Тежестта на короната: Вилем Орански – Бащата на Нидерландия
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
Според популярната легенда, френското название на думата портокал – pomme d’orange се превръща в основа на името на династията на холандските крале – Оранж. Според друга версия, самата дума за „портокал“ идва от името на кралската фамилия, тъй като холандците били открили земите, в които европейците за първи път видели портокали. В действителност и двата популярни мита са грешни.
От една страна, името на династията няма нищо общо с портокалите, а от друга – този вкусен плод е познат на населението на Европа доста преди Великите географски открития. Всъщност, името на холандската династия произлиза от град в Прованс, Южна Франция, наречен Оранж. Названието на града идва от латинското Араусио, което на свой ред произлиза от келтското название Фараусио – „разположен пред ухото“.
По ред лингвистични причини, Араусио се превръща в Оренгия през Средните векове, което в крайна сметка се фиксира на Оранж. Как става така, че името на град в далечен Прованс, се превръща в название на кралска династия, управляваща нидерландските земи вече над 450 години? Всичко започва с едно мълчаливо, сериозно и целеустремено момче, на когото съдбата отрежда да пренапише историята на Западна Европа, а и на немалка част от света.
Вилем, наричан впоследствие Мълчаливия, се ражда на 24 април 1533 г. в замъка Диленбург, разположен на висок хълм над долината на р. Рейн, недалеч от Майнц. Крепостта както и голяма част от околните земи, се намират във владение на могъщата и богата фамилия германски принцове от рода Насау.
Различните клонове на рода могат да проследят родословието си до времената на възходящото средновековие и управлението на династията на Щауфените през XI в. Оттогава насетне, родът Насау трупа постоянно титли, земи, замъци и богатство и към началото на XVI в. е сред най-изтъкнатите родове в западните германски земи на тогавашната Свещена римска империя.
Бащата на Вилем също се нарича Вилем и е принц на едно от подразделенията на семейните владения – Насау-Зиген. Старият Вилем е и един от първите поддръжници на новопоявилото се протестантство – учението на Мартин Лутер, което бързо се разпространява в северните германски земи след 1517 г. Именно в традицията на лутеранството Вилем Старши отглежда многобройната си челяд. От първия си брак Вилем от Насау-Зиген има няколко деца, от които оцелява само една дъщеря. Майката на Вилем Млади – графиня Юлияна Столбер-Велнигероде има пет деца от първия си брак.
Когато двамата се събират през 1531 г., многолюдното домакинство започва да расте главоломно и през следващите двадесет години, Юлияна ражда общо 12 деца, от които Вилем Младия е първороден. Така, с общо 18 деца у дома, семейството се развива като класическо аристократично домакинство от епохата, съчетавайки набожността и консерватизма с постоянната детска глъч, която оглася стените на родовите имения.
Използвайки солидното си богатство и семейните си връзки, Вилем Стари се стреми да осигури най-доброто възможно образование на многобройното си потомство и да подсигури изгодни за рода бракове. Насред сложните дипломатически и брачни игри, една случайност променя хода на историята на династията Насау. През 1544 г., когато Вилем Млади е на 11 години, неговият чичо Рене д‘Шалон, принц на вече споменатия френски град Оранж умира бездетен и завещава всичките си големи и богати имения в Южна Франция на своя племенник Вилем.
Момчето взема титлата принц на Оранж и се очаква да влезе във владение на тези богати и обширни земи, както и в днешните Белгия и Нидерландия, веднага щом достигне пълнолетие. По този начин Вилем бързо става желана партия за много аристократични фамилии. Баща му решава да обвърже съдбата на своя род с една от най-престижните фамилии във Фландрия – родът Егмонд. Договорен е брак между все още непълнолетният Вилем и Ана Егмонд графиня на Бюрен. Междувременно, тъй като момчето все още расте и се учи, правото му да се разпорежда с владенията минава в ръцете на неговия феодален сюзерен – Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания.
Карл харесва умният, дискретен и практичен младеж и го взема под крилото си. Изпраща Вилем в Брюксел, където момчето получава завидно за времето си образование под опеката на Мария Унгарска – сестра на императора и де факто владетел на Седемнадесетте провинции (дн. Белгия и Нидерландия). Менторството на младежа е поето от Жером Перено дьо Шампани – един от най-изтъкнатите дипломати на служба при Хабсбургите, който предава на Вилем тънкостите на тогавашния дворцов живот и политика.
Когато Вилем навършва 18 г. през 1541 г., той официално сключва брак с Ана Егмонд и се издига като един от най-успешните и богати придворни аристократи в Седемнадесетте провинции. Бракът на двамата е щастлив и Ана ражда три деца, преди внезапно да почине през 1558 г., което е тежка лична трагедия за Вилем. Успоредно с брака му се развива и кариерата му на фаворит на Хабсбургите. Довереник на Карл V, Вилем получава поредица от важни назначения и командва цели армии още преди да е навършил 22 г. Верен на своя господар, Вилем се ползва с безрезервното доверие на императора.
Това личи най-вече в преломните години 1555-1556 г., когато Карл V абдикира и постепенно се отказва от своите огромни владения в полза на своя син Фелипе II и на своя брат Фердинанд I Австрийски. По време на церемониите по абдикациите, Вилем е този, който крепи болния Карл и му помага да изпълни политическия си дълг. Пак Вилем е натоварен да занесе на Фердинанд инсигниите на император на Свещената римска империя. Макар и да става все по-омразен на ревнивия Фелипе II, който вижда че баща му е по-благосклонен към принц Оранж, отколкото към самия престолонаследник, Вилем печели благоразположението на новия испански крал, който му поверява управлението на част от Седемнадесетте провинции.
