Кухата Земя: Странната и древна (и грешна) теория, че Земята е пълна с хора-къртици

През 2007 г. един мъж планира да се отправи на пътешествие до Северния полюс, за да открие „портата“ към центъра на Земята. Той е подтикнат от теорията за кухата Земя – въпреки че тя е опровергана още през 1774 г.

Преди да знаем какво точно се случва под краката ни, се появяват всякакви теории. През 1692 г. астрономът Едмънд Халей изказва предположение, че Земята е куха. Наблюдавайки магнитното ѝ поле, забелязва, че то се променя – и решава, че това се дължи на факта, че планетата е куха и магнитните полета се изхвърлят от три „черупки“ вътре в нея, всяка от които има свои магнитни полюси.

Халей предвижда възраженията на критиците на теорията му, включително и аргумента им, че тези черупки могат да се разпаднат и да паднат към ядрото на земята заради гравитацията, разкривайки хората-къртици, които живеят отдолу.

Той вярва, че черупките са „облицовани отвсякъде с магнитна материя или по-скоро са един голям кух магнит“ и така черупката се запазва, като се има предвид, че магнетизмът е по-силна сила от гравитацията.

Той след това предполага, че там долу може да има живот, като твърди, че в противен случай всичко това би било безсмислено.

Идеята на Халей

„Тъй като сега се приема за даденост, че Земята е една от планетите, а всички те с основание се смятат за обитаеми, защо да смятаме за странно, че тази огромна маса от материя трябва да служи само за поддържане на живот на повърхността ѝ? Защо по-скоро да не предположим, че тя е така разположена от Всемогъщата мъдрост, че да предоставя толкова голяма повърхност за използване от живи същества, колкото може да се съчетае с удобството и сигурността за целостта й“, пише той и добавя: „Ние самите, в градовете, в които сме притиснати откъм пространство, обикновено строим много етажи, един над друг, и по този начин настаняваме много по-голямо количество жители“.

Халей и други по-късни привърженици на теорията за кухата Земя обаче са в грешка.

Но той поне е работил с непълна информация – ако имаше по-добри данни за магнитното поле на Земята може би нямаше да изпитва нужда да го обяснява с това, че тя е като лук.

Съществуват много варианти на теорията за кухата Земя, някои от които предлагат – разбира се, без доказателства – от това, че има подземно кралство, наречено Агарта, до това, че в кухото пространство под краката ни се крият нацисти, които чакат подходящ момент да излязат. Не е известно как при този сценарий всяка от двете групи би си набавила неща като „витамин D“ или „храна“. Има и предположение, според което ние живеем отвътре, а звездите, които виждаме, са от другата страна на черупката.

Пример за версията, в която ние сме вътре в Земята, а небето, тоест Вселената, е в центъра.

Разбира се, всички тези теории са опровергани. Имаме доста добра представа за това какво се случва във вътрешността на нашата планета, като изключим няколко мистериозни структури, които се крият в нея. Земята не е куха, а е съставена от кора, мантия и външно и вътрешно ядро.

Първият експеримент, който доказва, че Земята не е куха, е проведен още през 1774 г., когато учени използват една планина в Шотландия, за да изчислят плътността на Земята. Екипът показва, че огромната маса на планината Шихалион има гравитация, която може да привлече махало към нея. Използвайки това и още информация за планината, те успяват да изчислят приблизителната плътност на планетата ни.

Сега знаем, че тя е около 5,5 грама на кубичен сантиметър – обяснява Андрю Кембъл, професор по геофизика в Чикагския университет, пред Politifact, – докато средно скалите, които сме открили в земната кора, тежат 2,7 грама на кубичен сантиметър. Като се има предвид това несъответствие, можем да предположим, че под нас има материя и тя е много по-плътна от тази на повърхността.

След експеримента с планината вече сме измислили много по-усъвършенствани начини за разглеждане на вътрешността на нашата планета – като т. нар. сеизмична томография, която използва земетресения: при тях вълните от енергия се разпръскват във всички посоки и като се измерят трусовете от няколко места на повърхността, учените могат да създадат карта на вътрешността на Земята. Тъй като скалите и течностите в Земята са с различна плътност, вълните се движат през тях с различна скорост, което позволява на геолозите да разберат през какъв вид материал преминават те. С помощта на този метод сме открили редица интересни и необичайни характеристики на земната вътрешност, но не и кухи места или мистериозни подземни царства.

Въпреки това през 2007 г. един от авторите на книга за кухата Земя планира да пътува до Северния полюс, за да открие тайния вход с помощта на ледоразбивач… Но проектът е отменен, за ужас на ледените хора-къртици, които живеят в черупката отдолу.