Костните войни бяха най-интензивното и нелепо съперничество на науката
През XIX век откриването на динозаврите разпалва между двама учени един от най-нелепите, но за сметка на това жарки конфликти в историята.
Макар че и двамата търсачи на кости в крайна сметка са съсипани от ожесточеното си съперничество, тяхната работа ни дава над 100 вида динозаври – като стегозавър, бронтозавър и трицератопс – и помага да се положат основите на днешното ни разбиране за тези животни.
Илюстрация на Марш от 1896 г. на костите на Стегозавър – динозавър, който той описва и наименува през 1877 г.
Войната на костите на практика е съревнованието между Едуард Дринкър Коуп и Отниъл Чарлз Марш в стремежа им всеки да открие и опише повече динозавърски вкаменелости от другия в американския Запад към края на XIX век. Като част от видимо егоцентричното им усилие да запишат името си в учебниците по история, двойката прибягва до кампания от мръсни тактики, за да се подкопаят взаимно, включително подкупи, шпионаж, кражби и унищожаване на кости.
Отношенията им обаче не винаги са били враждебни. Коуп и Марш се срещат за първи път в началото на 60-те години на XIX в., докато изучава палеонтология в Германия, където изглежда се радват на напълно приятно приятелство. Те дори кръщават някои от новоописаните от тях видове един на друг: след като Коуп нарича вкаменелост на земноводно Ptyonius marshii в чест на Марш, той му отвръща с името на изчезнало морско влечуго Mosasaurus copeanus.
Нещата се влошават, когато двамата се връщат в САЩ. През 1868 г. Коуп прави на Марш обиколка на кариера за вкаменелости в Хадонфийлд, Ню Джърси. Зад гърба на Коуп Марш плаща на собственика на кариерата да изпраща всички нови вкаменелости в кабинетите му в Природонаучния музей „Пийбоди“ в Йейл, основан от богатия чичо на Марш, Джордж Пийбоди.
Поредният пирон в ковчега на това приятелство е поставен през 1868 г., когато Коуп публикува изследване на новооткрито изчезнало морско влечуго – Elasmosaurus platyurus. Той, уви, разбира напълно погрешно анатомията на животното и на практика поставя черепа в края на опашката му.
След като Марш посочва грешката, Коуп се опитва да закупи всички известни екземпляри на списанието на Американското философско дружество, в което тя фигурира. Но е твърде късно. По-късно Марш пише: „Когато уведомих професор Коуп за това, наранената му суета бе шокирана и никога не успя да възстанови. Оттогава той е мой отявлен враг.“
Версията на Elasmosaurus на Коуп с главата в грешния край
С появата на трансконтиненталната железница американският Запад предоставя на Марш и Коуп идеалното поле за изява. По това време двамата поотделно откриват и описват редица важни палеонтологични открития и бързат да ги публикуват в научни списания с надеждата да се надпреварват един друг.
Марш често хули статиите на Коуп, като твърди, че те не разкриват нищо ново или не са нещо особено. За да получи предимство в бързината за публикуване на статии, Коуп дори купува списанието American Naturalist.
Напрежението между двамата достига своя връх през 1877 г., когато железопътни работници откриват вкаменелости на динозаври в Комо Блъф, близо до град Медисин Боу, Уайоминг. Бързо става ясно, че мястото е пълно с невероятно добре запазени вкаменелости на много, много динозаври.
Марш е информиран за откритието и незабавно изпраща армия от копачи, които да го проучат. До декември 1877 г. той вече е описал и дал имена на редица динозаври от находището, сред които стегозавър, алозавър и апатозавър.
Коуп също научава новината, след което изпраща свои хора в района и открива собствена кариера. Лагерите са съвсем близо един до друг.
Наред със съобщенията за бой и хвърляне на камъни между двете страни, хора са обвинени в шпионаж в полза на другия лагер. Коуп дори обвинява Марш, че е разбил останалите наченки на вкаменелости, за да попречи на екипа му да извлече каквато и да е информация, а Марш го обвинява в незаконно проникване в неговата таеритория.
Ако някой може да претендира, че е спечелил Войната на костите, то това вероятно е Марш. Коуп изпада в тежко положение и пропилява голяма част от парите си в сребърни мини в Ню Мексико, които в крайна сметка фалират. Междувременно Марш получава длъжността водещ палеонтолог на гръбначните животни в Геологическата служба на САЩ.
В крайна сметка обаче и двамата умират разорени и самотни с малко съмнително наследство. Егоистичният им стремеж към слава в крайна сметка разкрива множество важни сведения за динозаврите и съществуващите влечуги. Но детинските им лудории не са добра реклама за зараждащата се област на палеонтологията.
Разказът е и напомняне, че науката, при цялата си обективност и рационалност, в крайна сметка е човешко начинание, извършвано от несъвършени хора със собствено его, комплекси и предразсъдъци. Да си велик учен не винаги означава, че си велик човек.
