“Не е кой знае каква философия да направиш и отгледаш няколко деца. Всеки глупак е способен на това.” Това обича да казва често гениалният Уди Алън до деня в който не се влюбва в бъдещата си съпруга – актрисата Миа Фароу, която, въпреки че е само на 34 години, вече има седем деца!
Трудно е да се проследи през годините събитийната нишка, оплитаща в сложна конфигурация отношенията на една от най-скандалните двойки в света, защото тази история е като роман с много сюжетни линии, всяка от които води до нови и нови заплетени ситуации. Започнала като романтична комедия, прераснала в истеричен психотрилър, за да се развие по-късно във вестникарски водевил с елементи на съдебна драма, тази история е всичко друго, но не и ординарна. Връзката на Миа Фароу и Уди Алън продължава 12 години. Те никога не се женят, нито дори живеят заедно. Но дори и днес, три десетилетия след като официално е приключила връзката им, те все още не могат да обърнат гръб на миналото, продължават да се преследват и да си залагат капани – като котка и мишка, като Том и Джери. Само дето изобщо не е смешно.
Мисия “Майка”
Родената през 1945 г. в Ел Ей в артистичното семейство на режисьор и актриса, 18-годишната Миа може и да изглежда крехка като порцеланова статуетка, но всъщност е направена от най-здравото дърво. Толкова е различна като поведение и мислене от съучениците си, че изглежда като извънземно в сравнение с тях. И как не! Докато другите тийнейджъри пият ко̀ла и нагъват хамбургери в Макдоналдс, тя яде пеперуди в хотел “Сейнт Реджис” в компанията на добрия си приятел Салвадор Дали! На 19 вече е звездата на популярната сапунка Payton Place (1964-1966). С играта и ангелското си лице успява да привлече вниманието не кого и да е, а на 49-годишния Франк Синатра. За опитния Дон Жуан е детска игра да я подмами в лоното на брака само с щракване на пръсти. Връзката им обаче е малотрайна като непастьоризирано мляко и се разпада, когато Миа е поканена да играе в горещия психотрилър “Бебето на Розмари” (1966) на дебютиращия режисьор Роман Полански. Синатра иска тя да откаже офертата и повече да не се занимава с кино, но Миа изобщо не е съгласна.
Филмът й носи световна слава. А славата е оръжие, което й помага да среже веригите на първия си брак. Почти светкавично след това се жени за втори път – за Андре Превен, главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър, от брака с когото има три деца. С идването на бял свят на близнаците Матю и Саша и после на Флечър Миа осъзнава каква е мисията й в живота – да бъде майка. И оттук нататък тя ще се превъплъщава най-вече в тази роля и то още цали 11 пъти! Обаче някъде по пътя, следвайки амбицията си да бъде перфектния родител на много деца, тя ще се загуби много пъти и ще изпита повече болга, гняв и тъга, отколкото е могла да си представи.
Плюс и минус се привличат. А дали?
Когато Миа Фароу и Уди Алън започват да се срещат през 1980 г., Миа е прясно разведена за втори път, а Уди вече е известно име в Холивуд и носител на два “Оскар”-а за филма си “Ани Хол” (1977). Алън също не е “зелен” в институцията на брака. И той се е женил два пъти – веднъж, едва 17-годишен, за три години по-голямата какичка Херлене Роузен, и после за старлетката с палави плитки и трапчинки Луиз Ласер, която играе в три от неговите филми. След развода с Ласер има сериозна връзка с друга актриса – харизматичната Даян Кийтън, в която се влюбва като ученик по време на снимките на Play It Again, Sam (1972). Въпреки че се разделят само година по-късно, тя продъжава да бъде негова муза и да блести като диамант в най-добрите му филми от онова време.
При запознанството си с Фароу на светско парти в Калифорния ексцентричният 43-годишен нюйоркчанин признава, че не е бил особено впечатлен от момичето с бозавата външност. Затова и периодът на ухажването не върви като по ноти, а по-скоро бавно и тегаво. С течение на времето обаче Мия успява да пробие черупката на високомерния, самовлюбен интелектуалец и да разкрие пред него един цял нов и непознат свят. “Въпреки че нямаме почти никакви допирни точки, е цяло чудо, че толкова години се задържахме заедно. Мога да изброявам различията ни в продължение на часове. Тя, например, мрази Манхатън. Аз го обожавам. Тя не обича спорта, а аз съм жесток фен. Тя обича да вечеря вкъщи и то не по-късно от 6 вечерта, а аз съм нощна птица – обичам да хапвам в ресторанти, когато другите вече си лягат. Тя не обича да спи на включен климатик, а аз – напротив. Тя обича всякакви животни, а на мен са ми безразлични. Тя би прекарвала, ако може, цялото си време с децата, а аз гледам да се мотаят около мен възможно най-малко време…”
Бъдещето ще покаже обаче, че за човек, който толкова се дразни от деца, Алън ще прояви не веднъж и два пъти нездравословно голям интерес към някои конкретни такива.
