Кангалското куче – най-силната порода в света

Кучето е най-добрият приятел на човека, в това няма да откриете никакви изненади. Животното е опитомявано с векове, преди да се довери напълно и да стане част от семейството. Съществуват различни породи и всяка има своите положителни и отрицателни качества.

Лабрадорът може да се смята за един от най-дружелюбните, немската овчарка има реномето на една от най-интелигентните породи. А коя е най-силната порода? Първото място е малко спорно, особено ако се разглеждат различни фактори. Някои специалисти измерват теглото, други се фокусират върху дължина и бързина, а трети залагат на захапката.

Снимка: CC BY-SA 3.0, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=8684183

Ако се доверяваме на последното качество и се опитаме да намерим порода, която да впечатлява и в по горните категории, тогава трябва да насочим вниманието си към кангала. Известен е още като кюрдски кангал или карабаш. Тази порода се гордее с тежка костна структура и впечатляващи размери. През вековете телосложението се развива драстично, защото турците са го използвали предимно за работно куче. Животното е по-дълго, отколкото високо и има доста дебела козина. Не случайно е доста равностойно при среща с други хищници като своя далечен прародител. Прякорът на кангала е именно „Убиец на вълци“.

Снимка: By friend of tr:user:Onur1991 – Commons file „KangalTürkiyede.jpg“, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16984761

Друго интересно качество е, че козината позволява регулиране на температурата в по-горещи и по-студени дни. И докато питбулите се смятат за кучета със силна захапка, достигаща около 16 килограма на квадратен сантиметър, кангалът може да се похвали със сила от 52 килограма. И ако това не е достатъчно, това животно може да тича със скорост от близо 50 км/ч. Комбинацията от размери, сила и скорост го превръща в доста впечатляващ хищник. Теглото му е около 58-59 килограма и за разлика от останалите големи кучета, той може да живее до 15 години.

Снимка: By Cobra-BlackMamba – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23641189

Обикновено животните с такива размери не се славят с голям интелект, но тази порода е развила дори и тази черта. Справя се отлично с пазенето на добитък и ако е обграден от други домашни кучета, може да се научи самостоятелно. Обикновено в стадата се взимат по две такива кучета и автоматично се неутрализират всички познати заплахи. Произходът на тази порода идва от Централна Турция. Животното е и национален символ на страната и точно по тази причина се развъжда внимателно и не се позволяват смесвания с други породи.

Славата му е толкова голяма, че ликът му се среща дори на монети и марки. Първото такова куче в САЩ пристига сравнително късно – едва през 1985 г. Турция е много внимателна относно внасянето на породата, както и запазването на потеклото. На повечето снимки може да бъде забелязано с нашийник с шипове и причината за това е, че именно този атрибут не позволява на вълците да достигнат лесно до врата му. В Африка се използва за противодействие срещу гепардите, където също се справя добре, макар и гепардът да го превъзхожда по скорост. Добър приятел е на овчарите в Намибия и Южна Африка. Именно заради този гепарда Турция дава около 500 кучета, които да се тренират и да защитават стадата.

Снимка: By No machine-readable author provided. Dfence~commonswiki assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1072611

С времето дори гепардът отказва да се бори с това куче. Ако попитате професионалистите или собствениците на тази порода, те категорично ще отговорят, че животното няма място в апартамент. Необходимо е пространство за поддържането на физическата форма, докато в апартамента става доста мързеливо. Един интересен факт е, че кангалът никога не зачита частната собственост. Имайки предвид размерите и силата му, той често ще обикаля и напуска пределите на поверената му територия. Не можем да го обвиняваме, имайки предвид физическите му качества. Макар и да са красиви и доста приятелски настроени към хората, манталитетът им се изгражда със сериозни тренировки.

В противен случай стават много трудни за дресиране и могат да създават сериозни проблеми. Точно по тази причина винаги се препоръчват дълги разходки и социализация. В противен случай може да притежавате изключителен пазач, който не позволява на никой да се доближи до стопаните и поверените му животни. Макар и по-често да са защитници, понякога могат да нападат и щетите са доста жестоки. Имайки предвид, че животното винаги смята семейството си за глутница, то трябва да разбере от най-ранна възраст кой е доминантният. Изисква се и особено търпение, защото едва на втората година започват да осъзнават и опознават средата, в която се намират. Като малко животни са доста непохватни и игриви и биха очаровали всеки, докато не започнат да дъвчат дивани и да копаят дупки – правят го.

Снимка: By Birhanb – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26094839

Препоръката за всеки почитател на тази порода е да има много високи и здрави огради. Понякога дори това не е достатъчно, защото с изненада може да се установи, че домашният любимец е прокопал доста дълбока дупка към свободата си. Освен това всеки бъдещ собственик трябва да бъде предупреден, че това животно се храни питателно и понякога може да консумира повече храна от човек. В миналото е било хранено с козе мляко и хляб, но това далеч не стига за достигането на пълния му потенциал. Въпреки големите и застрашителни размери, кангалът е изключително дружелюбен към деца и с правилната социализация може да стане прекрасна компания сред хората.

Снимка: CC BY 2.5, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=6893274

Към непознати и неканени гости може да демонстрира невероятна агресия и най-често до такава се стига през нощта. Макар и мнозина да се възползват от агресивните им черти, генерално кангалът е доста спокоен и внимателен към хората. Въпреки това, ветеринарите съветват всеки, който чуе ръмженето им да се отдалечи на безопасно място – това е достатъчно добро предупреждение. Животът с тях не е особено труден, не са толкова капризни, сменят козината си по два пъти в годината, но това не означава, че ще се разминат без дежурното сресване. Един от най-важните съвети винаги е да се осигури работа на животното, защото без занимание може да изгуби мотивация да се развива.