Децата на 90-те си падаха по бритпоп, знаеха стъпките на хореографията от клипа на Can’t Touch This и Baby One More Time и бяха изгледали по няколко пъти шедьовъра на режисьора Дани Бойл “Трейнспотинг” заради жестокия саундтрак, включващ изпълнения на такива луди глави като Иги Поп, Браян Ино и Underworld. Но тези деца познаваха и токсичното опиянение от гръндж музиката и безпогрешно надушваха миризмата на тийнейджърския дух. Smells Like Teen Spirit на Nirvana се превърна в химн на цяло едно суб-поколение на поколението X, което имаше за своя основна мисия да се пребори с дразнещия полиморфен и фосфорисциращ кич на 80-те.
В очите на тези млади бунтарчета, които се мотаеха с немити коси и раздърпани дрехи, Кърт Кобейн и Кортни Лав се доближаваха най-близко до представите им за крал и кралица. Е, поне в света на алтернативния рок. За много хора в онези години Кърт и Кортни бяха гръндж версията на Джон и Йоко и на дивите пънкари Сид Вишъс и Нанси Спънджън.
Тяхната любовна история обаче бие по неортодоксалност и смъртоностност тези на повечето фамозни рокаджийски двойки в историята.
Когато Кърт срещна Кортни
Които от вас помнят точния ден и час, когато са срещнали любовта на живота си, моля да си вдигнат ръка! Оцелялата половинка от днешната съпружеска двойка, Кортни Лав, помни. Е, поне тя така твърди, защото не може да сме сигурни доколко дълготрайната й памет не е повлияна от белия прашец, който рокаджийката с едър кокъл и зле изрусена коса е взимала с цели кофи по онова време.
12 януари 1990 г. Денят е петък, 23:00 ч. Това е моментът, когато погледите на 23-годишния Кърт и 26-годишната Кортни се срещат на дансинга в невзрачния, малък нощен клуб “Сатирикон” в Портланд, щата Орегон. Двамата се оказват по едно и също време на едно и също място, понеже Nirvana са получили солиден аванс, за да забиват на сцената в клуба, а пък Кортни е там, защото излиза с един от членовете на подгряващата група, Оily Bloodmen. Всъщност Кортни не е просто нечие гадже, защото вече е успяла да направи име в рокаджийските среди като вокалистка на групата Hole. Kакто си седи в сепарето, облечена в червена рокля на точки, и си пие, Кортни първа вижда бъдещия си съпруг, който тъкмо се готви да излезе на сцената. “Хей, пич!”, провиква се тя. “Знаеш ли, че приличаш на Дейв Пърнър[1]?”, провиква се тя. Мда, определено това е нестандартна фраза за свалка, да не говорим, че намерението на Кортни е да се подиграе с чорлавия младеж. В интерес на истината Кърт наистина прилича малко на вокалиста на Soul Asylum заради дългата си, невчесана коса, която мие само веднъж седмично с калъп сапун за пране. На обидата Кърт реагира светкавично.
“Шибанякът ме събори на пода, лепкащ от разлята бира, човече!“ спомня си Лав. “И то докато по джукбокса вървеше любимата ми песен на Living Color.” Егати наглостта – да се сборичка с мадама по-висока и по-яка от него! Но явно точно така е успял да привлече вниманието не само на публиката в клуба, но и на самата Кортни. Въпреки че реагира агресивно на закачката, истината е, че на Кърт му идва да изчукала на момента нафуканата мацка, която го е подиграла, но се въздържа, понеже откъм бара зорко го наблюдава гаджето му.
Съдбата прави така, че пътищата им да се пресекат отново през следващата година. Nirvana вече са в апогея на славата си, а Кобейн – в апогея на депресията, предизвикана именно от бързо сполетялата го слава. Яката мацка от “Сатирикон” не само че, без да се церемони, се намъква в леглото му, но и го запознава с едно “приятелче”, от което няма да може да се отърве до края на живота си – хероина.
