Лесно е да стигнеш с дирижабъл до Северния полюс, но е трудно да се върнеш

През арктическото лято слънцето грее дори в полунощ. Така че е светло, когато дирижабълът Италия наближава географския Северен полюс, реейки се на 900 метра над безкрайния лед. Под кораба гъста мъгла затъмнява замръзналия Ледовит океан, но отгоре небето е синьо и безоблачно. Двойка офицери използва секстант и слънцето, за да измерват положението на Италия, и когато стигат 90 градуса на север, където географските меридиани на планетата се събират на полюса, кормчият започва бавен, мързелив кръг около целта им. Генерал Умберто Нобиле, командирът на дирижабъла, дава заповед да се спусне под мъглата и скоро летците виждат празния лед, по-малко от 200 метра под тях. Пристигнаха.

Секстант

Нобиле заявява: „Знамето на Италия отново лети над леда на полюса“. Часът е 1:20 сутринта, а дата – 24 май 1928 г. Италия е едва вторият съд, достигнал Северния полюс – още един италиански дирижабъл, собственост на Норвегия, Нордж, прави същото две години по-рано, отново под грижите на Нобиле. Но първата експедиция е ръководена от легендарния норвежки полярен изследовател Руал Амундсен и неговия американски партньор и финансист Линкълн Елсуърт. Този път славата от покоряването на полюса ще бъде само на Италия и на Нобиле.

Умберто Нобиле

Златната ера на полярните проучвания вече приключва, но европейците все още имат интерес към Арктика и Антарктида. Подобни надпревари бяха все още начин за разбуждане на обществените настроения и националистическият плам. Две години по-рано Бенито Мусолини, фашисткият диктатор на Италия, лично предава италиански флаг на Нобиле и екипажа на Нордж, за да бъде забит на полюса. Ел Дуче вече знае колко мощни могат да са символите.

Дирижабълът върти бавно, докато екипажът му – 14 италианци, 1 чех и 1 швед, плюс малкото куче на Нобиле, Титина – се подготвяше за церемония. Генералът се надява да кацне на полюса, но ветровете са твърде силни и вместо това решава да започне церемонията от въздуха. Първо, той пуска голям италиански флаг от прозореца на кабината на дирижабъла, след това флагът на Милано, а след това и малък медал – подарък на Нобиле от гражданите на Форли, малък северен град. Последен през прозореца излита голям дъбов кръст, поверен на екипажа на Италия от папа Пий XI, преди да напуснат Рим. Горната му част е издълбана и в нея има пергамент, на който на латински пише, че кръстът „трябва да бъде свален от водача на експедицията, летящ за втори път над полюса и по този начин да осветите върха на света“.

Кръстът се хвърли към леда отдолу, с което официалната церемония приключва, екипажът празнува за кратко в кабината на дирижабъла, един офицер извика „Viva Nobile!“, някой извади миниатюрен грамофон и пусна италианска песен „The Bell of San Giusto“.

Нобиле с кучето си Титина

Към 10:00 часа на 25 май, повече от 32 часа след като напускат полюса, екипажът на Италия все още не вижда островите или високите планини на Шпицберген, тяхната следваща дестинация. И тогава, в 10:30 ч., дирижабълът внезапно започва необяснимо да пада от небето.

Нобиле нарежда увеличавате на скоростта с надеждата да насочи носа на дирижабъла обратно към облаците. Когато не успява, той нарежда пълно спиране на всички двигатели – сега катастрофата е неизбежна и той единствено се опитва да намали риска от пожар. Генералът гледа през люка на каютата, докато ледът сякаш се втурва нагоре към него.

Следва мащабна катастрофа. Нещо се удря в главата на Нобиле и когато той затваря очи, усеща как костите в десния му крак и дясната му ръка се чупят. „Всичко свърши.“

Руал Амундсен

Руал Амундсен току-що седна да хапне на банкет в Осло, организиран за да почете други двама пионери арктически авиатори, когато пристига съобщение от Шпицберген: екипажът на Италия е в беда. От безжичния предавател на дирижабъла не се чува нищо от петък, 25 май, а сега, в събота вечер, вече тече подготовка за спасителна операция.

Второ съобщение скоро последва първото. Норвежкото правителство апелира Амундсен да ръководи операцията. Вече на 55 години, той влиза в историята през 1906 г., когато е капитан на първия кораб, за който стана въпрос в началото на историята ни. През 1911 г. Амундсен води първата в историята успешна експедиция до Южния полюс. След Норвежката експедиция от 1926 г., която бележи първото цялостно пресичане на Северния ледовит океан (и според някои – първото истинско покоряване на Северния полюс), той обявява оттеглянето си. Той също пише горчив мемоар за партньорството си с Умберто Нобиле, описвайки италианеца като мързелив, некомпетентен, помпозен и алчен за слава и заслуги, които не е спечелил.

Тишина падна на банкетната зала, когато искането на правителството на Норвегия е прочетено на глас. Враждата между Амундсен и Нобиле е жестока и публична и никой не е сигурен как ще реагира изследователят.

Гласът на Амундсен разцепва затихналата зала: „Кажете им моментално“, каза той, „че съм готов да тръгна веднага.“