на Индия. Не само хората искат полковника да се впусне в тази битка, правителството също го издирва под дърво и камък, особено след като жертвите се повишават. Корбет приема, но при две много важни условия. Първо иска да бъде оттеглена наградата за лова на тигъра, а второто, което е малко рисковано, да се премахнат всички опитни ловци, които ще се опитват да му помагат. Полковникът не иска да дава обяснение и няма никакво намерение да го прави.
Много по-късно ще каже, че при лова на подобни опасни екземпляри, компанията често губи самообладание и в някои такъв панически момент – някои ловци започват да стрелят на посоки и крайният резултат е да се избият едни-други. Както се досещаме, това не била пречка – по-малко пари и по-малко жертви. Ловът започва през 1907 г. и нека започнем с категориите – бенгалските тигри обикновено тежат около 130 килограма, а на дължина достигат около 2.5 метра – от главата до опашката. По-запознатите знаят, че тигрите никога не са били нападатели на хора и по-често ги избягват, но в природата има изключения, които не можем да игнорираме.
До днес съществуват някои теории защо тигрите нападат хора. Според Корбет, тигрите можели да се стресират заради бързата промяна на обстановката и да осиновят една нова диета, която по принцип трябва да бъде чужда. В 9 от 10 случая, преследваното и тормозеното животно ще се обърне срещу своите нападатели, а в 10-я случай ще открием, че тигирът се принуждава да посегне на хора, след като е стар и не може да преследва толкова бързо жертвите си. Хората били спокойно наредени в палатката си – няма дебнене или преследване, сякаш отваряте консервна кутия и започвате да се храните. Едва по-късно става ясно, че тигрицата е счупила зъб и не можела да убива бързо своите жертви, съпротивата я изнервила и докато тревопасните можели да се съпротивляват и да бягат, хората не били толкова големи късметлии.
Статистиката показва, че в началото на XX век има усилено избиване на тигри. Противно на вярването, че това са нощни хищници, истината е съвсем различна – тигрите ловуват всеки път, когато имат възможност. Следователно ако изведнъж видят един човек да се лута свободно в гората, това ще е последната им среща. Интересното е, че при такива нападения, очакват от човека да е клекнал или наведен, тоест да не е подготвен нито за бягство, нито за съпротива – а в Индия фермерите са колкото искате. Корбет започва преследването от близкото село – Шампават и щом пристига, открива цялото село събрано в няколко къщи, никой не е излиза в рамките на 5 дена.
Тигрицата удря малко след пристигането на ловеца, като завлича със себе си 16-годишно момиче. Корбет се заклева, че това ще е последната жертва и скоро ловецът тръгва с пушката си след нея. Споделя, че всички стъпки били видими, по пътеката от едната страна имало кръв, а от другата малко лапи показвали къде е леговището на звяра. След известно чакане и дебнене, Корбет най-накрая имал точен изстрел и се постарал да не го изпусне. Тигрицата е повалена с точен изстрел и поставя един особен рекорд – 436 убити в рамките на четири години. Историята продължава с това, че тигрицата влиза в рекордите на Гинес за най-висок брой успешни улова. Има само една подробност – тя не е официалният победител в състезание. Има една друга тигрица, която успява да убие около 700 души в централните провинции на Индия. Наградата обаче се дава и на двете за най-смъртоносният вид на света.
През своята кариера полковникът ще се отдаде на редица ловни преследвания, но на финала ще спре да избива животните, а ще помогне на индийците да направят парк, където да изтласкват човекоядците и да им позволят да се хранят. Така откриват и тигъра с най-впечатляващи размери. Помагат да се напълни и с други животни и до голяма степен спират тази криза. Полковникът умира в парка през 1955 г. от старост – нито едно животно не го напада. Кръстен е на негово име в чест на избавлението на всички пострадали.
Снимки: Wikipedia