Разделени заедно
Миа встъпва в новата си връзка с Уди Алън, понесла солиден багаж – три биологични и четири осиновени деца. Още по време на брака си с Превен двойката осиновява три сирачета – две виетнамски момиченца, Ларк и Дейзи, и едно корейско, Сун И. Малко след развода им Миа на своя глава осиновява още едно корейче, при това страдащо от церебрална парализа – Моузес Амадеус. През 1984 г. двамата с Алън усърдно опитват да заченат дете – нещо, на което последният се съгласява само при условие, че ще бъде освободен от грижите по отглеждането му. Когато опитите й да забременее са провалят, през юли 1985 г. Миа осиновява поредното дете – момиченцето Дилан. Алън не е вписан като осиновител, но когато Дилън се появява в живота на Миа, той започва да прекарва все повее време в дома й. През 1987 г. двойката се сдобиват по есетествен начин със син, когото кръщават на Сачъл Пейдж – бейзболният идол на татко Уди.
Въпреки че има апартамент в Манхатън и то само в непосредствена близост до този на любимия си, голяма част от времето Фароу прекарва в провинцията, към която обаче режисьорът изпитва откровена неприязън. Единствената природа, която твърди, че може да понесе, е гледката към Сентръл Парк, която се разкрива от прозорците на апартамента му. Заради тази, както и заради други дразнещи особености на Алън, двойката на практика води отделни животи. Дори когато се оказват по едно и също време в нюйоркските си апартаменти, буквално на метри разстояние един от друг, двамата си разменят съобщения, размахвайки пешкир през прозореца – знак, че другият е добре дошъл на гости.
Тези повече от странни правила на съжителство, или по-скоро липсата на такова, Уди Алън обяснява така: “Може би ако живеехме заедно или ако се бяхме срещнали по друго време и при различни обстоятелства, между нас нямаше да се получи. А така аз разполагам с мир и спокойствие в дома си, а когато съм готов за малко екшън, отскачам до Миа. Ако се бяхме оженили преди години, сега вече щяхме да се мразим и в червата. Така че това нашето си беше чист късмет.”
Когато всеки получава каквото иска
Въпреки нестандартните им взаимоотношение обаче много малко двойки изглеждат по-женени от тези двамата. Алън, въпреки имиджа си на саможивец, прекарва необичайно много време всеки божи ден с хлапетата. Така е уредил работните си ангажименти, че да не му се налага да пътува надалече и използва всяка свободна минута, когато не снима, за да е с Мия и децата. Той е там сутрин, още преди да са станали от сън, прави разни весели неща с тях през деня, а вечер им чете приказка за лека нощ. На Миа напълно й изнася подобен сценарий. Тя познава много добре Уди и знае, че единственият начин да го прогони от живота си, е да му натяква за брак.
С ненатрапчивото си, но въпреки това взискателно присъствие в живота му Мия успява така да обсеби мислите на Алън, че в продължение на години всичките женски образи, които създава във филмите си, са нейно копие. И тя ги изиграва. Всичките 11. В шест от филмите двамата си партнират и пред камерата, превръщайки се по този начин в легендарна екранна двойка от ранга на Спейсър Трейси – Катрин Хепбърн, Хъмфри Богарт – Лорън Бакал, Пол Нюман – Джоан Удуърд.
Зловещите разкрития
13 януари 1992 г.
В апартамента на режисьора Миа открива голи снимки на дъщеря си Сун-И, очевидно заснети от пастрока й Алън. По онова време Сун-И е второкурсничка в университета в Ню Джърси, а Алън е на 50. Когато скандалът се развихря в медиите, пословично затвореният режисьор свиква първата си от години пресконференция в хотел “Плаза”, по време на която заявява открито любовта си към “прекрасната, интелигентна, чувствителна” девойка. Миа, разбира се, е повече от бясна. В гнева си започва да сипе обвинения върху бившия си партньор, че е блудствал с осиновената им дъщеря Дилан и собствения им син Сачъл. На свой ред Сун-И излиза с изявление в Newsweek, в което се противопоставя на опитите на майка си да очерни любимия й и нея самата: “Аз не съм някоя бавноразвиваща се, която се е оставила да бъде изнасилвана от злия си пастрок. Аз съм студентка по психология и просто се случи така, че се влюбих в бившето гадже на майка си.” Миа и семейството й са като ударени с мокър парцал след това изявление. Специалисти, работили с момичето още от шести клас, твърдят, че умственият й капацитет не й позволява да разбира значението и на половината думи, които е използвала в медийното си изказване, и че е “социално неадекватна и крайно наивна,” намеквайки по този начин, че е било лесно да бъде безскрупулно изманипулирана от Алън.
