Тежестта на короната: Густав III – Чаровният крал
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
На 16 март 1792 г. осем мъже се събират тайно в Стокхолм за последни уточнения по убийството на своя владетел. Това трябва да се случи същата вечер по време на маскен бал, който ще се състои в Кралската опера. Този план вече е внимателно обмислян в продължение на година и заговорниците само очакват сгодния момент. Всички до един са военни и благородници и предвкусвайки развоя на събитията, чертаят планове за бъдещото управление на държавата. Трима са главните действащи лица. И тримата ще са облечени в черни роби, и тримата ще носят бели маски. Докато приготвят своите дрехи, пищови и ножове, един от осемте съзаклятници ги предава и своевременно изпраща съобщение до краля. Тъй като това е поредният слух за готвено покушение срещу него, владетелят го пренебрегва с лека ръка и слага своята маска и отличителният кралски Серафимов орден, който дори по време на бала ще го отличава от останалите гости.
Когато пристига в операта, кралят изостава от своите приближени и бързо е обграден от тримата заговорници. Зад гърба му прошепват на френски – „Добър ден, маскирани човече“, владетелят се обръща леко и е прострелян в тазобедрената област. Извършителят изпуска оръжието си и се смесва с тълпата. Вратите се затварят и имената на всички присъстващи са чинно записани. Няколко дни по-късно властите намират виновника, разпознавайки на кого принадлежи пищова. Това е офицер Якоб Йохан Анкарстрьом. Всички заговорници са разкрити, отнети са им благородническите привилегии и имуществата, повечето са изпратени в изгнание извън пределите на Швеция, неколцина остават в затвора, а Анкарстрьом е жертвеният агнец. Присъдата му е особено жестока и служи за назидание.
Макар и фатално ранен кралят не умира веднага. Той се мъчи в продължение на 13 дни и продължава да стои начело на държавата. В крайна сметка издъхва, победен от развилата се инфекция. Той е 46 на години, а народът го изпраща пищно и подобаващо. Наричат го „чаровният крал“. Съвременните хронисти го описват като един от най-талантливите и просветени владетели на своето време. Макар той да въвежда абсолютистко управление, по негово време Швеция процъфтява. През тези години държавата изживява своеобразен златен век в търговията. В подем е корабостроенето, текстилната промишленост и занаятите, свързани с обработката на желязо. Ако културата и търговията се облагодетелстват от просветния абсолютизъм на краля, не стоят така нещата в обществено-политически план. Управлението на владетеля засяга в най-силна степен властта и влиянието на благородниците и именно заради това той е „осъден на смърт“ от тях. Той е вторият представител на кралската фамилия Холщайн-Готорп и носи името Густаф III.
Баща му Адолф Фредерик (1751-1771) е слаб владетел, подтиснат от властта на парламента. Макар и мирно, неговото двадесет годишно управление не облагодетелства много страната. Липсват сериозни териториални разширения, икономиката е подтисната от политиката на меркантилизъм, а хазната е виждала и по-добри дни. Единственото отличително постижение на Адолф Фредерик е, че по време на неговото управление се приема Закона за свободата на печата, който е уникален за времето си, защото дава пълна свобода от цензура с изключение на материалите отнасящи се до краля и църквата. Благият Адолф Фредерик се омъжва за красивата, интелигентна и темпераментна пруска принцеса Луиза Улрика. Двамата имат общо четири деца, като първородното е Густав. Той се ражда на 24 януари 1746 г. в Стокхолм. Съгласно династическите връзки, той е първи братовчед на руската императрица Екатерина Велика и племенник на пруския крал Фридрих II Велики.
Макар първороден и наследил до голяма степен характера на майка си, Густав не е любимото й дете. Луиза Улрика е много по-привързана към най-малкия си син Фредерик Адолф и към единствената си дъщеря – София Албертина. Тези студени отношения между майка и син намират израз не само в израстването на Густаф, но ескалират по време на неговото управление в ужасен скандал. Престолонаследникът получава домашно образование от подбрани преподаватели. Най-голямо влияние през ранните му години оказва обучението му от известния шведски поет и историк – Олоф фон Дали. Густаф не е блестящ ученик, но е страстен читател и е силно повлиян от идеите на френските просветители. Майка му и баща му насаждат у него неприязън към представителите на Риксдаген – шведския парламент. Като цяло в двора цари атмосфера на интриги и от най-ранна възраст бъдещият престолонаследник трябва да се научи да прикрива своите истински намерения и емоции. Всички в двора са запленени от чара на Густав. Той е обаятелен, на моменти драматичен и притежава рядка харизма, която ще му помогне да се утвърди по-късно като владетел.
Ако пред обществото той блести със своя природен интелект и изтънчени маниери, то в личен план животът на Густав е доста драматичен. Когато е едва на 20 години, родителите му решават, че той трябва да сключи изгоден брак. Изборът пада върху красивата датска принцеса София Магдалена. Макар и поразен от външният й вид, Густав скоро разбира, че характерите им са напълно противоположни. Той обича да общува, да се социализира и посещава различни културни събития, докато съпругата му е интровертна, неразговорлива и дори студена. Ябълката на раздора в техните взаимоотношение е интимния им живот. Изследователите и до ден днешен имат плеяда от теории относно сексуалната ориентация на Густав. Някои считат че е бил хомосексуален или бисексуален, опирайки се на сведения от дневниците на съпругата на брат му Карл XIII – Шарлота. Според други той е имал сексуални проблеми, той като са известни негови увлечения по жени от кралския двор, но така и не е стигал до консумация на връзките си.
