Как да дресираме котето си

Пандемията увеличи броя на хората, които за първи път имат домашни любимци, както и на хората, които осиновяват кученца и котенца. Докато дори по-неопитните стопани очакват ново кученце да се нуждае от известна дресировка, малцина смятат, че същото се отнася и за котенцата.

Но точно като кучетата, котките също се нуждаят от подкрепа, за да се приспособят към живота в човешкия дом и общество. И за щастие – няколко прости форми на обучение могат да бъдат полезни за тяхното благосъстояние.

Котките имат различни исторически взаимоотношения с хората, в сравнение с кучетата: те никога не са били селективно отглеждани, за да се подобри способността им да ни сътрудничат и да общуват с нас или да изпълняват работни роли като пастирство, лов или охрана. Но изследванията показват, че те могат да разпознават и реагират на нашите фини социални знаци и да бъдат обучени да изпълняват задачи, подобно на кучетата.

Малко вероятно е обаче да имаме нужда от котка, която да ходи послушно на повод или да пази къщата от крадци. А те обикновено се нуждаят и от по-малко насоки от кучетата, за да усвоят тоалетните си навици – осигуряването на правилното място и пясъка обикновено е достатъчно.

Но пропускаме част от картинката, ако гледаме на дресиворката на домашни любимци като на нещо, което да улесни само нашия живот. Може да има много ползи и за котката. В един приют, например, обучението може да бъде полезен инструмент за увеличаване на изследователското поведение на котката, положителните реакции към хората и може би дори шансовете им да бъдат осиновени.

У дома можем да използваме прости техники, за да помогнем на котките с неща като да се чувстват комфортно в коша за котки, да свикнат с пътуванията с кола, както и да понасят здравни прегледи и лечения.

Кой подход работи

Котките не се раждат с вроден афинитет към хората и трябва да бъдат изложени на нежното ни, топло отношение в продължение поне на две седмици, за да могат да се научат, че сме приятели, а не врагове. Има ограничени доказателства, че по-младите котки са по-внимателни към нашите социални знаци, което може да означава, че са по-податливи на обучение. С малките котенца също трябва да се играе с котешки пръчки или въдици, за да се научат да не нападат ръцете или краката ни.

Наказания като викове или физическа агресия могат да предизвикат стрес и да подронят качеството на отношенията стопанин-котка. Винаги използвайте положителни стимули (като лакомства и похвали). Това е не само най-ефективният начин за обучение въобще на домашни любимци, но е и по-добър за тяхното благополучие.

Техниките, базирани на възнаграждение, могат да бъдат отличен начин да научим котката да влезе сама в клетката си (ако ще излизаме с нея някъде) или да седи спокойно, докато прилагаме някакво лечение (или изобщо в традиционно некомфортни за нея ситуации). Някои по-дружелюбни котки, мотивирани с храна, може дори да се научат „да дават пет“, да сядат или завъртат по команда.

Но котките често са по-малко мотивирани от кучетата да ни обръщат внимание или да правят това, което искаме, особено в ситуации, в които не се чувстват комфортно.

Важно е да сме сигурни, че котката се чувства спокойно, когато предприемаме каквото и да е обучение с нея. Винаги се уверявайте, че тя има възможност да си тръгне или да прекрати сесията, когато пожелае, и се опитайте да й дадете почивка, ако изглеждат притеснена. Признаците на неудобство, за които трябва да следим, включват извъртане на главата на котката, облизване на носа, клатене на глава, вдигната лапа, внезапни пристъпи на самопочистване, прегърбен или напрегнат вид, потрепваща опашка и завъртяни или сплескани уши.

Ето как да научим котката си да влиза в носача си в пет лесни стъпки:

1. Примамваме я върху одеяло

На място, на което котката вече се чувства в безопасност, я научете да се настанява на одеяло. Направете това, като я примамите върху одеялото с помощта на храна.

Наградете я за това, че стои на одеялото, с повече лакомства, галене или словесна похвала, в зависимост от това какво котката ви харесва най-много. Поднесете й лакомствата на височината на носа, за да я насърчите да седне, след това й поднесете лакомствата на височината на земята, за да я насърчите да приклекне и след това евентуално да легне върху одеялото.

2. Представяне на носача

След като котката усвои тази първа стъпка, поставете одеялото на дъното на отворения носач. После повторете същите стъпки с примамването и възнаграждението.

3. Действайте бавно

Когато котката ви вече доволно си почива на одеялото в носача, сложете капака отгоре (без вратичката) и повторете процеса на награждаване.

4. Оставете котката да определя темпото

След като котката вече спокойно влиза в носача и се настанява вътре, започнете да затваряте вратата, но я дръжте открехната за начало, така че тя да не се почувства внезапно в капан. Позволете й да излиза, когато пожелае, и използвайте лакомства, за да я насърчите да се върне. С леки движения започнете леко да затваряте вратата плътно, след което я отворете отново, като всеки път давате лакомство на котката. Затваряйте я това бавно, докато можете да се затворите напълно (само за няколко секунди в началото), докато котката все още се чувства удобно. Давайте на животинчето лакомства през затворената врата.

5. Почти сме готови

Целта ви сега е котката да остава в коша със затворена врата за все по-дълги периоди – добавяйте няколко секунди всеки път. Продължавайте да награждавате котката, като й давате лакомства през вратата на коша, като постепенно увеличавате времето между всяко лакомство.

Всяка тренировка не трябва да продължава повече от няколко минути общо, а някои котки може да предпочетат само една сесия на ден. Възможно е да отнеме редица сесии през много дни или седмици, преди тази последна стъпка да бъде завършена.