shareit

Най-кроткият домашен любимец: Камъкът

| от chronicle.bg |

Да имаш малко животинче, което да те радва с малката си муцунка всеки път, когато се прибереш, е супер. Обаче топките косми навсякъде, грижите, къпането, разходите… тези неща понякога могат да дойдат повече на някои и това е съвсем нормално.

След като се наслушал на такива оплаквания от приятелите си, Гари Дал решава да вземе нещата в свои ръце и да даде на света съвършения домашен любимец: Камъкът. Така през 1975 хората получават невероятната възможност да си купят домашен камък само за $17,58 (всички суми в текста са в днешни пари). Той не е сладурски или гушлив, или игрив. Не е дори красив. Домашният камък е просто… камък.

20150331__USObitDahl2

Гари Дал с един от домашните камъни

Но защо, за бога, някои въобще би дал пари за камък?

Камъкът идва с кутия, която може да се ползва и за пренасянето му – тя била картонена и имала дръжка и, разбира се, дупки за въздух. В нея имало легло/гнездо от дървени стърготини, както и може би истинският продукт, за който хората плащали – ръководство за дресиране на камъка.

PetRock_Box

Ръководството за Грижа и Обучение на Вашия Домашен Камък било пълно с игри на думи и шеги. Например, в него пише, че за жалост командата „стани“ била непосилна за камъка, защото той няма крака, но пък много лесно заучавал командата „легни“. „Завърти се“ и „дръж“ също били по силите му с малко помощ от стопанина.

И това било истинската стойност на продукта – забавната му страна. Както казва Дал в интервю за списание People през 1975: „Може да се каже, че пакетирахме чувството за хумор“

Камъните, които Дал избира, са гладки от плажа Росарито в Мексико. Всеки един от тях му струва около 4 цента. Стърготините също му излизали почти безплатно, така че най-тежкият разход, които имал, е печатането на ръководството, както и, естествено, кутията-клетка.

Домашните камъни бързо добиват популярност, привидно за една нощ, и то точно на време за Коледа. По професия Дал е копирайтър в рекламния бранш, което му помага да напише сам прес рилийзи до медиите. Малко след това Newsweek публикува историята на любимеца и самият Гари гостува на The Tonight Show два пъти. В пика на бизнеса му то продава по около 10 000 камъка на ден до голяма степен благодарение на рекламата, която му дават статии в пресата за абсурдността на идеята му.

Манията по Камъка трае около 6 месеца като започва през септември 1975 и приключва през февруари 1976 основно заради загубата на интерес у клиентите и, забележете, появата на ментета на пазара.

Относно това дали Дал „прави милиони“ от Домашния камък, както често се твърди – излиза, че да. Въпреки че не се знае каква точно е печалбата му след като плаща за труд, доставки, материали и на инвеститорите си, той твърди, че първоначалната му цел е да изкарва по $4,45 ($1 тогава) от всяка продадена бройка. Също така, през 2004 пред New York Times казва: „Спечелих около $5 милиона днешни пари“. Когато манията утихва, излиза, че той е продал около 1,5 милиона камъка, от които изкарва $27 милиона. След малко математика можем да видим, че $5 милиона през 2004 са около $1,5 милиона през 1975. Така че Дал наистина успява да си постигне целта си от $1 печалба от всяка продажба и наистина става милионер от продаване на камъни.

Какво става с Гари след това? Като начало инвеститорите му го съдят като казват, че не им е изплатил полагащия им се дял. Съдът за жалост се съгласява с тях и Дал задлъжнява с необявена, но шестцифрена сума. Той също така е и заобиколен от пишман изобретатели, които искат съвета и одобрението му за идеите си с надеждата за бързо забогатяване. За тях Дал казва пред The Associated Press през 1988: „Има една група от лунатици, които смятат, че им дължа прехраната. Понякога поглеждам назад и се чудя дали животът ми нямаше да е по-прост, ако не бях направил Камъка.“

1976 Sand Breeding Kit

Комплект за чифтосване на пясък

По-късните му бизнес начинания не са по-малко забавни и включват Комплект за чифтосване на пясък… С него хората могат да чифтосат две колбички с пясък, мъжка и женска, и да си направят пустиня. Комплектът се приема добре и Дал продава първите 50 000 бройки сравнително бързо като печели около $850 000. Оптимист, той прави още 50 000 бройки, но бързо вижда, че интересът спада и така остава с десетки хиляди непродадени комплекти, което и стопява първоначалната му впечатляваща печалба.

Друг от неуспешните му продукти се казва Червен пясък от Китай. Той представлявал… готови ли сте… пясък от Китай. Опакован в акрилни тубички по $5 всяка. Според рекламата така „премествате цялата държава (Китай…) под носа им. Предлагам ви да участвате в едно от най-хитрите превземания на територии в историята на света“.

Едно от по-печелившите му начинания с парите от Камъка е бар в Лос Гатос, Калифорния, който се казвал Кери Нейшън. Ако не знаете коя е госпожа Нейшън – тя е била член на Движението на въздържателите през 20 век и става известна с това, че хвърля камъни, тухли и други предмети по кръчми, а накрая дори взимала малка брадвичка и ги щурмувала. Първият й набез е на 27 декември 1900, нанася щети за хиляди долари и я праща в затвора. Между 1900 и 1910 тя е арестувана поне 30 пъти. Барът на Дал все още работи и днес.

carrie-nation

Кери Нейшън

След няколко години експерименти, Дал се връща към първоначалното си призвание – маркетинга. Той основава компанията Project 80, която се занимава с реклама, както и с това продуктът на клиентите им да стигне от въображението им до магазините. Именно това е всъщност което Дал прави с предишните си продукти. Затова и през 2001 пише книгата „Advertising for Dummies“.

Гари Дал ни напуска на 23 март 2015 на 78-годишна възраст. В паметта ни той ще остане завинаги като човекът, които направи състояние с една от най-оригиналните идеи, които пазарът някога е виждал.

 
 
Коментарите са изключени за Най-кроткият домашен любимец: Камъкът

Повече информация Виж всички