Кутия във формата на сърце
В началото на запознанството им на Кортни Лав изобщо не й харесва как Nirvana звучат – саундът на групата е твърде метъл за нейния вкус. Мнението й се променя на 360 градуса, след като си купува албума им “Silver”, за който в последствие казва: “Когато си го пуснах… Леле боже, направо ми изгърмяха бушоните! За малко ги бях изпуснала тия момчета.” Едно определено парче на B-страната, “Dive”, става най-любимата й за всички времена песен на Nirvana. “Звучеше секси и едновременно с това странно. Абе беше направо гениално!” Всъщност Кортни се влюбва първо в таланта на Кърт, а след това в него.
Първият човек, на когото признава, че си пада по Кърт, е барабанистът на Nirvana Дейв Гроул. А той на свой ред й казва това, което тя има най-голяма нужда да чуе в момента, а именно, че Кърт вече е свободен, защото неотдавна с гаджето му са скъсали. Еха, страхотна новина! Кортни изпраща на Кърт кутия във формата на сърце, съдържаща, меко казано, странни предмети – порцеланова кукличка, три хербаризирани рози, минатюрна чаена чаша и морски раковини, гланцирани с шелак. Ако току що си помислихте, че този жест трябва да е вдъхновил Кобейн да напише “Heart-Shaped Box”, си е точно така. А знаехте ли, между другото, че Кърт е имал нещо като фетиш към куклите? Обичал е да прерисува лицата им и да лепи кичури човешка коса върху пластмасовите им глави. Да, звучи леко зловещо, но на фона на случилото се в живота му по-нататък, и тази му странност някак изглежда съвсем нормална.
*Ще направя 3 милиона и после ще си бъда само наркоман”
Към средата на 1991-а Кобейн е на сто процента убеден, че в лицето на Кортни е срещнал “най-страхотното момиче на света”. В един момент обаче приятелите му започват да се дразнят от постоянните му врънкания: “Кортни каза това” и “Кортни каза онова.” При това двамата дори не са гаджета! А когато в крайна сметка стават такива, той напълно превърта. Лесно и бързо влиза в кожата на наркоман, защото в неговите представи това е ролята, която най-много би му прилягала, ако иска да се впише напълно в нейния свят.
“По онова време взимах по-малко хероин,” казва Лав. “Все още ми харесваше да се друсам, признавам, обаче Кърт, който вече се беше закачил здраво за дрогата, направо ме озадачаваше с фантазиите си относно бъдещето. Обичаше да казва, че щом направи три милиона, ще зареже всичко и ще се отдаде изцяло на хероина.” Самият Кърт оприличава връзката им на привличане на противоположностите, все едно са “минерална вода и киселина за акумулатори”. Само че кой е водата и кой – киселината така и не уточнява. Феновете на Nirvana пък, които никога не са харесвали Кортни, описват връзката им като класически случай на “муха среща паяк”, като е пределно ясно кого оприличават на подмолния паяк, примамващ невинната муха в своята паяжина.
Бутикова и ексцентрична
С тези две прилагателни може да се опише сватбата, която Кобейн и Лав вдигат на 24 февруари 1992 г. – само четири месеца след като са станали гаджета. Когато Кортни разбира, че е бременна, двамата спонтанно решават да официализират връзката си с брак. Женят се на плаж в Хавай. Булката е с рокля във викториански стил втора употреба, а младоженецът е облечен със зелена, карирана пижама.
След сватбата обаче Кобейн изпада в нещо като черна дупка. Въпреки че Nirvana са на върха на славата си и се избиват да ги канят на турнета и участия, той мрази да пътува и се затваря в себе си. Обявява, че си взима шестмесечна почивка и затова изобщо да не го закачат. Така прецаква всичките професионални ангажименти на групата. На него обаче не му дреме нито за плановете, нито за пропуснатите материални облаги. Иска единствено да си седи в апартамента, да се друса, да рисува и да подрънква на китарата си.
