Тютюн, любов и жена в мъжки дрехи – Жорж Санд и ексцентризмът, с който се бореше за правата на жените
„Ние не можем да откъснем нито една страница от живота си, но можем да изгорим цялата книга. По-добре е обаче да живеем така, че да не прибягваме до услугите на огъня”
Цитатът по-горе принадлежи на Жорж Санд. Името е познато в целия свят и е псевдоним на дама с името Амандин Аврора Люсил Дюпен – ексцентричната френска писателка, превърнала се в една от легендите на своето време. Популярността ѝ е пословична, а около средата на XIX в. в Англия нейната известност надминава тази на Виктор Юго и Балзак.
Днес Санд е призната за един от най-забележителните романисти в литературния свят на Европа.
Жорж Санд се ражда в Париж на 1 юли 1804 г. Заради ранната кончина на баща ѝ тя израства под грижите на своите майка и баба, които я отглеждат в семейната им къща в Ноант, провинция Бери. Не е тайна, че двете възрастни жени не спират да се карат, а скандалите се превръщат в обичаен начин на общуване, от което малката Амандин израства като неспокойно и често плачещо дете.
Когато навършва 18 години, Санд се жени за барон Казимир Дюдеван. Заедно имат две деца, но не след дълго френската писателка се отегчава от семейния живот. В писмо до Йожен Дьолакроа – един от най-значимите художници на романизма – тя пише за безцветния живот на буржоазните жени – „Накратко, аз вече не съществувам. Моят идеал вече не принадлежи на реалния ми живот… Принадлежи на друг свят, на друг век. Междувременно пиша романи, защото ме изваждат от самата мен”.
След почти 10-годишния си брак Санд не издържа и напуска съпруга си, заминавайки за Париж, в търсене на независимост. Градът се оказва истинско вдъхновение, тъй като именно тогава започва кариерата ѝ на писател. След забрана от страна на свекърва ѝ да използва фамилното име Дюдеван, за да подписва творбите си, френската писателка измисля псевдонима Жорж Санд. С него излиза като автор на първия си роман „Индиана” през 1823 г.
Кариерата ѝ несъмнено процъфтява и Санд се сдобива с много охажори, като някои от тях в последствие се превръщат в любовници, въпреки факта, че се развежда официално след повече от десет години, след като напуска мъжа си. Животът ѝ в Париж е тайна мечта за много жени, които по онова време живеят под законите на патриархата. Но за Жорж Санд той като че ли не съществува. Скандалното ѝ поведение, което включва множество любовни връзки, пушене на тютюн и носене на панталони на публично място, привлича погледите и ѝ печели както привърженици, така ѝ врагове.
Френската писателка вижда себе си като жертва на социума и буржоазния начин на живот и избира да даде на новия си жизнен път повече възможности като нарушава наложените правила и действа независимо от мъжете. Тя демонстрира убежденията си чрез външния си вид и псевдонима си, който ѝ създава идентичност, различна от тази на съпруга ѝ. Така тя намира начин да бъде взета насериозно в област като писането, която по онова време е силно доминирана от мъже.
Въпреки че се облича в мъжки дрехи, Санд не вижда себе си като представител на мъжкия пол. Действията ѝ сякаш я карат да се чувства равна с мъжете и така да изразява свободно мнението си, че жените не са по-малко интелигентни и биха могли да бъдат полезни в определени професии.
Жорж Санд не притежава и класическо феминистко съзнание. Тя не членува в женски организации и не подкрепя каузата за правата на нежния пол по традиционния начин, чрез публични масови протести. Писателката категорично отказва да се присъедини към което и да било движение, свързано с феминизма, а вместо това избира да води своя собствена борба, изразявайки я чрез личността си. Убежденията ѝ в тази посока се прокрадват не по-малко и в голяма част от творчеството ѝ.
Жена в мъжки дрехи
През 1800 г. полицейска заповед налага жените да изискват разрешение, за да носят мъжко облекло. Причините, които те могат да изтъкнат в тази посока, са най-често свързани с естеството на професията им, която не позволява носенето на пола, или със здравословни проблеми. Разрешителното обаче важало определени месеци, което налагало след време процедурата да бъде повторена отново.
