Дяволският дъх, серумът на истината и едно растение, което ще ви убие
Не всичко, което е красиво и благоуханно, може да се смята за полезно. В природата най-цветните създания са и най-отровните. През 1956 г. професионалният играч по голф Уолтър Хаген споделя на своите приятели, че понякога човек трябва да спре и да помирише цветята. Неговият призив по-късно ще бъде насочен към розите, като едни от най-ухайните цветя изобщо. Думите му напомнят на хората, че понякога животът на високи обороти може да ограби човешката душа от малките удоволствия – те, както знаем, са много важни. Канадската певица Рафаела Уейман следва този съвет, но не се досеща, че не всяко цвете е толкова невинно, колкото може да бъде розата.
Историята е забавна за всички останали, но не и за Уейман. На една от многото ваканции в Лос Анджелис, дамата разглежда цветния и красив град, когато попада на голямо жълто цвете. То е не само красиво, но и привлекателно. Певицата по-късно ще сподели, че наистина не е можела да подозира какво точно е, преди да поеме дъх и да го вдиша. Въпросното цвете носи името „Ангелският тромпет“, но има и още едно тайно име – „Дяволският дъх“. От него някои фармацевти правят лекарството скополамин. Канадката изпада в депресия и за кратко време не знае какво се случва с нея. Описва преживяването си като едно от най-черните в живота си и никога повече не повтаря опита.
Сигурно сте чували легендата за събуждането на непознато място, с изразявани органи, празна банкова сметка, без никакви документи и спомени за снощните събития. За мнозина това е повече от кошмар, но за Холивуд е храна за един блестящ трилър. През 2015 г. две азиатки властват в Париж с дяволски дъх, упоявайки своите жертви, за да могат след това да ги оберат.
Френската полиция смята, че е предлаган някакъв много тежък наркотик, но нито една от жертвите не си спомня да е консумирала напитки или да е пушила нещо с неизвестен произход. Статистиката показва, че този вид престъпления се случват всяка година в Колумбия и броят пострадали са около 50 000, като някои от жертвите доброволно са вдишали есенцията. Невинното цвете има не само най-различни и привлекателни цветове, но и много прякори, като нито един не е толкова положителен. Колумбийците го наричат борашерово дърво или дървото, което ще ви опияни. Обикновено самите растения висят по дървета на средна височина, могат да висят надолу като камбанки или изправени с извивки, които напомнят точно на музикалния инструмент тромпет.
Тайната на токсичните съставки се крие в семената и при вдишване ще изпратят любопитния нос в едно друго измерение. В колумбийската учебна програма съществува предмет за безопасност и децата са учени от най-ранна възраст да избягват това растение. Инцидентите не само не намаляват, но и от любопитство карат децата да проверят какво точно е изживяването, до днес има конфликти дали да продължи кампанията за опознаване или не. Колумбийците не са единствените, които познават силата на дяволския дъх. Техническите признания се преписват на немския учен Алберт Ладенбург, който първи изолира скополамин през 1880 г.
Още тогава лекарите, подпомагани от правителството, започват да тестват въпросната съставка като серум на истината. Разследващите искат да изобретят съставка или лекарство, което да отпуска езика на заподозрения.. Скополаминът се оказал наистина добро решение, но Алберт не започва да го прилага по обективни причини. Тази чест се пада на Робърт Ърнест Хаус, който някъде през 20-те години на миналия век е решил, че след като разполага с толкова силен токсин, може да го приложи в полициейските разпити. Нуждата от серум на истината е висока и по-същото време в САЩ около 2/3 от всички задържани са невинни. Лошата новина е, че когато един човек е пуснат на свобода, първата му работа е да започне да съди страната.
