Най-самотният кит на света
Сините китове са уникални създания на природата. С размери от близо 30 метра и тегло от приблизително 173 тона, това животно може да се похвали като едно от най-интелигентните животни в природата. Като всяко друго животно в света, сините китове комуникират с издаването на звуци на малко по-висока честота.
Бозайниците пътуват през океана и могат да достигнат скорост от 30 км/ч, но това едва ли е толкова интересна част от тяхната природа. Интересен факт е, че обикновено сините китове са моногамни животни и най-често плуват по двойки. Използвайки ниско честотни звуци, те могат да се чуят на разстояние от 1600 километра.
Макар и много пъти да не могат да се чуят, някои учени ги наричат „едни от най-шумните обитатели на планетата“. Сред всички сини китове се намира и така наречения „най-самотен кит“ на планетата. През 1989 г. американската военноморска база успява да засече тъжната песен на въпросния бозайник. Китовете комуникират на честота от 15-20 херца. И въпреки това моряците успяват да засекат звука със своята аудио система за прихваще на вражески подводници.
Обикновено издаваните звуци помагат за търсенето на партньорка, откриването на храна и още много други. В случая на този кит, ситуацията е по-различна. Докато повечето могат да комуникират, никой не може да чуе този. Бозайникът изпълнява плана на миграция като всички останали. Плува до Аляска и се връща към Мексико всяка година. Плава сам, защото никой не го чува, след като повтаря традицията няколко пъти, изследователите го наричат 52 Синьо.
Уудс Хол ще напише в рапорта си, че за първи път улавя подводни звуци с такава честота. Архивите показват, че само един кит комуникира и никой не му отвръща. Много скоро историята за самотния син кит в големия океан ще привлече вниманието на много други хора. Съчувствието е огромно и Кейт Стафорд ще оприличи аномалията като човек, който постоянно е у дома, изпраща писма на всички свои приятели и въпреки това никой не му се обажда обратно. Много скоро историята се превръща в хит и редица творци посвещават песни на г-н 52 херца.
Някои хора изкупуват аудио касети, за да могат да запишат песните на самотника. Някои дори създават туитър акаунт на кита с името 52_Hz_Whale. И тук идва най-интересната част от историята – никой не е виждал кита. Очевидно е, че моряците са успявали да го чуят поне веднъж, докато плават, но никой не е успял да се приближи до него и да успее да го фотографира. Самотникът обикаля и се опитва да намери своята половинка и очевидно не се предава, просто никой още не му е отговорил или поне така можем да допускаме. Някои учени смятат, че бозайникът може да страда от някакво заболяване по рождение, евентуално да е съчетание между син кит и друго животни или е роден глух и никога не е можел да чува себеподобните си.
Ейдриян Грениър и Джош Земан са събрали повече от 400 000 долара, за да успеят да открият най-самотния кит на света, както всички го наричат. Има и друга страна на историята, която не е задължително да попада в толкова тъжните категории. Някои морски биолози като Кристофър Кларк смятат, че 52 не е единственият използващ подобни честоти. Според него това е възможност за комуникация, която може да се смята за диалектна.
През 2009 г. се появява твърдението, че китовете променят своята честота, за да може да изпъкват спрямо всички останали, следователно е малко трудно да се прецени дали 52 е наистина самотник или се опитва да изпъкне спрямо останалите китове. Уникалното животно все още не е открито, филмът с историята е завършен и в момента се доработва. Мнозина се надяват, че китът е намерил своя половинка. Представете си, че може да обикаляте света и въпреки това никой не може да ви чуе и не иска да се социализира. Китовете са точно толкова социални, колкото и хората, следователно това може да е един много самотен екземпляр.