Много от представителките на нежния пол обаче излизат с панталони на публични места, без да се допитат до органите на реда за позволение. Неподчинението им се свързва с бунта срещу съществуващите вече стереотипи за външния вид на жените.
Санд също е сред бунтарките. За нея мъжкото облекло е не само удобно, но и щадящо бюджета. Освен това според нея то е по-здраво от типичната за онова време рокля на благородничка.
Облечена по този начин френската писателка се разхожда спокойно из улиците на Париж и има достъп до места, забранени за жени дори с нейния статут. Също така тя си позволява да пуши тютюн на публично място – скандално поведение, лежащо на стереотипа, че единствено представителите на мъжкия пол могат да имат тази свобода.
Въпреки че поведението на Санд лесно намира своите критици по онова време, то бива добре прието от голяма част от обкръжението ѝ. Накратко – тези, които се възхищават на романите ѝ, не се се притесняват от бунтарското ѝ поведение. Тя бива охаждвана, а свободният дух на писателката привлича всички погледи навсякъде, където се появи.
Жорж Санд, Фредрик Шопен и техният кошмар в Майорка
Връзката на Шопен и Санд винаги предизвиква любопитство. Виновник за запознанството им е самият Ференц Лист.
Когато Шопен среща Санд за първи път през 1836 г., нейните романи са достатъчно популярни заради напредничавите идеи, свързани най-вече с еманципацията на жените. Освен това Санд е повече от скандална – носи мъжки дрехи и пуши пури, което някои разчитат като невербален израз за желание за полово равенство.
Не всички приемат любовните отношения между полския композитор и френската писателка. Тя обаче успява да му осигури идеалната домашна среда, в която да твори спокойно, и полага почти майчински грижи в моментите, когато туберколозата се настанява трайно в живота на Шопен.
Когато Санд планира тяхното безумно приключение до Майорка през зимата на 1838-1839 г., тя мисли само как да избяга от суровите условия на парижкия климат, за да може Шопен да приема лечебните средиземноморски слънчеви лъчи. По това време писателката не е особено наясно с темперамента на местните жители и климатичните особености на острова, но тази мистериозност го прави още по-привлекателна дестинация.
Шопен се влюбва в Майорка от пръв поглед – „Небето е като тюркоаз”, пише той. Двамата живеят в манастир във Валдемоса, част от който днес е музей на композитора. Но от истинска приказка, това пътуване се превръща в ад, когато настъпва влажното зимно време. Състоянието на Шопен се влошава – започва да кашля кръв, от което тръгват клюки по негов адрес, че е ненаситен чревоугодник. Местната общност става истински враждебна и отказва да снабдява двойката с основни хранителни продукти, заради което Санд предприема кошмарни пътувания до Палма, бутайки ръчна количка по примитивните пътища.
Десет седмици след пристигането им в Майорка двамата напускат острова в най-лошите метеорологични условия. Шопен страда от морска болест чак до Барселона и цялото пътуване, което трябвало да бъде повече от романтично, се превръща в разочарование. Санд обаче не пропуска да си отмъсти на жителите на Майорка. Прави го със своя разказ Un hiver à Majorque (бел. авт. „Зима в Майорка”), където ги описва като „глупава, крадлива и фанатизирана раса”. Що се отнася до Шопен – той определя този период от живота си като най-непродуктивен по отношение на творчеството му.
Санд остава с полския композитор около 10 години преди да се разделят окончателно. Сред останалите ѝ любовници се спрягат имената на гравьора Александър Дамиен Мансо, художникът Шарл Маршал и критика Гюстав Планше. Освен с мъже обаче се предполага, че Жорж Санд има връзки и с жени, за което се съди от писмата към нейната близка приятелка Мари Дорвал, в чието съдържание се открива еротичен привкус.
Санд умира в Ноант на 8 юни 1876 г. През целия си живот тя успява не само да създаде над 100 авторски произведения, но и да насочи вниманието върху проблемите на жените по свой собствен начин. До ден днеше революционният ѝ дух служи за вдъхновение на мнозина, които продължават неуморно да се борят за приемственост и равенство между половете. Битка, която в XXI век все още не е приключила.