След абдикацията на Карл V, нидерландските земи минават под властта на Испания, което носи сериозно напрежение сред местните. По-голямата част от нидерландците са протестанти, докато испанските им господари са ревностни и войнствени католици, които не мислят да правят религиозни компромиси.
Вилем живее потънал в лукс сред залите на своя дворец в Брюксел, заобиколен от млади аристократи, художници, музиканти и други хора на изкуството и науката. С всяка изминала година обаче, търканията между него и испанските власти нарастват. През 1564-1565 г. Вилем се опитва да действа като посредник между принцеса Мария Пармска – полу-сестра на Фелипе II, която управлява Нидерландите и местна коалиция благородници, която се стреми да защити протестантските интереси. Ситуацията достига критични измерения през 1566 г., когато редица протестантски аристократи се обявяват открито срещу испанските власти, а множество католически храмове са атакувани от протестантите.
Това налага Фелипе II да изпрати силни войски начело с опитния пълководец херцог Алба, който започва с огън и меч да смазва протестантската кауза в Нидерландите. Вилем, стреснат от испанските изстъпления и екзекуцията на някои от основните си съмишленици, организира населението на Нидерландите за борба. Харчейки от значителните си средства, Вилем плаща за организирането на морски и сухопътни сили, които атакуват верните на испанците градове и територии.
В отговор, Алба повежда войските си към северните протестантски провинции и успява да съкруши основната бунтовническа армия, водена от брата на Вилем – Людовайк. Осъзнавайки че испанската сухопътна армия е прекомерно силна, Вилем сменя тактиката и започва да залага на финансиране и употреба на пиратски флоти, съставени от т. нар. гьози – т.е. просяци. Тези бедни и жестоки пирати скоро приемат в редиците си протестантски бежанци, аристократи и всякакви авантюристи. С помощта на сериозен флот, гьозите успяват да спрат испанското настъпление към северните нидерландски земи и да пренесат военните действия на вражеска територия, плячкосвайки пристанища и пленявайки кораби с оръжия, провизии и богатства.
През 1568 г. конфликтът прераства в открита война, която с прекъсвания продължава до 1648 г. и остава в историята като Осемдесетгодишната война. Между 1568 г. и 1574 г. Вилем успява да завладее северните части на Седемнадесетте провинции и да се опази от повечето сериозни вражески офанзиви, най-вече благодарение на холандското превъзходство по море. През 1575 г. град Лайден се спасява от испанската обсада чрез наводняване на полетата около крепостта. Като награда за геройството на жителите, Вилем обявява създаването на първия самостоятелен университет в протестантските Нидерланди – Лайденският.
Висшата школа бързо се превръща в притегателен център за учени и благородници и обучава ценни кадри за новата държава. Следващата стъпка идва през 1579 г., когато по настояване на Вилем в Утрехт се събират представители на всички разбунтували се провинции. Те се съгласяват да създадат общо правителство и да не сключват сепаративен мир с испанците като отделни държави, а единствено като една цялостна конфедерация. По този начин се поставя основата на Нидерландия.
Под вещото управление на Вилем, Нидерландия започва да се оформя като първата модерна република в европейската история. Властта се контролира от т. нар. Генерални щати – сборен парламент на представители от всички Седем провинции, участващи в Утрехтската уния. Генералните щати назначават министрите, следят за данъците, законите и държавния бюджет, направляват външната политика. Между заседанията, властта се държи от държавния глава – т. нар. щатхолдер, който контролира правителството и армията и управлява на база на приетите от парламента закони.
Щатхолдерът се избира отделно за всяка провинция и същевременно се определя един за цялата държава. През повечето време Вилем и наследниците му успяват да получат щатхолдерския пост в повечето главни територии и да го запазят на държавно ниво. По този начин Нидерландия се превръща в нещо като президентска република, управлявана от най-богатите, предприемчивите и образованите сред своите поданици. Всичко това гарантира свобода на словото и търговската инициатива, което в рамките на няколко десетилетия води до главоломно техническо и социално развитие.
Неспособен да победи Вилем на бойното поле, Фелипе II издава специална прокламация, с която обявява щатхолдера за престъпник извън закона. От този момент се увеличава броя на заговорите за убийството на Вилем. В крайна сметка на 10 юли 1584 г. католикът Балтазар Жерар, представящ се за агент на френските протестанти, успява да влезе в дома на Вилем и да стреля по него от упор с два изстрела в гърдите.
Нидерландският държавен глава пада покосен, а последните му думи са „Боже, смили се над грешната ми душа и над бедния ни народ!“. Жерар е заловен скоро след това и е осъден на жестока екзекуция – дясната му ръка е изгорена с нажежено желязо, той е разчекнат, изкормен, кожата е смъкната от месата му с клещи на шест места, сърцето му е изтръгнато и хвърлено в лицето му и накрая е обезглавен.
Тялото на Вилем е положено в специален саркофаг с неговия мраморен образ, оформен като статуя върху капака. Погребан е с държавни почести, а Ньойкирх – църквата в Делфт, където е положен, се превръща в последен дом на всички нидерландски шатхолдери, а след това и крале от династията Оранж-Насау. Макар и наричан Мълчаливия заради своята лаконичност, навик да слуша повече и да говори по-малко, както и заради внимателните си политически и военни действия, Вилем Орански остава в паметта на нидерландците с прозвището „Баща на Отечеството“.
Днес паметта за Вилем Орански е жива сред нидерландците не само под формата на множество статуи и улици, кръстени на него, но също така и чрез националният химн – Вилхелмус. Родът Оранж-Насау, който използва оранжевия цвят на знамената си, предава тази традиция на целия холандски народ и до днес оранжевото остава символ както на монархията, така и на нидерландците като нация.
