Пясъкът е много по-важен и интересен, отколкото си мислите

Пясък. Всяко лято той се превръща в съществена част от начина, по който гостите по плажовете страдат. Но независимо дали го обичате, или мразите, може би сте се чудили откъде идва, какво въобще представлява или някакви други подобни въпроси.

Ами време е за малко отговори.

Пясъкът е съставен от кристали. (И рибешки изпражнения.)

По дефиниция пясъкът се състои от дребни зрънца, които са по-големи от калта, но по-малки от чакъла. Голяма част от този по плажовете е изграден от ерозирали скали, като пясъчник, но може и да е от натрошени миди, изпражнения на риби (които всъщност са много малки парченца неразграден скелет на корали) или останки от миниатюрни морски обитатели, наречени фораминифери, които съдържат калций.

Пясъкът може да се състои дори от кристали. Кварцът е най-често срещаният минерал в него, тъй като е навсякъде в земната кора и има способността да надживява другите минерали в процеса на изветряне. Пясъците, които съдържат големи количества кварц, обикновено се наричат кварцов пясък. Но кварцът не е единственият полускъпоценен камък, който се намира в пясъка – в него има още гранат, турмалин, топаз и други.

Пясъкът идва във всякакви цветове.

Много популярни плажове по света се гордеят с яркобелия си пясък, но той може да бъде открит в почти толкова много нюанси, колкото са скалите и раковините, които го съставляват. Националният парк „Бели пясъци“ в Ню Мексико например разполага с пясъчни дюни, направени почти изцяло от чист гипс – вероятно нещо, което може да се намери само в пустинята поради склонността на минерала да се разтваря във вода.

В другия край на спектъра черният пясък може да съдържа високи концентрации на магнетит или други железни руди, като този на плажа Уатипу край Окланд, Нова Зеландия (на снимката горе). Черните пясъци могат да бъдат и резултат от вулканична дейност, като например плажът Пуналу в Хавай, който е изграден от размити в морето частици базалт – продукт на лава, която бързо се е охладила при навлизането си в океана преди много време.

Пясъкът е най-добиваният ресурс в света.

По данни на ООН световната индустрия използва достатъчно пясък, за да построи стена с височина 27 метра и ширина 27 метра… около Земята… всеки ден. Това са 50 милиарда тона пясък. Откъде идва той обаче? Предимно от плажовете, включително океанските, езерните и речните брегове. Всъщност в Индия процъфтява незаконната търговия с пясък, при която той се добива от речните корита и в следствие на това остават големи ями, в които плажуващите неволно падат и се давят. Гигантските операции по добив на пясък също така изострят проблемите с наводненията и ерозията, свързани с изменението на климата.

Пясъкът се използва в огромен брой ежедневни материали.

Пясъкът се използва почти навсякъде и за почти всичко. Огледайте се наоколо – виждате ли нещо, направено от стъкло? Прозорец, чаша, някаква повърхност – екрана на смартфона ви, например? Интернет достига до дома ви чрез оптични кабели; някъде в сградата, където сте, вероятно нещо е изолирано със стъклопласт. Всички тези предмети някога са били силициев пясък, нагрят и обработен по различни начини за създаване на различни неща.

Пясъкът е също така съществена съставка в леенето на метали, филтрирането на вода, керамичните глазури, бои и дори като основа за почистващи препарати и лепила. Но най-големият консуматор на пясък е строителната индустрия. Основните строителни елементи – от хоросан и мазилка до бетон – се създават с пясък. Световният бум на урбанизацията, особено в Африка и Азия, също е една от основните причини за толкова интензивния му добив.

В пясъка живеят много микроскопични животни.

Тардиградите – наричани още „бавноходки“ – са малки животни, едни от хилядите микроскопични видове мейофауна, които живеят сред песъчинките по целия свят. Според биолога Олав Гиер под всяка стъпка влажен пясък може да живеят от 50 000 до 100 000 представители на мейофауната. Те ловуват още по-малки организми, бактерии и общ детрит в своята пясъчна екосистема. С други думи, се занимават с почистването на плажовете.

Латинската дума за „пясък“ е „арена“

Този факт може да не е изненада за тези, които говорят романски езици като испански или италиански, но на български език „арена“ (или по-точно harena) означава „пясък“. Поради отличните си абсорбиращи свойства материалът е използван за покриване на земята по време на гладиаторски битки в амфитеатрите в цялата Римска империя. И с течение на времето физическото пространство, в което са се провеждали тези битките, се превръща в синоним на самата дума. Днес я използваме за обозначаване на структура (често подобна на амфитеатър), построена специално за гледане на някакъв вид централизирано забавление.