Как „безсмъртната медуза“ може да е от полза за човека

Учените откриват по-рано известна като Turritopsis nutricula безсмъртна медуза за първи път през 1883 г. в топлите води на Средиземно море. Но ще им отнеме цял век, за да открият и уникалните способности на този вид – както и да си дадат сметка, че дългият живот на медуза не е някаква неземна благословия, а доста компромисен опит да се спаси от опасностите на дълбокото море.

Но как постига безсмъртието си?

Ако смятаме тези същества за същества на хиляди години, технически няма да грешим. Но няма и да сме съвсем прави. Turritopsis dohrnii, както всеки друг вид медузи, започва като ларва, която се развива след външно оплождане. Тя започва самостоятелния си живот като се прикрепя на дъното на океана, където създава колония от полипи, които растат нагоре подобно растения и се формират в цилиндрична форма. От тези полипи в крайна сметка се образува медузата, която се откъсва след като достигне зряла възраст за няколко седмици.

Вече напълно пораснала с невероятните размери от 4,5 мм дължина нововъзрастната медуза може да се разпознае по яркочервения си корем, лесно видим през прозрачно, камбановидно тяло, облицовано с 90 пипала по краищата. Това мъничко същество може да не изглежда беззащитно, но уникалното му умение за оцеляване му позволява да се адаптира към различни заплахи от околната среда, от физическо увреждане до глад.

Например, да кажем, че Turritopsis в един момент не може да си намери храна. Средностатистическата медуза просто би умряла от глад, но не и тази. Вместо това тя ще се спаси като „деградира“ като се върне обратно към сексуална незрялост.

На клетъчно ниво това означава, че безсмъртната медуза ефективно ще рециклира съществуващите си клетки, за да образува ново аз в процес, известен като „трансдиференциране“. По отношение на физиката й, това означава, че медузата ще прибере пипалата си и ще свие тялото си, след което ще падне на дъното на океана. Оттам тя ще регресира в полово незряла ларва и ще образува полипи отново, след което ще започне да расте, докато отново не достигне полово зряла възраст.

Колкото и поразителен да е този процес, това не означава непременно, че медузата е технически „безсмъртна“ във всеки смисъл на думата; Turritopsis все пак може да бъде убита – от хищник, например.

Освен това, както Джеймс Карлтън, професор по морски науки в Williams College, казва пред The ​​New York Times Magazine, „тази дума „безсмъртен“ разсейва. Ако под „безсмъртен“ имате предвид предаването на вашите гени, тогава – да, безсмъртна е. Но това вече не са същите клетки. Клетките са безсмъртни, но не непременно самият организъм.“

Независимо от това, безсмъртната медуза със сигурност е невероятно създание, чиито способности все пак могат да имат някаква полза за човечеството.

Какво означава безсмъртната медуза за науката?

Японският учен Шин Кубота, един от водещите изследователи в тази област, представя контейнер с няколко безсмъртни медузи във Венеция, Италия, на 4 септември 2016 г.

В допълнение към невероятните си умения за оцеляване, Turritopsis dohrnii е известна и с това, че се прикрепя към големи товарни кораби, за да достигне до нови води далеч от дома. Отчасти защото тези малки стопаджии се появяват в топлите води по целия свят, те отново привличат вниманието на научната общност, този път вдъхновявайки фокусираните върху изследванията на стволови клетки.

Трансдиференцирането е особено вълнуващо за изследователите, тъй като не изисква стволови клетки, за да образува нова клетъчна структура. Тъй като нестволовите клетки, открити във всяка медуза, могат да се превърнат в практически всеки друг тип клетка чрез този процес, учени и изследователи търсят в това биологично чудо насоки как да регенерират увредената човешка тъкан, за да лекуват голямо разнообразие от медицински заболявания.

Всъщност едно скорошно проучване с мишки установява успех при генна манипулация, при която се получават фибробласти – вид клетка в сърцето – способни да трансдиференцират в клетки, подобни на кардиомиоцити – основните снопове мускули, които позволяват на сърцето да върши своята работа.

Изследователите все още имат да извървят дълъг път, за да разберат как функционира „безсмъртния“ процес в тези медузи и как може да работи в полза на хората, но дългият път се изминава с малки крачки.