Политиците живеят по-дълго от останалите хора

Политиците по света много по-често живеят по-дълго от населението като цяло – това разкриха нови изследвания, които отразяват нарастващото несъответствие между елита и обикновените хора, на което сме свидетели в момента.

И според проучването – нещата се влошават прогресивно: В края на 19 и началото на 20 век политиците в повечето анализирани страни са имали сходни нива на смъртност като общото население. Но през целия 20 век разликите в дълголетието се увеличават значително във всички страни.

Това означава, че „предимството на живот“ на политиците пред общото население в момента е най-високото през последните 150 години.

Резултатите идват от ново изследване на Оксфордския университет, публикувано наскоро в European Journal of Epidemiology. Изследователите стигат до заключението си, след като проучват данни от над 57 500 политици от 11 държави, включително Австралия, Австрия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ.

Екипът намира информация за всички страни за диапазона от 1945 до 2014 г., но пълният анализ включва политици в определени страни, които имат солидни записи още от 1816 до 2017 г.

Жените политици съставляват между 3% (Франция и САЩ) до 21% (Германия) от извадката. Различният дял на жените политици е нещо, което трябва да се вземе предвид, когато се сравняват различни страни, тъй като е известно, че жените живеят средно по-дълго от мъжете.

Понастоящем разликата в продължителността на живота варира от около 3 години в Швейцария до 7 години в САЩ. Междувременно типичният представител на широката общественост в Италия е 2,2 пъти по-вероятно да умре през следващата година в сравнение с политик на същата възраст и от същия пол. Тази цифра е 1,2 в Нова Зеландия.

„Резултатите показват, че предимството на политиците днес е много високо в сравнение с това през първата половина на 20 век. Интересно е, че разликите в смъртността, които документираме, обикновено започват да се увеличават половин век по-рано – от добре записаните увеличения на неравенството в доходите от 80-те години на миналия век“, казва в изявление д-р Лорънс Руп, съавтор на изследването и старши изследовател в Центъра за изследвания на икономиката на здравеопазването (HERC) в Oxford Population Health.

Джо Байдън, който е роден през 1942 г.

Има куп фактори, за които се предполага, че са в основата на тази много ясна тенденция. Например, през първата половина на 20 век има високи нива на тютюнопушене, дори сред елита, както и сред работническата класа. Тази статистика обаче намалява от 50-те години на миналия век. Проучването спекулира, че процентът на тютюнопушенето спада по-бързо сред политиците, отколкото сред широката общественост, което може би отчасти обяснява разликите в продължителността на живота, които нарастват в много страни след 1950 г.

Като алтернатива, разликата може да има нещо общо и със здравето на сърцето. Политиците имат по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, отколкото другите хора, но тези състояния се лекуват по-лесно, откакто антихипертензивните лекарства стават широко достъпни през 60-те години на миналия век.

Друг голям – и може би най-очевидният – елемент е богатството и икономическото неравенство. Политиците печелят значително по-високи заплати от средното население, което носи ясни предимства за дълголетието и здравето. Независимо от това, изследователите твърдят, че този фактор не е толкова важен, колкото може да изглежда на пръв поглед, тъй като неравенството започва да нараства през 80-те години на миналия век, но разликите в продължителността на живота започва да се увеличават десетилетия по-рано.

Каквато и да е причината, ясно е, че разликата в дълголетието между политиците и населението като цяло се задълбочава – и това може би подчертава някои грозни истини за днешния свят.

Това е списък на причините за смъртни случаи при хората в световен мащаб за 2016 година.

През 2002 г. има около 57 милиона смъртни случая. През 2005 г. според Световната здравна организация (СЗО), която използва Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми, около 58 милиона души са починали.

През 2010 г., според Института за здравни показатели и оценка, 52,8 милиона души са починали.

През 2016 г. СЗО регистрира 56,7 милиона смъртни случая с водеща причина за смърт сърдечно-съдовите заболявания, които причиняват повече от 17 милиона смърти (около 31% от общия брой).