Когато наемите се плащаха в електрически змиорки
През 1194 г. монасите от абатството Рамзи в Хънтингдъншир се нуждаят от път през местна река. Земевладелецът Ралф Тъбървил разполага с такъв път и е готов да им го даде под наем. В замяна монасите се съгласяват да плащат на Тъбървил годишен наем в натура – 1000 змиорки, около килограм пипер и джинджифил и чифт алени панталони. По-късно абатството предоговаря сделката с вдовицата на Ралф, която не иска повече панталони, а вместо това иска половин марка в монети и 60 каруци дърва за огрев. И 1000 змиорки.
Идеята за приемане на змиорките като платежно средство може да се стори на съвременните читатели необичайна. Но в ранната средновековна Англия (1000–1300 г.) плащането в змиорки е нещо обичайно. През периода, преди да е имало достатъчно налични монети, хазяите често приемали наеми в натура като яйца, зърно и особено тези животни. Те са забележително много – около 25% до 50% от рибите в реките на Англия. Рибарите ги хващат с помощта на копия, мрежи и плетени капани.
И хората в цяла Англия искат своя дял от това изобилие. Проучването на Domesday от 1086 г. показва повече данни за наеми в змиорки, отколкото в царевица, и някои от тях са за доста впечатляващи количества риба. Най-големият наем за едно домакинство идва от село Хармстън в Линкълншир, чиито жители дължат на графа Хю от Честър 75 000 змиорки годишно. В края на XI век в Англия всяка година се плащали над 540 000 змиорки като наем.
Наемодателите събират змиорки, за да ги ядат, но също ги използвали и за да плащат собствените си дългове. Монасите от Рамзи трябва да плащат повече от 70 000 змиорки всяка година на своите наематели, а някои от тези риби са ползвани и за плащане на неща, от които се нуждае самия манастир. Както видяхме, монасите изпращат 1000 змиорки на Ралф Тъбервил и вдовицата му. А в средата на 11 век абатът на абатство Рамзи се съгласява да плати по 4000 змиорки на пролетта на абатството Питърбъро за правото да вземе строителен камък от кариера в Барнак. В ранносредновековната Англия змиорките могат да бъдат едновременно храна и фактическа валута.
Въпреки това хората обикновено не търгуват с живи змиорки или дори с прясно умрели. В повечето случаи рибите са обработени с някаква комбинация от осоляване, опушване и сушене, за да могат по-лесно да се транспортират и съхраняват. Очевидно те трябва да се запазят, за да могат наемателите да ги събират постепенно, докато не стане време за плащане на наема, а след това хазяите да ги съхраняват спокойно. Повечето риби са улавяни през есента, по време на годишната им миграция надолу по течението, но наемите обикновено се разплащат в началото на Великия пост, тоест че в края на зимата или пролетта.
Наемите в змиорки са чести по това време и поради забраната на Великия пост да се яде месо. Църквата смята, че има връзка между месото (carnis) и плътството (carnalitas) и вярва, че яденето на плът прави човек похотлив. По време на Великия пост плътските желания трябва да бъдат потиснати и дори семейните двойки трябва да се въздържат. Така че месото е забранено на масата. Смята се обаче, че яденето на риба не възбужда либидото по същия начин и затова е допустимо. Особено добър избор са змиорките – пайове със змиорки, пълни с круши и подправки, са чест деликатес – защото средновековните европейци вярват, че рибите се размножават безполово.
Тази идея произлиза поне от времето на Аристотел и е резултат от древното неразбиране за мистериозния жизнен цикъл на змиорките. Те се размножават в открития Атлантик – вероятно в Саргасово море – преди да мигрират към сушата и да се насочат нагоре по реката като малки (10 см или по-къси). След като намерят подходящ дом, змиорките остават там и растат повече от десетилетие, докато в крайна сметка не се върнат в морето, за да се размножат и да умрат. Аристотел, който никога не е съзнавал този процес, пише, че рибите извират спонтанно от калта. Други древни писатели като Плиний Стари и Атеней следват Аристотел в отстояването на безполовото възпроизвеждане на змиорките. Тази вяра се утвърждава толкова много в европейското съзнание, че се запазва поне до 16 век.
Част от причините за това вярване произтича от факта, че змиорките развиват очевидни яйчници и тестиси само в самия край на живота си, точно преди да се отправят обратно към морето. Аристотел търси неуспешно репродуктивните им органи и не е единственият, който го прави. Едва през 1777 г. италианец на име Карло Мондини открива яйчниците на змиорките, но търсенето на техните тестиси разочарова изследователите – включително Зигмунд Фройд – още 120 години. За средновековните хора рибите не само не се размножават видимо, но изглежда им липсват средствата за това. Следователно, разчитайки на класическите авторитети и собствения си опит, европейците през Средновековието вярват, че змиорките са безполови. И това ги направи отличен вариант за постите.
