Айнщайн не вярва, че вселената се разширява, докато един белгийски свещеник не доказа обратното

Септември 1931 г. започва доста хладно в Лондон. Сухият студ замества леденият и мнозина недоволстват. Сред тях е дребен мъж с добре сресана коса. Мъжът преминава покрай малки и големи улици и накрая достига до Уестминстър Аби, влиза в централната зала и се подготвя да покаже своите научни открития. Въпросният е 37-годишен белгийски професор по физика, който няма нужда от подготовка.

В този ден залата е малко по-различна и празнична. На този ден се празнува 100-годишнината на Британската асоциация за напреднали научни открития. Някои от най-големите учени са представяли своя научен труд и са променили науката завинаги, но точно в този момент идва времето на Жорж Льометр.

Известен е като математик, физик и католически свещеник, готов е да говори за всяка една тема в сферата на физиката и след като тази наука няма особен край, Жорж започва да мисли и работи върху идеята за еволюцията на вселената. Облечен с традиционното си черно облекло и бяла яка, подготвя своята реч, която реално ще бъде изповед пред олтара на науката. Неговото откритие, твърди той, започва от момента, в който се появява първия атом.

Дори и онези, които по-късно трябва да говорят и да се подготвят за своята наука, решават да седнат и да послушат, все пак не всеки ден идва католически свещеник, който да говори за вселената. Да, неговата теория ще бъде една от най-безумните и ще накара мнозина да се замислят. В същия ден ще открием, че Джеймс Джийнс предлага всички дни във вселената да бъдат номерирани.

Математикът Ърнест Барнс спекулира, че вселената е толкова голяма, че най-вероятно разполага с много обитавани и заселени светове, той отива още по-далече като споделя, че най-вероятно има и много по-напреднали цивилизации от нашата. Льометр ще изпревари всички в надпреварата и на 100-годишнината на въпросната асоциация, той ще говори за своето изследване.

Едва шепа хора ще приемат идеята, че най-вероятно вселената продължава да се разширява постоянно. Нещо повече, той смята, че вселената е започнала своето начало и сега продължава да измества своите граници. Учените в залата често смятали, че вселената винаги е съществувала. Веднага започват обвиненията, че този човек е луд и не знае какво говори, но още по-странното е, че той самият не се смята за смешник.

Това, което светът тепърва ще трябва да разбере е, че ще постави основата на едно научно изследване, което ще предефинира законите на физиката.

Преследването на истината за Льометр започва много по-рано. Историята му започва от окопите на Първата Светвона война. В този период е бил студент в Католическия университет и смятал да започне кариера в миньорското дело. Една сутрин на 4 август 1914 г. немските войници минават границата на Белгия и започват своята велика война. Вместо да започне своята обиколка и да търси мина, в която да работи, бъдещият свещеник се записва с брат си като доброволец. Като войник на фронта, Жорж трябва да види много от грозните страни на човечеството. Атакуван е с отровен газ, вижда силата на Кайзера.

След този момент ще бъде назначен в артилерията и ще наблюдава изстрелването на снаряди. По думите на неговите колеги, Жорж не спирал да коментира изчисленията на капитана и накрая се размина с медал. Липсвало му уважението към офицерите.

Льометр никога не се разделя с науката и носи учебниците си по физика на фронта. При всяко свободно време, той ще започне да чете, поне докато не започнат да падат снарядите. Запознава се с труда на Хенри Пойнкаре и започва да изследва произхода на природата. Именно там ще осъзнае, че всички учени изпускат основата – какво поставя началото на вселената. След войната този мъж ще бъде награден ветеран, а неговия брат ще се радва на офицерски пост. Жорж се завръща в университета в Белгия и изкарва магистратура по математика и физика.

В университета в Берлин има възможност да се запознае с друг интересен професор на име Албърт Айнщайн. Неговите методи са радикални, но Айнщайн иска да промени правилата на науката и да накара своите студенти наистина да започнат да мислят. Тази среща ще промени мирогледа на белгиеца и скоро ще започне да мисли в нов мащаб. Историята показва, че имало два пътя на истината – науката и религията, следователно ученият решава да поеме и двата, като този път се насочва към Библията и църквата, както и към науката.

С благословията на кардиналите, Жорж ще замине в университета в Кеймбридж. Там ще изучава основите на физиката в продължение на 4 години. Наблюдава слънчево затъмнение и организира експедиции в Западна Африка и Бразилия.

След изтичането на обучението в Англия, професорите го съветват да замине в Харвард и да продължи своите астрономически изследвания. Там продължава да упражнява своя инат и не спира да търси нови и още по-интересни теории, които да развива. Кара се с колегите си и продължава да търси отговора на своя въпрос: откъде започва началото на вселената.

След завръщането си в Белгия, духовникъе започва да преподава в стария си университет. Една теория е, че галактиките не се разделят и отдалечават, а просто говорим за една цяла, която се разширява постоянно. Това е най-странната идея в науката, която някога е предлагана. По негово мнение, разстоянието между галактиките се увеличава, което отново ни връща на същата идея. Очаквайки, че е намерил оригинална идея, ученият започва да публикува своите идеи в малко белгийско издание. Това не е най-умният ход в това време, неговият труд е игнориран напълно. Изпраща го на старите си учители, включително и Айнщайн, но всички го игнорират.

През 1927 г. Жорж ще отиде на среща с Айнщайн. Докато се бори с хората, които се опитват да вземат автограф в Брюксел по време на научната конференция, Жорж успява да стигне до Айнщайн и Аугуст Пикард. Айнщайн не е очарован, за него това е някакъв странен свещеник, който не е получил одобрението му и не се занимава. След разглеждането на самата теория, Айнщайн ще отговори, че я мрази и е глупава. Дълбоко в своето съзнание, немският учен е вярвал, че вселената е статична. Не може да приеме, че няма ред в тази наука, следователно ще откаже дори да разглежда по-дълбоко идеята на странния и нахален човек.

Последното, което Жорж ще чуе на живо е, че калкулациите са правилни, но самата теория е глупава. Айнщайн се опитва да бъде и малко по-разумен, като споделя, че реално е успял да обясни и на руския математик Александър Фридман, че също бърка.

Срещането на втора такава идея ще накара Айнщайн да въведе една още по-нова и странна идея, в този случай става въпрос за така наречената „космическа константа“. Пикард и Айнщайн продължават да бягат от Жорж и се качват в такси, свещеникът се качва в автомобила с тях и им обяснява, че са изпуснали някои основни черти в цялото изследване, които ако се приложат в съвременната наука, могат да променят изцяло идеята. За да се прекрати разговора, Айнщайн започва да говори с Пикард на немски и прекратява всякаква комуникация.

Две години по-късно Едуин Хъбъл ще наблюдава далечни галактики и ще установи, че далечните галактики се отдалечават по-бързо от нашата, за разлика от тези, които са по-близко.

Решава да провери изследванията на Айнщайн и се оказва, че въпреки неговото недоверие към тази идея, вселената наистина се разширява.

Едуин дори осъзнава, че много по-рано е чел изследването на Льометр, но го е забравил. Първият откривател за този феномен във вселената е именно Жорж Льометр. Сега Айнщайн ще трябва да се съобрази с това доказателство и нещо още по-притеснително и неприятно е, че цялата заслуга ще бъде записана на Хъбъл, но не и на белгийския свещеник.