За онзи нетрадиционен меден месец Кортни има немного ясни спомени: “Постоянно се друсахме. Ходехме до Алфабет Сити за хапчетa. А аз пак се закачих за хероина.” И това от устата на жена, която по това време е много бременна!
Веднъж наркоман – завинаги наркоман
Двойката на няколко пъти опитва да се изчисти, но без успех. В поредния опит да се откачат от дрогата, съпрузите влизат в отделни програми за детоксикация. Обаче само няколко дни по-късно се самоизписват и се връщат към вредните си навици. След като бебето се появява през август 1992 г., Кърт обмисля да напусне Nirvana, за да се фокусира изцяло върху бащинските си задължения. Но не го прави. Kaкто и не успява да спре хероина. За кратко дъщерята Франсес им е отнета от социалните служби, което докарва Кобейн до ръба на лудостта. А когато връщат детето обратно на родителите, вместо да се стресне от случката, Кобейн отново прегръща най-добрия си приятел – хероина.
Всички знаем как завършва живота си най-известният гръндж музикант, обаче малко хора знаят, че той е правил и други опити за самоубийство, най-фрапиращият от които датира от март 94-а, когато съпрузите се намират в Рим. Кобейн научава, че жена му възнамерява да си хване любовник. И въпреки че никога не се стига до изневяра от нейна страна, той решава да я накаже за порочните й намерения като поглъща 67 рохипнола и изпада в кома. Лекарите в спешното извършват чудо, за да го върнат обратно към живота.
Обаче проблемите на Кобейн не се ограничават само до наркотиците и жена му. Той така и не успява да се пребори с демоните, които ръфат душата му още от времето на турбулентното му, самотно юношество. Той расте, мразейки училището, спорта, съучениците си и родния Абърдийн, който, според собствените му думи, е град, населен от “тесногръди селяндури”.
Когато животът те отхвърля с всичка сила
Само две седмици след опита за самоубийство в Рим, Кортни организира домашна интервенция за наркозависимия си съпруг, на която присъстват най-близките му хора. Интервенцията не започва добре – Кърт побеснява и започва да сипе обиди и обвинения към всички, след което се затваря в спалнята си на горния етаж. Минават няколко часа и, след като размисля, склонява да бъде хоспитализиран в клиника за наркозависими. През първите няколко дни, докато се намира в Exodus Recovery Center, Кърт изглежда в добро разположение на духа и дори си играе с Франсис, когато с Кортни идват на свиждане. На 1 април обаче го хващат братята и Кърт духва от клиниката, без да се обади на никого. Не се прибира вкъщи и е обявен за издирване. На трети април Кортни наема частен детектив, който открива мъжа й чак в Сиатъл и го докарва вкъщи.
Само два дни по-късно служител от електротехническата компания намира трупа на Кърт Кобейн в лятната градина на семейството в Лейк, Вашингтон. Разпознава го по старите прокъсани кецове Converse. Заключението на съдебните медици е, че фронтменът на Nirvana се е застрелял в главата с пушка Ремингтън 20-и калибър като преди това е предозирал с хероин. Един от най-забележителните музиканти на 20-и век си отива по собствено желание от този свят едва на 27-годишна възраст.
С кончината на Кобейн идва и краят на Nirvana. Записаният в Ню Йорк през ноември 1993 г. концертен албум Unplugged се счита за най-емблематичните рок албуми на миналия век.
В интервю за Loudwire през 2015 г. вдовицата Кортни Лав казва: “Смятат го за един от един от най-яките рок музиканти на всички времена – от онзи тип, които не драпаха за слава. Скъсаха си задниците да пишат за него, че е бил мекушав и жалък лигльо, който се е оставил да бъде подведен да поеме по лошия път от една жена. Тези обвинения продължават да ми тежат и да ми вадят душичката и до ден днешен. Обаче аз все още го обичам. И винаги ще го обичам.”
[1] Дейв Пърнър е вокалист на Soul Asylum.