Съдебни разправии и още сватби
На 18 август 1992 г. Алън дава пресконференция, на която отхвърля обвиненията в сексуален тормоз над осиновената си дъщеря Дилан. Той твърди, че майка й е промила мозъка й и я е накарала да излъже, че е била насилвана, с цел да го накаже за връзката му със Сун-И. В продължение на шест месеца група от експерти подлагат Дилан на серия от изследвания, но така и не откриват индикации за сексуално посегателство. Заключителният им доклад оневинява Уди Алън и обвиненията, отправени от бившата му партньорка, отпадат пред съда. През септември 93-а окръжният прокурор на щата Кънектикът Франк Мако заявява пред медиите, че разполага с доказателства срещу Алън за извършени блудствани действия срещу Дилан, но засега няма да ги изложи официално пред властите заради опасения да не навреди на психическото здраве на детето.
На 22 декември 1997 г. се случва събитие, за което ще се говори месеци наред по целия свят – Уди Алън се жени за доведената си дъщеря Сун-И Превин във Венеция. Понастоящем двойката има две осиновени деца и живее в най-хубавата част на Манхатън.
Бурята затихва… но само, за да се рарази отново
Минават десет години, Дилан Фароу пораства и се превръща в млада жена. Никой обаче не подозира, че именно тя е “ябълката на раздора”, предизвикала скандалния разрив между известната двойка Фароу-Алън, защото живее под различно име, избягвайки да се появява в публичното пространство. Между 1998 и 2003 г. Уди Алън прави 16 филма, някои от които се оказват истински шедьоври, които печелят “Златни глобуси” и “Оскари”. Миа Фароу пък става посланик на УНИЦЕФ и печели няколко награди за хуманитарната си дейност. През 2008 г. Time Magazine я класира сред стоте най-влиятелни хора в света.
На 1 февруари 2014 г. колонистът oт New York Times Никълъс Кристоф публикува отворено писмо от Дилан Фароу, съдържанието на което отново разбунва пчелния кошер и носи нови главоболия на осиновителя си. В текста си Дилан подновява обвиненията си в сексуален тормоз. “Ами ако бях твое дете, Кейт Бланшет? Алек Болдуин? Ами ако се беше случило на теб, Ема Стоун? Или на теб, Скарлет Йохансон? Ти ме познаваш от малка, Даян Кийтън. Или вече си ме забравила? Уди Алън е жив пример за това как обществото не се интересува от жертвите на сексуални престъпления.”
Отговорът на Алън е същият, какъвто е бил и преди десет години: “Не съм насилвал Дилан. Обичах я и се надявам, че един ден тя ще осъзнае, че е била експлоатирана от една майка, заслепена от собствения си гняв и нехаеща за интересите на детето си.” В заключение режисьорът заявява, че оттук нататък отказва да коментира повече този случай, защото и без това “достатъчно хора бяха наранени”.
На 18 януари 2018 г. Дилан Фароу дава първото си телевизионно интервю по CBS. Когато пускат запис от „предаването 60 минути”, на което Алън за пореден път отрича обвиненията й, тя не се сдържа и се разплаква. “Съжалявам, мислех, че ще мога да го понеса. Той лъже и го прави от толкова отдавна. Трудно ми е дори да го гледам и да слушам гласа му.”
И тъкмо когато всички са повярвали на Дилан и са намразили Алън, през май 2018 г. Моузес Фароу публикува в блога си текст със заглавие “Синът проговаря”. В него той застава зад твърденията на баща си, че Миа Фароу е промивала мозъците на децата си. Накрая се обръща директно към нея: ”Слушах те години наред, въобразявайки си, че твоята истина е над всички други. И ето ни сега, 26 години по-късно. Предполагам, че следващата ти стъпка ще бъде да започнеш кампания по очернянето ми, задето дръзнах да си отворя устата. Но това е бреме, което съм готов да понеса.”
Към днешна дата все още не се знае със стопроцентна сигурност кой е крив и кой прав.
Войната между Фароу и Алън продължава.
Снимки: Wikipedia, GettyImages