Най-слънчевото място на Земята е като да бъдеш на Венера
Според ново проучване няма място на Земята, което да е по-напечено от слънцето, отколкото Алтиплано в пустинята Атакама в Южна Америка. Но любителите на плажовете трябва да стоят настрана, защото интензивността на слънчевата светлина в това плато е подобна на тази на повърхността на Венера, огнения ад на Слънчевата система.
Самолетна снимка на Алтиплано в Перу
Спътникови данни вече сочеха, че най-слънчевото място на Земята е Алтиплано – голямо високопланинско плато в Атакама, което се намира в части от Чили, Боливия и Перу. След Тибет това е най-високото плато на планетата, със средна надморска височина 3750 метра.
За да проверят дали спътниковите записи са точни, през 2016 г. учените изграждат атмосферна обсерватория на северозападната граница на платото Чайнатор в пустинята Атакама в северната част на Чили.
Точно както очакваха сателитите, данните от обсерваторията измерват световен рекорд по слънчево греене: зашеметяващите 2177 вата на квадратен метър.
Той е регистриран по време на летния слънчев прилив през януари 2017 г. В същото време целогодишната средна стойност е била 308 вата на квадратен метър, което според изследователите е най-високата стойност в световен мащаб.
„Всъщност това е лъчението, която ще получите през лятото, ако сте застанали на Венера“, казва Раул Кордеро, автор на изследването и климатолог от Университета в Гронинген, Нидерландия, пред The Washington Post.
Имайте предвид, че Венера е най-горещата планета в нашата Слънчева система. Въпреки че Меркурий е по-близо до Слънцето, нейната свръхплътна атмосфера задържа топлината като парник, а средната температура на повърхността ѝ е 470°C, достатъчно, за да разтопи олово. Макар че в пустинята Атакама очевидно не е толкова топло, интензивността на слънчевата светлина, която получава, е сравнима, твърди изследователят.
Ниските облаци по принцип отразяват слънчевото лъчение, охлаждайки земната повърхност. В някои случаи обаче облаците всъщност могат да увеличат интензивността на лъчите. Изследователите установяват, че особено тежките периоди на слънчево облъчване отчасти се дължат на отразяването от тънко разпръснати високопланински разкъсани облаци.
Екипът завършва изследването си, като отбелязва как платото Чайнантор ще осигури „идеално място за тестване на безопасността, издръжливостта и дизайна на бъдещи фотоволтаични електроцентрали“.
„Ако сте изложени на такава висока радиационна опасност, трябва да защитите кожата си. На това конкретно място, за хората, които работят там… те са наясно, че пече много, но сега знаем колко наистина пече“, добавя Кордеро.
