Неочакваната положителна страна на Синдрома на самозванеца

Синдромът на самозванеца – да не се бърка с другия синдром, който понякога носи същото име* – е нещо като обратното на ефекта на Дънинг-Крюгер: хората, който страдат от него, всъщност са способни, но само другите успяват да го видят.

Както може да си представите, това може да причини проблеми в ежедневния живот на човек. За тях работата или училището, или пък някое хоби, на което се наслаждават, са изпълнени с безпокойство, защото проблемът им е, че постоянно се питат дали днес няма най-накрая да бъдат разкрити колко неспособни са всъщност.

Една такава патологична несигурност в себе си звучи ужасно, нали? Ново изследване, публикуван в Academy of Management Journal, обаче носи добри новини: оказва се, че има и положителна страна човек постоянно да се чувства сякаш е измамник, който не заслужава похвалите и високото мнение, което получава от другите.

„Хората, които със Синдрома на самозванеца на работното си място, стават по-ориентирани към другите и алтруистични в резултат на това“, обяснява авторката на изследването Басима Теуфик. „И тъй като стават по-ориентирани към другите, те стават и по-добри и ефективни в междуличностните отношения.“

С други думи, казва Теуфик, хората със синдрома на самозванеца често могат да се опитат да компенсират това, което виждат като свои недостатъци, като работят по-усилено, за да бъдат добър отборен играч със силни социални умения. И това им се отплаща – на множество работни места и индустрии, установява Басима, мениджърите постоянно оценяват служителите със синдрома като служители, които работят по-добре с колегите и обществеността, без отрицателни ефекти върху тяхното представяне.

„Открих тази положителна връзка. За онези, които са имали мисли, че са измамници в началото на периода, два месеца по-късно техните мениджъри ги оценяват като по-ефективни в междуличностните отношения.“

И така, какво прави тези работници с ниско самочувствие толкова добри в уменията с хора? Един експеримент в проучването съдържа някои отговори: Теуфик изследва програма за обучение на лекари и открива някои специфични разлики в начина, по който бъдещите лекари комуникират с пациентите.

„Това, което открих, отново е тази положителна връзка, лекарите в обучение, които имат признаци на синдрома, са оценени от пациентите си като по-ефективни в социалните отношения – по-съпричастни са, слушат по-добре и извличат информация по-добре.“

„Те също са тези, които имат по-широко отворени очи, по-отворени жестове с ръце и кимат повече“, казва тя, „и това по същество обяснява защо пациентите им дават по-високи оценки за междуличностна ефективност.“

Накратко, цялата история със синдрома на самозванеца „може да не е това, което първоначално сме концептуализирали“ – и всъщност може да има някои неочаквани ползи. Нещо повече, тя открива, че синдромът не трябва да бъде вечно страдание – тъй като страдащите стават все по-убедени в позицията си, те често успяват да се отърсят от чувството, че не им е мястото там.

Независимо от това, Теуфик иска да е ясно, че тези резултати не означават, че синдромът е нещо добро: „Това, което не искам хората да си вземат от изследването, е идеята, че тъй като хората, които се мислят за измамници, са по-ефективни в междуличностния план, то състоянието им не е проблем. Това е особено невярно за хора на работа, където няма групова динамика, където няма междуличностно взаимодействие, и може да са в доста лошо положение.“

Теуфик се надява да прокара тези открития по-нататък и да проучи взаимодействието на синдрома върху други личностни черти на работното място като креативност и проактивност. Засега обаче всеки, който се притеснява, че ще бъде разкрит като измамник – спокойно: оказва се, че вие ​​може да сте човекът, който държи целия екип сплотен.

„Надявам се, че този документ ще предизвика по-широк разговор по въпроса. Надявам се наистина други учени да се присъединят към разговор – това е област, която е узряла за много бъдещи изследвания.“

Мая Анджелоу: „Написах 11 книги, но всеки път си мисля: „О, сега вече ще разберат! Сега вече ще ме разкрият.“

* Синдромът на Капгра е психиатрично разстройство, при което човек се заблуждава, че негов приятел, съпруг, родител или друг близък член на семейството (или домашен любимец) е заменен от идентичен измамник (следователно дублирането в имената). Той е кръстен на Жозеф Капграс (1873 – 1950), френски психиатър.

Синдромът най-често се наблюдава при пациенти, които вече имат параноична шизофрения, а освен при тях – и при такива с мозъчна травма или деменция. Често страдат и хора с невродегенеративни заболявания, най-вече в напреднала възраст. Има наблюдения за връзка между синдрома и болести като диабет, мигрена и хипотиреоидизъм. В един случаи, синдромът е предизвикан у здрав пациент посредством кетамин. Интересно е, че жените страдат по-често от него от мъжете – в съотношение от 3 към 2.