За редуцирането на грешните арести, Хаус е поканен да тества своята нова технология, като за целта има правото да използва 1/4 грам морфин, 1/100 от скополамин и след около 20 минути от първото приемане, заподозреният трябва да получи още 1/200 от скополамин. Половин час по-късно на заподозрения се дава и лека доза хлороформ, като след това следва задължителна почивка за около 30 минути. При събуждането идва време за 1/400 доза скополамин. За мнозина процедурата е изключително приятна, все пак в тялото постъпват редица стимуланти. След 20 минути респондентът вече няма никаква краткосрочна памет и изпада в нещо подобно на транс.
Финалната стъпка е комбинация от скополамин и хлороформ за загуба на съзнанието. Респондентът трябва да лежи още малко и следва свестяването. Какво се случва след това? Пациентът няма достатъчно въображение да лъже и казва първото, което се роди в главата му. Впрочем вече си спомняте как експерти посочват тайната на една добра лъжа – тя се генерира с тренирането на мозъка, докато истината излиза спонтанно в съзнанието. При наличието на толкова стимуланти, сега същата е кристално ясна. Разпитът започва с контролни въпроси относно възраст, местоживеене и плавно преминава към интереса на разследването. Всички отговори са истина и следват самопризнания.
На следващата сутрин д-р Хаус се връща, за да провери каква част от спомените са усвоени обратно от съзнанието. Всеки един разпитан по този начин признава, че не може да си спомни всичко, което е казал, появили са се бели петна. След втората доза хлороформ се наблюдава пълна парализа на въображението. Дрогираният изпитва удоволствие да отговаря на всички зададени въпроси и ги изстрелва моментално. Фантазията се замества с огромното удовлетворение от правилните отговори. Тестовете показват, че отговорите изниквали веднага, сякаш са на преден план. Странични ефекти от целия разпит няма, но не е ясно каква доза морфин е необходима, за да може тялото да се отпусне. Д-р Хаус е изключително щастлив от откритието си, докато не започва да прилага процедурата на не толкова интелигентни пациенти. С тях се разкриват и негативните ефекти.
Заподозреният във втория случай – афро-американец от беден произход без завършено начално образование – преминал същата процедура, спомените се появяват едва след няколко дни. Неговите отговори са достатъчни за 15-годишна присъда в затвора, макар и още да е рано да се издава такава. Тайната на токсина, както самият д-р Хаус ще опише е, че неутрализира и потиска инстинкта за самосъхранение. Нито един разумен човек в трезво състояние няма да сподели свободно всички свои тайни, но след подобен коктейл е очаквано да изгуби съзнание – моментът, когато мозъкът блокира – и да започне бавното възстановяване, като в първия половин час ще бъдат зададени най-важните въпроси, чийто отговор е необходим. Какво точно се случва? След като се парализират определени дялове в мозъка, някои нервни клетки се свиват и не работят правилно.
Засегнатите нерви не могат да предават своите сигнали през останалите клетки в мозъка, за да се достъпват спомените. Възрастните хора преживяват точно това на старини, когато нервните сигнали не достигат до правилната точка. Дълготрайната памет не е засегната, макар и спомените да се вадят с леки промени, но до голяма степен идват с точност. Това е напълно нормално, но при по-здравите и млади хора са необходими медикаменти. Краткият успех на д-р Хаус е последван от сериозни трусове. Някои хора очакват смъртта си, други имат халюцинации, паническите атаки и задушаване. Дяволският дъх има дълготраен ефект върху пациентите, а взетите показания не могат да се използват. Дозата влияе различно и мнозина не спират да бърборят, без да се фокусират върху зададените въпроси, други разказват толкова дълги истории, че докато стигнат до отговора, ефектът е отминал.
С това приключват и първите опити на дяволския дъх за ефективно приложение в разследванията. Хаус публикува редица научни трудове, с които да говори за модификациите и контрола над количеството, което може да се смята за безопасно. За съжаление страничните ефекти не могат да се пренебрегват – предозирането не позволява на някои пациенти така да се възстановят. Настъпват епизодични халюцинации и параноя, че някой ги преследва и се опитва да ги убие, повечето изпадат в много крайни състояния на депресия и трябва да се наблюдават с месеци, за да не се самоубият. Правилата за употреба, предписани от д-р Хаус не важат, особено през Студената война.
