Трагичната история на Мери Ан Беван – „Най-грозната жена в света“

Мери Ан Беван невинаги е била „грозна“. Родена в тогавашните покрайнини на Лондон в края на 19 век, тя изглежда почти по същия начин като всяка друга млада жена от онова време и дори e смятана за привлекателна.

Всичко се променя обаче, когато в зряла възраст и вече майка на няколко деца, тя хваща рядка обезобразяваща болест. Само след няколко кратки години нейните черти, ръце и крака са изкривени до неузнаваемост. Без много други възможности, Беван започва да използва външния си вид, за да си изкарва прехраната.

Това е историята как Мери Ан Беван се превърна в най-грозната жена в света, една от най-трагичните фигури в шоубизнесa.

В сравнение с ръката на незасегнато лице (вляво), ръката на човек с акромегалия (вдясно) е значително уголемена

Ранният живот на Мери Ан Беван

Мери Ан Уебстър е родена на 20 декември 1874 г. в голямо семейство в източния край на Лондон. През цялото си детство тя не се различава от своите братя и сестри по нищо. Пораства и се квалифицира като медицинска сестра през 1894 г., след което се омъжва за Томас Беван, фермер от окръг Кент, през 1903 г.

Семейство Бевани си построява щастлив, плодотворен живот като от бракът им се раждат двама сина и две дъщери, всичките живи и здрави. За съжаление обаче Томас умира внезапно през 1914 г., оставяйки Мери да издържа четири деца с малкия си доход.

Не дълго след загубата на съпруга си тя започва да показва признаци на акромегалия – болест, при която има свръхпроизводство на хормони на растежа в хипофизната жлеза.

Акромегалията е едно от по-редките състояния на хипофизата и днес може да се лекува, ако се открие достатъчно рано. Въпреки това, под ограниченията на медицината от началото на 20-ти век, Беван няма начин да лекува или предотвратява състоянието и скоро открива, че чертите й се променят до неузнаваемост.

Мери Ан Беван обаче се изправя лице в лице с болестта си.

В резултат на състоянието й иначе нормалните ръце и крака на Беван израстват извън всякакъв нормален размер, челото и долната й челюст изпъкват навън, а носът й става видимо по-голям. Така променилия й се външен вид затруднява намирането да не говорим за задържането на работа и тя прибягва до случайни работни места, за да осигури семейството си.

Рядката болест я оставя трайно обезобразена. Години по-късно бивш служител на панаир твърди, че фермер, за когото Беван е работила, й е казал, че „всичко, за което е годна, е състезание за грозни жени.“

Приемайки присърце думите на фермера, жената скоро се включва в състезанието „Най-грозната жена“ и… умело побеждава 250 състезателки, за да спечели титлата. Нейната победа привлича вниманието на хора от ентъртейнмънт бизнеса (циркове и панаири) и тъй като нейният лекар я уверява, че състоянието й само ще се влошава, тя решава да се възползва от това в името на децата си. Така съвсем скоро се оказва с редовна работа в амбулантен панаир, който прави представления по Британските острови.

През 1920 г. Беван отговаря на реклама в лондонския вестник, която гласи „Търси се: Най-грозната жена. Нищо отблъскващо, осакатено или обезобразено. Гарантирано добро заплащане и дългосрочен ангажимент за успешния кандидат. Изпратете скорошна снимка.“ Рекламата беше поставена от британски агент за цирка Барнъм и Бейли, който установи, че тя притежава „което може да звучи като парадокс – лицето на грозна жена, което не е неприятно.“

Реклама на Барнъм и Бейли, 1898

След като изпраща на агента снимка, направена специално за случая, Беван е поканена да се присъедини към шоуто в увеселителния парк Дриймленд в Кони Айлънд, тогава едно от най-големите места в света за изпълнители на шоу програми. Атракцията е идея на сенатор Уилям Х. Рейнолдс и промоутъра Самюъл У. Гумперц, една от най-плодотворните фигури в историята бранша, която по-късно работи с Хари Худини.

Мери Ан е представена заедно с други забележителни актриси, включително Лионел, Мъжът с лъвско лице, Зип „Малката глава“ и Жан Карол, татуираната дама. Посетителите на парка са поканени да видят 70-те килограма, които тя носи на своята 1,70 метра височина, както и нейните крака 45 номер. Беван понaся унизителното отношение спокойно. „Усмихвайки се механично, тя предлaga за продажба картички със своя лик“, осигурявайки по този начин достатъчно пари за себе си и за образованието на децата си.

С течение на годините Мери продължава да привлича тълпи и дори се представя с прочутия цирк Ринглинг Брос & Барнъм и Бейли. Тя успяwa да постигне целта си да осигури и децата си: само за две години в Ню Йорк тя спечелва 20 000 лири, приблизително равняващи се на 1,6 милиона долара през 2022 г.

Дреднаут

Беван също има приятели в и извън шоубизнеса като дори намира време за любов. Докато се изявява в Медисън Скуеър Гардън през 1929 г., тя се хваща с дресьор на жирафи, известен само като Андрю. Тя дори се подлага на козметични процедури в нюйоркски салон за красота, където козметиците й правят маникюр и масаж, изправят косата и гримираха лицето й.

Някои хора жестоко твърдят, че „ружът, пудрата и останалото не са на мястото си на лицето на Мери Ан – както дантелените завеси върху илюминаторите на дреднаут“. Самата Мери обаче, след като вижда отражението си, просто казва: „Предполагам, че ще се върна на работа.“

Беван продължава да работи в Кони Айлънд през останалите си години, докато накрая не умира на 59-годишна възраст на 26 декември 1933 г. Тя е върната в родината си за погребението и погребана в гробището Брокли и Лейдиуел в Югоизточен Лондон.

Години наред Мери Ан Беван остава неясен спомен, известен само на почитателите на историята на цирковете и панаирите, докато в началото на века нейният образ не започва да се използва подигравателно върху картичка на Халмарк. След като са изказани възражения срещу подлагането й на по-нататъшно унижение, картичката е прекратена.