Лас Вегас – един град на греха се прави най-лесно с грях
В продължение на хиляди години племената мохаве обитават земите във и около днешния Лас Вегас. Някъде през 70-те години на 18 век испанският мисионер Франсиско Грациас става първият чужденец, който се среща с тях. Както той подробно описа в своите пътеписи, срещата им е доста приятелска. През 1826 г. пък с тях се среща и първият англоговорящ изследовател, Джедия Смит. В писмо, което пише до генерал Уилям Кларк, отговорник на САЩ по Индианските въпроси, той описва също една мирна среща:
След като изминах 480 километра в тази посока през плодородната земя, в която имаше много индианци, предимно голи и като цяло невъоръжени с изключение на няколко лъка и стрели и това, което е много уникално сред индианците, те подстригваха косата си на дължината 8 сантиметра, оказаха се приятелски настроени – начинът им на живот се поддържаше предимно от риба, корени, жълъди и трева.
Само три години по-късно мексиканският търговец Антонио Армио пътува с компанията си през същия район (макар и малко на север), за да стигне от Ню Мексико до Лос Анджелис. Цялата група е доста изненадана, когато вижда, че земите са всъщност плодородни и влажни за разлика от по-голямата част от пътя им през пустинята. Затова и кръщават тази местност „Лас Вегас“, което означава „плодородни равнини“.
През 1844 г. големият изследовател Джон Фремонт, по назначение от президента Джон Тайлър, ръководи група от геодезисти и изследователи през долината и около нея. Той след това публикува своите открития и впечатления, които в крайна сметка става като ръководство за заселниците в местността през следващите години. В този „Доклад на изследователската експедиция в Роки Маунтин (1842 г.) до Орегон и Северна Калифорния през 1843-44 г.“ той описва „бликащи извори“, които са чудесни за плуване.
В рамките на десет години в долината на Лас Вегас се заселва от най-различни изследователи, пътешественици, търговци и мисионери. През 1854 г. Конгресът на САЩ решава, че тя вече ще е редовна спирка на месечните пощи между Солт Лейк Сити и Лос Анджелис като същевременно отпуска 25 000 долара (около 638 000 долара днес) за военни и пощенски пътища. Сред мисионерите, заселили се във Вегас, са и мормоните. Всъщност самият Бригъм Йънг, вторият лидер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, през пролетта на 1855 г. призовава 30 мъже от църквата да се преместят в долината със задачата да „построят крепост там, за да защитят имигрантите и пощата на САЩ от индианците“.
През следващите петдесет години продължават да изникват селища в Лас Вегас, но те са малки – около гари на влакове, мини и търговски възли. Но според книгата на Робърт Маккракен „Las Vegas: The Great American Playground“, на 15 май 1905 г. всичко се променя и Лас Вегас започва да прилича на града, който знаем познаваме.
На този ден пристигат 3 000 търговци предимно от Лос Анджелис и Солт Лейк Сити, защото получават шанс да наддават за земя около пътят на железниците. Човекът, който стартира това масово наддаване, притежава земята близо до железницата и смята, че може да получи добра печалба от продажбата й. Този мъж е сенаторът Уилям Андрюс Кларк, на когото е кръстен окръгът, в който в момента се намира Лас Вегас – окръг Кларк. Непосредствено след търговията на земите са изградени предприятия и заведения, които се грижат за пътниците на железницата и местните работници. Така се ражда центъра на град Лас Вегас.
В пълно противоречие на днешния хазартен Вегас, градът е бил „въздържателен“ през ранните си години. Но има и изключения – има много изключения. В аптеките, лекарските кабинети и ресторантите е разрешено да се продава алкохол. Освен това, след много съпротива, заведенията в Блок 16 и Блок 17 – между първа и трета улица – също получават разрешение да сервират алкохол. Това място става известно като „кварталът на червените фенери“. Там се появяват барове, салони, хотели и бардаци, като Аризона Клъб е най-големият от тях. През 1910 г. обаче хазартът официално става незаконен. Или поне на теория.
За останалата част от държавата Осемнадесетата поправка е ратифицирана през януари 1919 г. и влиза в сила през следващия януари. Забраната беше официална в целите САЩ. Лас Вегас обаче, според книгата на Маккракен, „се съпротивляваше на спазването на националните закони, доколкото можеше“. Градските власти уведомяват собствениците на фирми кога ще бъдат посетени от федералните агенти предварително и така арести ставаха доста рядко. Глобите бяха по-чести, но дори и те са доста малко на брой и се прилагаха по-скоро като наказание за това, че определен търговец не спазва достатъчно дискретност. Въпреки че много големи градове имаха барове и процъфтяваща индустрия за домашен алкохол, Лас Вегас направо не спазва почти никакви закони в тази посока. Като добавим и, че проституцията в този период е легална, именно по това време Лас Вегас си спечелва прозвището „Град на греха“.
Хувър Дам
Двадесет и първата поправка влиза в сила през декември 1931 г. и забраната е официално отменена в цялата страна.
Но едно съвсем различно решение на държавата кара населението на Лас Вегас да се разрасне главоломно. Започва строителството на Боулдър Дам (по-късно наречен Хувър Дам) през 1931 г., на около 80-90 километра от Вегас. Хиляди млади, работоспособни мъже се включват към гигантския обществен проект, а правителството се опитва да ги задържи в трезвена и „здравословна“ среда наблизо, наречена Боулдър Сити. Това обаче не се получава. Населението на Лас Вегас – място, където уморените работници биха могли да пият, социализират и да ходят по проститутки – се утроява през първата година от началото на изграждането на Боулдър Дам. Притокът на хора донася незабавен растеж на местната икономика. Изградени са още салони, барове, бардаци и хотели. Хазартът в казино е легализиран от законодателната власт на Невада през декември 1931г.
Градът започва да се модернизира – правят се павирани пътища, канализация и полицейски участъци, които да следят и за съвсем очакваното увеличение на престъпността. Туристите, идващи от цялата страна, за да посетят изграденото от човека инженерно чудо Боулдър Дам, също преди това правят по една визита на Лас Вегас. За периода от началото на проекта през 1931 до края му през 1939 г. в онлайн енциклопедията на Невада пише, че в град Лас Вегас отиват 70 милиона долара повече, отколкото е сумата за изграждането на Хувър Дам.
Бъгси Сийгъл
Лас Вегас Клъб, хотел Апачи и Нортън Клъб бяха първите хотели, които получават лицензи за казината си. Всички те бяха разположени на улица Фремонт. Масовото строителство в града се забавя по време на Втората световна война, но през декември 1946 г. върху това, което днес наричаме Лас Вегас Стрип, отваря врати Фламинго. Този хотел и казино със своите 105 стаи става известен като „Най-големият курортен хотел в света“. Наречен по прякор на приятелката на мажоритарния собственик (заради дългите й кльощави крака), това здание ще бъде за пример на всеки хотел и казино, който ще се построи във Вегас в бъдеще. Мажоритарният собственик пък е реномираният гангстер и престъпник от Лос Анджелис Бъгси Сийгъл. Така и започват известните връзки на Лас Вегас с мафията.
Лас Вегас, за който днес знаем, може да е пълен с бюфети, бляскави развлечения на живо, хазарт нон стоп и напитки край басейна, но началото на Града на греха датира чак от времето, когато още нямаше улици, неонови табели или дори железопътни линии. Той се ражда от плодородната равнина, разположена в пустинята Мохаве.