Политически затворници от 50-те години, задържани в някогашна Чехословакия, споделят, че животът им е ограничен не само до насилие, но и наркотици. Ян Янко си спомня, че е бил бит около 3-4 дена и оставен да гладува още толкова. Агентите му носят семена скополамин, които приличат на сушени череши. След консумацията се чака ефектът на дяволския дъх да започне да властва върху нервната система на пострадалия. За разлика от предписанията на американския лекар, който контролира приема на токсина с помощта на морфин и хлороформ, Янко е поставен в толкова неприятна ситуация, че около три дена не може да спи, постоянно изпада в еуфория, депресия и параноя, най-накрая започнал да вярва, че полудява. Преди да премине ефектът, той е разказал и майчиното си мляко, като дори не се налагало да го бият, страхът се четял в очите му. Да не говорим, че в следствие на нанесения побой е бил достатъчно увреден и токсинът е бил като панацея за болката.
Полицията изисква този метод и по още една причина, често заловените агенти или врагове на народа са подготвени за изтезанията, психологическият тормоз и боят вече не дава ефект, легендите са се превърнали в публична тайна- методите за бой и пускане на електричество по тялото са познати не само на шпионите, но и на обществото. В този период властта е твърде либерална. Някои техники са взети директно от Гестапо, нека не забравяме, че немските учени, които се поделят по равно между изтока и запада, пристигат с редица познания, които предават в името на живота си.
Употребата на различни растителни и токсични вещества изобщо не е тайна или новост. КГБ финансира с голямо удоволствие подобни експерименти – по това време и пациентите не са в излишък. Не оставайте с впечатлението, че американците не правят същото, те разширяват своето влияние до степен, в която не само подлагат задържаните на шокова терапия и тежки наркотици, но са готови да повтарят един и същи експеримент, докато задържания не се превърне в зеленчук.
Освен търсенето на серум на истината, двата лагера издирват и всякакви други химични елементи, с които да неутрализират противника. Самият Йозеф Самбул – директор на лабораторията в Чехословакия – ще признае, че някога е разполагал с вещества, които могат да предизвикат спонтанен аборт. Същите били използвани за дъщерите на някои от висшите членове на партията, които трябвало да бъдат непорочни и невинни, за да пазят реномето на родителите си. Какви са били ефектите върху бременната жена, това Самбул така и не коментира. Ако върнем лентата назад ще открием, че самият елемент е предписан дори на Йозеф Менгеле, макар и да няма доказателства.
Ако върнем лентата още назад ще открием, че д-р Хаули Харви Крипъл е убил своята съпруга, след като същата предозирала със семената на растението. Екзекуцията се случва през далечната 1910 г. и въпреки това Крипъл твърди, че е невинен. Древните гърци също са използвали дяволския дъх, тогава най-вероятно е имал друго име, за да се дрогират или да го прилагат като обезболяващо за различни операции. Племена в Европа и Азия са рисували въпросното цвете и са го прилагали в различни отвари. По време на Гражданската война в Колумбия около 100 000 души умират от токсина, след като разбират, че едно вдишване може да притъпи болката и гладът. Токсинът в последствие отключва всички демони в съзнанието и докато депресията се активира от едно събитие, представете си всяка една травма в миналото да се разхожда свободно в съзнанието ви, заличавайки безмилостно и най-малките форми на радост.
Дори днес страната е на 11 място по самоубийства. Колумбия е известна с износа на редица други наркотици, но дяволският дъх остава за ниската класа, а и самото растение вирее свободно почти навсякъде. Колумбийската полиция признава, че картелите го използват и за отвличания. Достатъчно е да се пуснат стрити семена в нечие питие и жертвата има двигателните способности на зомби, като ще последва всеки един човек без никакви опити да се съпротивлява. Ако видите подобно красиво растение, не го берете, не го вдишвайте и останете далече от него, възстановяването може да отнеме много време и понякога да завещае травми.
Снимки: Wikipedia
