Владимир Демихов остава в историята със своето двуглаво куче, макар и да създава едно цяло движение в медицината

В епохата на СССР ще открием, че науката е започнала да прави най-различни опити с цел подобряването на природата, ускоряването на продукцията и дори създаването на супер войници с помощта на горили. Всички те са повече от очарователни, но не трябва да забравяме и наличието на един особено интересен експеримент с помощта на съветския учен Владимир Демихов. До днес ще го откриете като един от лудите учени на тази епоха и спокойно можем да открием, че с неговите експерименти наистина знае как да спечели вниманието на аудиторията. За целта обаче ще се насочим към един от най-интересните експерименти. През 50-те години Владимир успява да създаде двуглаво куче. И истината е, че това не е единственият опит, който е правил.

Например ще открием, че по време на неговата кариера е бил един от пионерите на трансплантацията. Той успява да трансплантира различни органи между породите кучета и най-накрая решава да направи една стъпка напред. Задачата му е да постави една главата на едно куче и след това да я постави върху тялото на друго куче. Всичко започва през 1954 г. и Демихов, заедно с неговият колега, започват да правят по 23 операции на ден, като всяка една е с различен успех. Повечето се публикуват и показват, като някои от снимките се озовават дори в американските издания. За съжаление двуглавото куче ще остане в историята, докато някои от другите експерименти ще бъдат забравени. За този опит се използва голяма немска овчарка и по-малко куче.

Овчарката ще бъде приемникът, докато главата ще бъде взета от по-малкото животно, като ще се използва всичко от врата нагоре. Ученият решава в последствие да запази и някои от органите като бели дробове и сърце, които добавя в последните минути на операцията и дори успява да ги свърже с тези на овчарката. Всичко останало е един добър опит за събуждането на органите и поставянето на различни тръби, които на първо време да помагат за комуникацията между двете. Благодарение на големият опит, самият процес отнема приблизително 3 часа и половина. След това новият хибрид е изваден от кома и започват интересните изследвания. Двете животни можели да чуват, усещат миризма, да виждат и дори да преглъщат. Макар и по-малкото куче да можело да пие, неговата връзка със стомаха на по-голямото не била налична. Всичко, което минавало като течност през него, излизало веднага през тръба на пода. Колко време живее новият проект?

Приблизително четири дена. Причината, както самият Владимир по-късно ще открие е, че една от вените на врата е била повредена, но докторът бил убеден, че най-вероятно животното можело да оцелее много повече – приблизително месец. До днес ще открием, че етиката при животните не е по-различна от етиката при хората, но Владимир не пропуска да сподели, че има идея да пробва този експеримент и върху хора, за жалост никой не се появил с подобно желание да се включи в опита, а и след като кучетата не показали много качествен живот, ситуацията започнала да се влошава значително. Добрата новина е, че СССР не държи класацията за най-луда трансплантация в епохата на медицината. През 1908 г. френският хирург д-р Алексис Карел и неговият партньор д-р Чарлз Гутрие ще се опитат да направят същото, тяхното 2-главо животно успява да оцелее само няколко часа.

Лекари като Серхио Канаверо също са на мнение, че подобни трансплантации могат да се случат в близкото бъдеще и дори се смята, че ще се направи подобен опит в Китай, където етиката и медицинските регулации са сравнително по-леки. Докато кучешкият експеримент на Демихов минава под радара и мнозина просто ще го осъдят за унищожаването на животни, той самият има много по-добри успехи, впрочем в един момент започва да работи с хора, като има и една по-добра идея, да се опита да трансплантира човешки орган. През 1937 г. той успява да създаде първото изкуствено сърце и след това го имплантира в куче, за съжаление опитът не е толкова успешен – приемникът живее само 2 часа, но пък това не е постижение, което трябва да се игнорира, особено с наличието на толкова много знания. През 1953 г. успява да извърши трансплантация на кучешко сърце и този път се справя повече от добре – животното оцелява около 7 години след операцията.

След това работи върху байпас системите и се справя отново добре. През 60-те години е призован при учените от Скилофския институт по спешна медицина и именно там започва да работи върху трансплантирането на органи при хора. До голяма степен неговата работа е посрещната с твърде много критики за работата си, но не се отказва. След като има свободата да работи, неговата лаборатория често е посещавана от гости в чужбина. Американски лекари се учат именно на неговите техники и модели за трансплантиране. В един момент идват цели екипи, които да наблюдават работата му. При запитване от американски журналист, какви точно са следващите му планове, лекарят заявява, че много се надява един ден да успее да трансплантира успешно човешки органи.

Един от неговите големи почитатели е кардиолог от Южна Африка на име Кристиан Барнад, който смятал, че сърдечната трансплантация е възможна и най-вероятно Демихов е прав в своите наблюдения. Барнард два пъти посещава лабораторията на съветския учен през 1960 и 1963 г. и се вдъхновява изключително много от идеите и методите на работа. По-късно той самият ще извърши първата успешна трансплантация на сърце през 1967 г., използвайки пациент в клинична смърт, за да присъди сърцето на друг. В последните си години от работата ще посочи, че именно Владимир Демихов е причината за неговия успех, като го нарича бащата на сърдечната и белодробна хирургия.

През цялата му кариера ще открием, че двуглавото куче наистина е била една от върховните глупости, макар и в най-нисък вариант да се смята за успешна от медицинската гледна точка. За целта просто трябва да обърнете внимание на някои успехи. Владимир е първият човек, който създава изкуствено сърце през 1937 г., прави успешна операция за трансплантиране на бял дроб през 1947 г., след това прави същото с черен дроб, през 1951 г. успява да постави правилно сърце в гръдния кош, а през 1953 г. прави и коронарен байпас на артерия, като следващата година успешно успява да трансплантира и сърце. Всички експерименти се правят върху животни, но това дава доста добър поглед върху успехите и при хората. За разлика от повечето учени, които се боготворят, не можем да не открием, че Владимир не живее толкова охолно.

Той умира през 1988 г. в малкия си апартамент в покрайнините на Москва. Живее много скромно и не получава някаква по-висока пенсия. Впрочем на фона на всички политически амбиции ще открием, че получава признание за своята работа едва година след смъртта си, очевидно всички са го забравили и остава в историята само и единствено с опита за двуглавото куче. Днес неговите изследвания се разглеждат в Оксфорд, Европейският журнал по медицина и трансплантация, както и много други. Има и една причина, поради която може би краят на живота му е толкова тих. За разлика от своите колеги, Владимир винаги се е стремял да изрази своето независимо мнение.

Никога не подкрепя теории на колеги, които нямат шанс или просто са твърде безумни, при това напомняме, че думите идват от човек, смятан за фанатик в своята сфера на работа. В един от най-трудните си моменти е мислил за самоубийство, като неговата дъщеря разказва и до днес, че Владимир е бил спасен от няколко много близки приятели, които не спират да вярват в неговите изследвания. С приключването на своята кариера отново успява да запази тесния кръг от приятели. Преди да напусне този свят, докторът имал огромно желание да разкаже всички свои експерименти в монография, но за жалост през 90-те години е започнал да страда от артроза и вече има загуба на паметта си.

Владимир Демихов е един от много успешните лекари на СССР, но целият си живот прекарва в малък едностаен апартамент, където живее с жена си и дъщеря си. Компания правили и някои от животните, върху които се правили експерименти, като именно те носили доста емоция в малкия дом. Все пак не забравяйте, че покрай лудите експерименти се появяват и някои движения в медицината, на които днес мнозина дължат живота си.