ТРИГОН: Шпионинът на ЦРУ, който пренесе съветските тайни в Съединените щати

Смъртта на Александър Огородник е като от шпионски филм – разбира се, най-вече защото той е бил именно шпионин. Работейки под псевдонима „ТРИГОН“, той е смятан за един от най-успешните агенти на Централното разузнавателно управление по време на Студената война, който предава на американците огромни количества ценна информация. А когато в крайна сметка е разкрит от враговете си, той приема хапче цианид.

Александър Огородник учи в Института за международни отношения в Москва, Съветския съюз, след което се оказва на работа в съветското Министерство на външните работи в Богота, Колумбия. В една далеч по-свободна страна от тази, в която израства, Огородник се наслаждава на живота си и се впуска в романс с Пилар Суарес Баркала, местната жена.

Именно тя го вкарва в полезрението на две различни разузнавателни агенции.

Докато учи в Института, към Огородник се обръщат както колумбийският Административен департамент по сигурността, така и ЦРУ, които се надяват той да се съгласи да шпионира Съветския съюз. Те постигат успех, въпреки че източниците се разминават по отношение на това дали се е съгласил доброволно, или е бил изнудван от колумбийските агенти.

За първи път започва да работи за другата страна през 1973 г. И както на всеки шпионин, на него също е дадено кодово име: ТРИГОН.

Александър Огородник е ефективно обучен в основни шпионски практики, включително как да прави снимки на документи с помощта на фотоапарат в писалка. В ранните му сведения обаче нямало почти нищо важно.

Едва през 1974 г., когато е прехвърлен обратно в Москва, ТРИГОН става наистина полезен.

Разположен в съветското Министерство на външните работи в града, той имал неограничен достъп до свръхсекретните документи, които ежедневно минавали през бюрото му.

Непосредствен отговорник за случая на Огородник е Марта Питърсън, първата жена агент на ЦРУ, командирована в Москва. Двамата така и не се срещат, а си предават предмети и информация през определено тайно място. Едно от нещата, които се Огородник получава, е химикалка с хапче цианид, което той е поискал малко преди да се върне в Съветския съюз.

Въпреки че се съгласил да продължи да шпионира, той искал да се увери, че може да се защити, ако бъде хванат.

Александър Огородник и Марта Питърсън работят заедно почти две години без особени проблеми. Питърсън не е задействала никакви съмнения, тъй като по онова време КГБ не смятало, че жените могат да бъдат шпиони. През това време Огородник се издига чак до отдел „Глобални въпроси“, което му осигурява достъп до външнополитически планове, които впоследствие предава на Питърсън.

Въпреки дългогодишните им успехи, времето на Огородник като шпионин в крайна сметка приключва, когато преводачът на ЦРУ Карл Коечър предава името му на Чешката разузнавателна служба, за която пък той работи тайно. След това те споделят тази информация с КГБ. Не е ясно кога точно са заловили Огородник, може би в края на 1973 г. или началото на 74 г., но ЦРУ започва постепенно да забелязва разлики в докладите му – от което се правят изводи, че той е разкрит.

Докато оставя пратка за Александър Огородник на 15 юли 1977 г., Марта Питърсън е заловена от КГБ и отведена за разпит. Тя си спомня, че е „нападната от трима мъже, които ме хванаха. Те знаеха точно къде е пакетът, а с тях имаше цял микробус, пълен с хора в костюми“. Освободена е невредима, но е принудена незабавно да се върне в САЩ.

Едва много по-късно ЦРУ научава за това, което се е случило с Огородник на 22 юни 1977 г. Твърди се, че докато е бил разпитван, той е казал, че ще предостави на КГБ пълно признание за шпионажа си. За да го напише, той поискал писалката си… тази, която съдържала хапчето цианид.

Когато му я дали, той захапал капачката, която съдържала отровата, и умрял почти мигновено.

Спомняйки си за шпионина в мемоарите си, Питърсън казва: „ТРИГОН умря по свой начин, като герой.“ След като се завръща в САЩ, тя остава агент на ЦРУ и се пенсионира през 2003 г.