Истината за аномалията „Бермудски триъгълник“ и как точно се появяват извънземните
Легендата за Бермудския триъгълник продължава да старее с редица конспирации. Мистичното място е описано за първи път от Христофор Колумб. Мореплавателят забелязва много сериозна аномалия в компаса си, но бойната слава на мистичната локация идва едва през 1964 година. Винсънт Гадис разказва историята на Полет 19 и така се отваря вратата за всякакви конспирации.
Каква по-точно е легендата за толкова фаталния полет?
В края на Втората Световна война група от 5 самолета Grumman TBM Avenger летят именно там и в един момент радио връзката е изгубена. Няма и следа от 14-те члена на скромната ескадрила. Изпратен е спасителен самолет Martin PBM, който също изчезва. Ескадрилата е извършвала рутинен полет и трябвало да направи обиколка над океана, а след това да се върне обратно към Флорида. След сериозно разследване на Военноморските сили излиза доклад, в който се твърди, че командирът на групата лейтенант Чарлз Тейлър е направил грешка по време на полета и след като компасите не работили толкова добре, отвел своята група далеч от бреговата линия, вместо да ги насочи към базата.
Снимка: By Photograph was taken by the New York Navy Yard. – United States Naval History and Heritage Command photograph, Photo #: NH 55549This Image was released by the United States Navy with the ID NH 55549 55549#mw-category-media (next).This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing.العربية | বাংলা | Deutsch | English | español | euskara | فارسی | français | italiano | 日本語 | 한국어 | македонски | മലയാളം | Plattdüütsch | Nederlands | polski | پښتو | português | svenska | Türkçe | українська | 中文 | 中文（简体） | +/−, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7883981
Радиостанциите също спрели да дават връзка с базата, за да бъдат изпратени насоки и най-вероятно всички са кацнали принудително в океана след свършването на горивото. Спасителният самолет, отново по версията на военните, най-вероятно се е възпламенил във въздуха и също е потънал. Изчезването на самолети може да е една аномалия, но Атлантическия океан е успял да прибере и по-големи военните техники. През далечната 1918 г. никой не може да обясни какво наистина се случва с USS Cyclops – най-големият американски кораб по онова време. С дължина от 167 метра и екипаж от близо 306 човека, плавателният съд не е карфица, за да потъне в океана. Освен това има маса от 11 000 тона, което го прави още по-специален. Екипажът също не е случаен и плава повече от 8 години без нито един инцидент.
Моряците са плавали смело през Балтийско море, през Карибските острови и Мексико. През по-голямата част от времето са пренасяли въглища и са помагали на бежанците да стигнат до САЩ. През войната започва да превозва войници и въглища за другите кораби. В края на годината през 1918 г. се преквалифицира в превоз на манган. Курсът на кораба е към Барбадос за презареждане и доста дълго плаване до Балтимор. Последното прието съобщение е „Времето е добро, всичко е наред“. След 9-дневно пътуване става ясно, че Cyclop е изчезнал и дори не му се е налагало да пуска SOS сигнал. Тогава вестниците се надяват, че някой друг преминаващ кораб ще може да открие артефакт от изгубения плавателен съд, но в този случай минават месеци и няма никаква реакция.
Никой не подозира, че зоната вече е подготвила изненада и на следващите смели мореплаватели, които ще дръзнат да минат. За следващото десетилетие се очаква да потънат още 100-на лодки, при това без никаква следа и никакво логично обяснение. Мнозина смятали, че товарният кораб най-вероятно е станал жертва на немска подводница, но с минаване на определено време немските подводничари признават, че никога не са били в този регион в това време, а и все някога трябваше да изплуват останки, каквито не е имало. Марвин Бараш е един от далечните роднини на един от моряците на Cyclop. Целият му живот е минал в едно голямо разследване, но както винаги се случва – остават само теории. Според него е възможно екипажът да е натоварил твърде много провизиии и в следствие на това да е потънал.
Снимка: By Bermudan_kolmio.jpg: Alphaiosderivative work: -Majestic- (talk) – Bermudan_kolmio.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6916509
Друга възможност е среща с течението Гълстрийм, което благодарение на затоплянето на водата ще допринесе за образуването на много сериозни вълни. Благодарение на тези легенди много моряци и пилоти се стремят да избягват тази местност, а та изобщо не е малка. Зоната се намира някъде в югоизточното крайбрежие между САЩ, Бермуда, Куба, Испаньола, Ямайка и Пуерто Рико. По груби изчисления се разпростира на площ между 500 и 1.5 милиона квадратни мили. Може да се смята за огромна зона, но генерално океаните заемат около 70% от планетата и са с общ размер от 139.7 милиона квадратни мили. Проблемът за учените е, че с времето се засилват конспирациите, докато отговорите се отдалечават. В един определен момент се замесват дори извънземните. Разумното обяснение обаче продължава да се движи около Гълмстрийм.
Затоплящото се течение често променя атмосферните условия и именно неговата рязка промяна допринася за създаването на по-сериозни бури и евентуално доста големи вълни, които поставят на изпитание и най-добрите капитани. Не са и малко случаите на геомагнитни аномалии, които насочват корабите към реалния север, отдалечавайки се от сушата. Според учените присъства и още една интересна подробност, която в този случай е появата на метан по повърхността на водата. При евентуално нагряване или искра е склонен да се възпламени и съответно да потопи почти всеки плавателен съд. Подобно твърдение може да дава отговор за корабите, но не и за самолетите, съответно се приемат няколко хипотези. Практически днес няма нужда толкова от компаси, след като почти всеки плавателен съд използва GPS, докато самолетите са винаги под зоркия поглед на контролни кули.
Но пък последните изказвания по темата доказват, че никой не е дал разумно обяснение на събитията довели до изчезването на стотици хора. Карл Крусзелницки смята, че голямата мистерия никога не е имала чак толкова велик статут. Вместо да търси магическите сили в природата, той просто прави елементарна статистика, в която разглежда броя на плаващите кораби. Изчислявайки броя на инцидентите с броя на огромния поток от кораби, той продължава да твърди, че няма особено голяма изненада. Тази версия е подкрепяна и от други учени. Някои учени споделят, че на Бермудите са изчезнали точно толкова кораба на година, колкото са изчезнали навсякъде другаде от 1975 г. до този момент.
Снимка: By SDASM – https://www.flickr.com/photos/sdasmarchives/4558058987/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=33291959
Популярността по тази линия идва с факта, че през 1974 г. Чарлз Берлитц публикува книга по темата, в която разказва сериозни мистерии и успява да продаде около 20 милиона копия и да преведе творбата си на около 30 езика. Дори Стивън Спилбърг се възползва от нашумялата история и добавя сцената в „Близки срещи от трети вид“. Извъзнемни присъствия започват да участват в тази локация след появата на Зона 51. Когато на властите най-накрая им омръзва от конспирации, споделят абсолютно същото наблюдение – кораби изчезват всеки ден и тази коварна зона изобщо не е прокълната. Изредените хипотези не могат да впечатлят особено, докато не стигнем до потъването на Атлантида. Легендарният континент, чиято история не може да бъде потвърдена от никого, освен Омир, може да се окаже просто литературна измислица и евентуален урок по „Общество и цивилизация“ за аудиторията.
