Улици на историята: Найчо Цанов – единственият български дуелист в модерната история
В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора.
Една от улиците, с която граничи Западен парк в София, носи името на видинския рицар и джентълмен Найчо Цанов. Скромната му страница в Уикипедия го представя като особен опонент във всяко едно отношение. Като политик на IX-тото народно събрание, Цанов има повече врагове, отколкото приятели, но докато в политическата сцена се радва на тази особена „чест“, редица негови почитатели не спират да го възхваляват. Найчо е роден през 1857 г. във Видин и мнозина най-вероятно свързват името му с Илия Цанов – външният министър по време на Съединението и Сръбско-българската война.
Семейство Цанови оставя сериозни исторически следи в миналото и не трябва да забравяме, че когато Ботевата чета се разпръсва и се залавя, именно Илия Цанове е техен адвокат и успява да издейства за мнозина заточение, включително и на Кирил Ботев. И макар големият брат да има своите постижения, нека не забравяме, че по-малкият Найчо също има с какво да се похвали. След освобождението е привлечен от Либералната партия като деец. Първият му особен враг е княз Александър Батенберг. Цанов не харесва новите правомощия и разпределянето на властта, дори и дълго време след премахването на режима ще разпалва страстите чрез в-к „Свобода“.
Докато брат му е външен министър по време на Сръбско-българската война, Найчо Цанов отива като доброволец в армията. На него са поверение видинските опълченци, а самият Найчо обикалял от позиция на позиция, за да инспектира случващото се и да дава кураж на бойците. Няколко пъти сърбите поваляли коня му, но не и него. Вярването, че най-накрая проклетият българин е бил убит, започва да се разбива всеки ден. За успешните военни маневри и препоръки от останалите офицери, малкият Цанов получава Кръст за храброст. Будният видинчанин не спира своите малки и големи битки на политическата сцена и след войната продължава своята буйна кариера.
Партнира си с Петко Каравелов в Либералната партия. След това издава вестник „Народен лист“, през 1905 г. се основава Радикалдемократинчата партия, водена именно от бившия ветеран. След това ще се обяви многократно срещу участието на България в Първата световна война. Не харесва управлението на Александър Стамболийски и отказва пост в Народното събрание, същевременно не харесва и буржуазните партии и смята, че та са в основата на редица национални катастрофи. За организирането на Конституционния блок и събора в Търново през 1922 г. е заловен от БЗНС и изпратен под домашен арест, защото бившият политик е в напреднала възраст.
Найчо Цанов умира на 28 юли 1923 г. на 66-годишна възраст и е погребан с държавни почести в родния си град. Макар и Видин да губи един много ценен гражданин, видинчани никога не забравят един от най-дивите му подвизи. Като човек, който по никакъв начин не уважава и не подкрепя противници на страната, главният редактор на в-к „Народен лист“ често се стреми да показва всички гледни точки. В един прекрасен ден в неговото издание излиза статия със заглавие „Консулска нахалност“.
В нея на дълго и широко се разказва за безграничното нахалство на унгарския консул Доминик Кирали. Като страстен ловец Кирали често забравял, че ловният сезон не е започнал и около Дунав се разхождал със своята любима пушка, за да стреля по диви патици. Няколко пъти вече е санкциониран за своите действия, но след поредното залавяне, унгарският представител бил помолен да върне своята ловна пушка. Кирали отказал, проявявайки особено благородство като представител на чужда държава, обещал на старажите, че още утре неговото оръжие ще бъде предадено в полицейския участък.
Минават дни, но унгарският консул така и не предал любимата си ловна пушка. Именно тази история, както и малко повече „комплименти“ около личността, се разказвали с точност в „Консулска нахалност“. Това, което редакторите на „Народен лист“ не знаели е, че г-н Кирали бил много докачлив, особено на теми като позицията му и любимата Унгария. При опит да намери автора на тази „клевета“, Найчо Цанов отговаря, че това е редакторска тайна. Разбира се, отговор не закъснял, унгарският „Pester Lioyd“ отвръщат на удара и дори твърдят, че австрийският консул поискал да разбере кой е написал тази измама.
Във времена, в които клеветата се заплаща скъпо, именно Цанов заявява, че ще поеме цялата отговорност за материала и с удоволствие ще предостави необходимото удовлетворение на пострадалия консул. Цанов изпраща вестника с извинението си на Доминик Кирали, но същото се връща неразпечатано. Втори брой е изпратен на адреса, при това с помощта на нотариус, но за пореден път обиденият унгарски консул отказвал да го приеме. С поведението си на обидена госпожица, Кирали започнал да печели гнева и на околните. Излиза още една статия по случая, но този път перото на Цанов реже като бръснач и обвинява консула за рядък страхливец, който не може да приеме дори извинение за нещо, което е извършил. През 1898 г. Кирали обявява официално дуел на редактора и български политик.
Доминик призовава своите официални секунданти – д-р Том Бела и неговият брат Антон Кирали. С тях пристигат и двата револвера, които били изработени специално за предстоящата престрелка. В горичката при село Враждебна се подготвя решаването на големият проблем – бракониерът срещу депутата. Найчо Цанов избира за свои секунданти майор Атанас Раковски – комендант на крепостната артилерия във Видин и журналиста Илия Георгов. По време на преговорите, спорът между секундантите се води за това дали да има втори изстрел. Цанов няма нищо против, но е бързо охладен от своите собствени представители.
На 23 октомври в 8 часа сутринта, всички се събират за решаването на толкова тежкия спор. Цанов връчва две писма на своите приятели – първото е неговото имотно завещение, а вторият носи името „Моето завещание“. Второто трябва да се отвори, при това без значение от изхода. Мъжете застават гръб в гръб и правят необходимите 25 крачки. Доминик е човекът, който първи произвежда изстрел и за най-голяма изненада на всички – пропуска. Милостта и животът му остават в ръцете на Найчо Цанов. Осъзнавайки как животът му изтича през пръстите, унгарският консул онемял. Цанов захвърлил револвера. Обяснил на своите приятели, че ще разберат защо няма произведен изстрел, след като отворят писмото.
Доминик и Найчо не си подават ръка, макар и българинът да пощадява живота на унгарския гост. В страниците на „Моето завещание“, Цанов споделя, че дуелът е най-големият позорен човешки акт, който някога е съществувал. Приел дуела, за да подчертае своята ненавист срещу маджарите, които всеки път били приятелски настроени към турците и техните извършени зверства, при това най-често към българите. Застава на линията, за да защити Българската чест.
В последните редове има само една молба – завещанието му да бъде издадено на български, руски, френски и немски. Цанов дори добавил сумата от 1000 лева, които ще покрият разпространението му. Будният видински гражданин продължава да печели внимание и много скоро „Моето завещание“ се разпечатва в редица вестници и предизвиква огромен интерес. В последствие и други, включително генерал Вазощ в потърсят сметка на Найчо Цанов, при това за изказването на различни клевети, но така и не се стига до провеждането на дуел. Дуелите за Цанов са приключили и той самият се стреми да бъде по-далеч от оръжието, неговата сила остава езикът и силните ораторски умения, за които не веднъж е бил наказван.
