Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Императора на Юга

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа, е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

…

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.