Великите любовни истории: Киану Рийвс и Александра Грант: Когато ударите на живота нокаутират любовта… слънцето все пак изгрява

Наскоро попаднах на пост в една от социалните мрежи, който ме накара искрено да се усмихна. “Колко холивудски звезди присъстват на ежегодната среща на актьорите, които всички харесват? Двама: Том Ханкс и Киану Рийвс.” Тази привидна закачка всъщност в никой случай не е преувеличение. Хората, които не харесват Киану, или попадат в групата на фантастичните същества като Йети, еднорозите и русалката Ариел, или се броят на пръстите на едната ръка.

Популярността си 56-годишният канадец със сложно оплетени етнически корени дължи не само на екзотичната си красота и актьорски талант. О, не! Колкото и странно да звучи за  някой, който си изкарва хляба, стреляйки по лошите и карайки автобуси-бомби в разни филми, актьорът се превърна в жива икона, в антипод на всичко пошло и меркантилно в този свят, благодарение на благородния си и спокоен ум, скромността и дзен-мъдростта, които струят от цялото му същество. Но уви, голяма част от биографията на Рийвс е потвърждение на тъжната житейска аксиома, че лошите неща винаги се случват на добрите хора.

Когато повее “лекият, хладен вятър”…

На хавайски, какъвто е и произходът на баща му, Киану значи “лек, хладен вятър, който се носи над планините.” В много моменти от живота му обаче вятърът изобщо не е бил хладен и лек, а буреносен и мразовит.  Като малък Киану страда от дислексия, заради която му се налага да напусне гимназия без диплома за средно образование. Само благодарение на невиждана упоритост и самодисциплина успява да преодолее състоянието си и не само че се научава да чете, но и с годините става запален читател. Но този житейски фалстарт, комбиниран с постоянното местене от държава в държава, от континент на континент, ранния развод на родителите, както и с трудностите по сдобиване на зелена карта, е само прелюдия към истинските неудачи, които съдбата е приготвила за бъдещия актьор.

През 1991 г. Киану играе разбунтувалия се син-гей на изтъкнато семейство в независимата драма на Гюс Ван Сант “Моят личен Айдахо”. Партнира му друга изгряваща холивудска звезда, Ривър Финикс, в когото се влюбва героят на Киану.  От съвместната им работа по заснемането на филма се ражда толкова силно приятелство, че двамата стават неразделни. Две години по-късно обаче се случва първата голяма трагедия в живота на Киану. 23-годишният Финикс умира от свръхдоза кокаин. Киану не може да си намери място от мъка. Години след това той ще продължава да усеща липсата на най-добрия си приятел и често да мисли за него.

Но както понякога се случва във филмите и в живота, една любов успява да го извади от вцепенението.

Да изпиеш горчивата чаша до дъно

През 1998 г., на парти в чест на рок-групата Dog Star, бас-китаристът на която е не друг, а самият Киану, последният се запознава с Дженифър Сайм – лична асистентка на режисьора Дейвид Линч. От пръв поглед актьорът разбира, че това е жената на живота му и никога, никога няма да има друга освен нея. Естествено, Сайм също моментално е запленена от харизматичния чар на Киану и не след дълго двамата заживяват заедно.

След по-малко от година двамата вече са купили своя къща, а Дженифър е бременна. Един месец преди термина обаче дъщеря им се появява на бял свят мъртвородена. Както се случва понякога с двойките, преживели подобна трагедия, и тази не успява да се справи със загубата. Отгоре на всичко Дженифър изпада в тежка форма на постнатална депресия,  което още повече влошава отношенията вкъщи. Когато вече става невъзможно дори да се погледнат, без да почувстват раздираща сърцето болка, двамата се разделят. Но само като двойка, защото продължават да са си много близки.

И когато нещата горе-долу са се влезли в по-нормално русло, съдбата нанася поредния си жесток удар.

През април 2001 г. Сайм е поканена на парти в дома на Мерилин Менсън. След като купонясва до зори, друг гост на партито я откарва до дома й. Солидно подпийнала и натъпкана с предписани й антиконвулсанти и други медикаменти, на Дженифър още й се дивее и решава да се върне на партито. Но със собствената си кола този път! В ранните часове на втори април тя губи контрол над джипа и той се врязва в няколко паркирани коли. Според пристигнали на местопроизшествието медици Сайм е загинала на място.

След смъртта на Дженифър Сайм никой повече не вижда, нито пък дочува слух за друга жена в живота на Киану Рийвс. Самият той казва, че мъката, неговата мъка, може и да е променила формата си, но никога няма да изчезне. Респектът му към нежния пол (на всички снимки, на които е с жени, той избягва дори да поставя приятелски ръката си на рамото или на кръста им!) и ревността, с която пази личния си живот, са пословични. И все пак, питат се всички, възможно ли е този красив и известен мъж да е постоянно сам? Или просто е толкова изкусен в това да крие връзките си, че е успял да накарал целия свят да го мисли за отдаден на целибата?

Коя е мистериозната жена?

Един от прочутите философски “бисери” на Рийвс е, че понякога най-простичките неща са най-трудни за постигане. В неговия случай постигането на такова  простичко нещо като влюбването му отнема 18 години.

През ноември 2019 г. феновете на актьора, влязъл в кожата на култови филмови герои като Нео и Джон Уик, изпадат в амок при новината, че на светско събитие кумирът им е бил видян да държи за ръка жена на видима възраст над 45 и с посребрели коси. Коя е мистериозната дама? Да не би да е Хелън Мирън, понеже прилича на нея? И как, за Бога, е успяла да разтопи замръзналото сърце на Рийвс?  Когато става ясно, че  жената не е 75-годишна актриса, а някоя си Александра Грант, за часове последната става едва ли не на най-гугълваната личност в света. 47-годишната Грант е филантроп и художник, отдаден на претворяването на литературни текстове посредством визуалните изкуства. Произведенията й са излагани в музеи в Лос Анджелис, Ню Йорк и Париж. С течение на времето става ясно, че Рийвс и Грант се познават поне от 10-12 години. Преди обаче да станат двойка, двамата са работили заедно по различни проекти като, например, първата книга на Рийвс, “Ода за щастието”, която тя илюстрира.

Невъзможен за достигане ли е планинският връх?

Докато още се спекулираше дали това между Киану и Александра е сериозно и дали ще просъществува във времето, ползватели на социалните медии припомниха интервю на актьора от 2006 година, от което лъха едно толкова минорно, за да не кажем направо трагично настроение, че на читателя му трябва пакет носни кърпички и бутилка ром, за да преглътне по-лесно думите на Рийвс. “Опитвам се да не се отдавам на самотата. Но, човече, толкова е трудно! Искам да се оженя, да имам деца, но това е само върхът на планината. За да го достигна, ще трябва първо да я изкача. И ще го направя. Само ми трябва малко време.”

Въпреки ейджистките^[1] и сексистки критики, които Грант си навлече заради “нетрадиционния” й за гадже на холивудски актьор външен вид, двойката нехае какво другите мислят за връзката им. Защото знаят, че им е предопределено да бъдат заедно. Този път обаче Киану от суеверие преглътва логичното продължение на изречението: “завинаги.“

^[1] От ageism (англ.) – дискриминационно отношение на базата на възрастта на даден индивид или група хора.