shareit

Бананите – плод на асексуалност и генетика

| от chronicle.bg |

Скромният банан е истинско чудо на природата. Цветен, питателен и боготворен от деца, маймуни и клоуни, той е фаворит в чиниите ни. Бананите също така са жизнено важни в много тропични страни, където различни части от растението намират приложение в текстила, за направата на хартия и прибори, както, разбира се, и за храна.

Бананът обаче, от ботаническа гледна точка, е изрод.

Единствената причина за съществуването на този плод векове по-късно е целенасочените усилия на група хора в областта на селективното размножаване. Видите ли, бананите не са просто безплатен подарък от природата – те имат един голям проблем: секса.

Musa_acuminata_in_india01

Musa acuminata

balbisiana-athiakol

Musa balbisiana

Бананът е мелез между две южноазиатски вида растения: Musa acuminata and Musa balbisiana. Сами по себе си Musa acuminata произвежда непоносими на вкус плодове, а Musa balbisiana – плодове с прекалено много семки. Понякога обаче тези два близки един до друг вида се кръстосват и произвеждат растение с нефертилен плод.

В това отношение бананите са катърите на плодовете.

Преди 10 000 години хората откриват, че понякога тези плодове са неочаквано вкусни и нямат семе, но пък имат забавен цвят и форма. Също така са чудесен източник на въглехидрати и други важни хранителни вещества. Въпреки злощастната импотентност на растението, тогавашните аграри откриват, че то може да се култивира от издънки, взети от ствола му. Тези генетично идентични растения, разбира се, също са импотентни, но могат да родят ядивни плодове с човешка помощ. И така след интензивен и дълъг процес на селективно размножаване, плюс няколко случайни генетични мутации, бананите се развиват до сегашния си вид.

banana-diet-drinking-glass-94436

Арабски търговци внасят плода в Африка, а испанските конкистадори ги дават на американците. Така бананите превземат света от привидно обречена ситуация.

Въпреки че има доста различни сортове банани, повечето се отглеждат в Африка и Азия за местна употреба. Никой от тях не достига световната популярност на сорта Кавендиш, но всички произлизат от едно общо растение отгледано преди хиляди години.

Заради трудоемкото си отглеждане, асексуално поведение и уязвимост от болести и буболечки, бананите са под постоянна заплаха от изчезване. Една хубава болест може лесно да се разпространи сред генетично идентичните растения и така да срине цели икономики. Може да звучи малко вероятно, но учени от цял свят изучават колко точно и дали въобще е толкова малко вероятно, колкото ни се струва. Защото такова нещо вече се е случвало.

banana disease 1

Банан, заразен с Panama Disease Tropical Race 4 (TR4)

До средата на 20 век повечето банани по пазарите в развитите държави са принадлежали към сорта Гро Мишел (още известен като „Биг Майк“). Една гъбична инфекция обаче, известна под името „панамска болест“, покосява голяма част от растенията и прави плода негоден за консумация.

През 50-те години виетнамският сорт Кавендиш спасява положението и до средата на 60-те плавният преход от единият сорт към другия е приключен. В момента Биг Майк е изчезнал.

В последвалите години Кавендиш се справя добре, но пез 70-те се появява черната сигатока, която засяга листата на банановите растения. Болестта е отблъсната с щедра доза пестициди, но през 90-те изниква нов щам на панама, доста по-устойчив на препарати, който убива дори досега резистентния Кавендиш. Той все още не се е разпространил от Южна Азия в Латинска Америка, където са другите значителни по обем плантации с банани, но според фермерите това е въпрос на време.

И когато стане, за жалост, нямаме нов сорт, с който да заменим Кавендиш, както Кавендиш замени Биг Майк предния път. За сега има два варианта – единият е селективно размножаване. Въпреки че бананите на практика са клонинги един на друг, чрез доста усърден процес на ръчно опрашване, може да се създаде растение, което произвежда плодове със семки. Само 1 плод на 3000 ще даде семеки, а от тях само 1 на 3 ще има правилната конфигурация на хромозоми, която ще й позволи да покълне. Това прави процеса изключително трудоемък.

Вторият и най-добър вариант е генетичната модификация. Заради колониалните си връзки с Африка, Университетът в Льовен, Белгия, е световният център за изследване на банани. Планът е учените там чрез пренос на ДНК да създадат резистентен на болести, а също така и по-пълен и вкусен плод.

През 2007 година бяха засяти първите поля с льовенски банани в Уганда, но хората масово се дистанцираха от тях, защото са ГМО. В Хондурас пък се отглежда нов сорт банани, Голдфингър, създаден по традиционния метод, но въпреки че се радва на внимание в Австралия, той има свой характерен вкус, различен от този на Кавендиш, както и по-дълъг процес на зреене, което пречи на популярността му. Ако не друго, поне има надежда, че макар и неразмножим бананът ще оцелее.

 
 
Коментарите са изключени за Бананите – плод на асексуалност и генетика

Повече информация Виж всички