Каквато и да е истината, едно е доказано – младоженците имат проблеми в брачната спалня. Реално съюзът им остава неконсумиран в продължение на 9 години. Когато идва моментът да се отдадат един на друг те опират до услугата на трето лице – шведския граф Адолф Фредерик Мънк. Сведенията как точно той подпомага семейната двойка са разностранни. Кралицата-майка Луиза Улрика публично обвинява снаха си, че всъщност графът е баща на първородния й син и бъдещ престолонаследник – Густав IV. Избухналият скандал е огромен и използван както от пресата, така и от опонентите на Густав III.
Стига се до разрив в отношенията майка-син, който донякъде е потушен след официален документ подписан от Луиза Улрика, в който тя признава внука си за дете на сина си и за бъдещ престолонаследник. Дали графът реално е бил баща на детето, дали е давал интимни наставления на младото семейство или е бил тайно женен за кралицата са теории, които надали някога ще получат еднозначен отговор. Факт е, че Густав III обича силно сина си и се грижи за него. Съдбата дарява семейството и с още едно дете – принц Карл Густав, но той умира преди да е навършил и една годинка. Смъртта на второто му дете нанася тежък удар на Густав III. Скръбта му е описана от всички съвременници като неутешима. Той дори няма сили да присъства на погребението на детето. След нещастието, той се потапя в работа.
Докато се развиват драматичните събития в интимния живот на Густав, в неговият публичен живот настъпват значителни промени. Той излиза на политическата сцена още през 1768 г. по време на т.нар. Декемврийска криза, когато крал Адолф Фредерик отказва да подпише официални документи в знак на протест за ограничената си власт. Густав III подкрепя баща си и се надява да бъдат направени промени в конституцията в полза на кралската власт, но до такъв развой на събитията така и не се стига. След този неуспех Густав предприема пътуване из отделните европейски държави. Най-успешна е визитата му в Париж, където освен, че „взривява“ обществения живот, постига добри дипломатически отношения с френския двор. През 1771 г. обаче се случва неочакваното, крал Адолф Фредерик умира след обилно преяждане.
Синът му се възкачва на престола на 12 февруари същата година под името Густав III. Първата му стъпка като държавен глава е да си подсигури властта. По време на първата си реч пред Риксдаген, той се обръща към представителите на парламента на родния шведски език, което не се е случвало от близо 100 години. Членовете на Риксдаген не си дават веднага сметка, че той е различен от баща си и няма да се примири с ролята на марионетка. Тяхното снизхождение го убеждава, че единствения път да утвърди властта си е, чрез държавен преврат. След коронацията си на 12 май 1772 г., Густав III пристъпва към активни действия. На 18 август той изпраща тайно съобщение до всички свои офицери, които смята за лоялни на короната със заръката да се съберат на големия площад в Стокхолм. Той се обръща към тях с думите: „Ако ме последвате…тогава ще рискувам живота си за вас и за спасението на отечеството“. Превратът е безкръвен и вследствие на него се приема нова конституция, която увеличава властта на краля за сметка на тази на парламента.
Във вътрешната политика Густав III насочва усилията и енергията си към въвеждане на реформи в духа на Просвещението. В сферата на наказателното право той редуцира броя престъпления, които заслужават смъртно наказание. По негово време се забраняват изтезанията като форма на разпит. Поради разширилата се корупция, кралят разследва дори членове на Апелационния съд. Друга точка от неговите реформи е финансовата сфера. През 1776 г. се обявява нова монетарна система, базирана на риксдалера. Чрез нея се утвърждава по-голямата стойност на сребърните монети, за сметка на медните. За да насърчи бързите темпове на развитие на търговията, владетелят премахва някои тежки износни мита.
Допреди смъртта си той прави опити да национализира производството на алкохол, за да може държавата да се облагодетелства от високите приходи, но така и не успява да осъществи намеренията си, чийто главни опоненти са благородниците. По време на управлението на Густав III може да се каже, че в Швеция съществува известна религиозна толерантност. Той дава известни свободи както на католиците, така и на евреите. Монархът дори крои смели планове за колонизиране на Австралия, които обаче остават само на хартия.
Густав III е известен със своя интерес към изкуството. По негово време се създава Кралската шведска опера. През 1773 г. трупата дава първото си представление изцяло на шведски език. През 1775 г. е построена нова сграда, която да се използва за нуждите на операта и балета. Тя била свързана с двореца в Стокхолм посредством мостът Норбро. Този период от музикалната история на Швеция е известен като Густавова Опера. Кралят също така активно се занимава с драматургия и подпомага кариерата на известни за времето си актьори и певци.
От 1778 г. владетелят започва популяризирането на традиционният шведски костюм, който дотогава се е носел само от висшата класа. Смята се, че към 1780 г. Густав III е привлечен към обществото на масоните и дори прави брат си – Карл гранд масон на Швеция. Риксдаген обаче не гледа с добро око на всички тези реформи, които намаляват влиянието на благородниците и се опитват да възпрепятстват реализирането им по всякакъв начин. В едно от своите писма Густав III пише, че „Риксдаген не е приятна гледка за никой, освен за космополитните философи“.
Отблъснат от парламента, кралят насочва вниманието си към външната политика, но там не се радва на особени успехи. Най-известното събитие от времето на неговото управление е Руско-шведската война (1788-1790). Тя се оказва не особено впечатляваща и за двете страни в конфликта. Най-интригуващият момент по време на войната е т.нар. „Конспирация на Анджала“ или съюз на висши офицери, които искат да прекратят войната зад гърба на краля. Тайно от владетеля те изпращат пратеник при Екатерина Велика да бъдат прекратени военните действия и Финландия да бъде обявена за независима държава.
Густав III отговаря на удара като през 1798 г. приема изменение на съществуващата конституция, подкрепено от духовенството, бюргерите и селяните. Новият документ е известен като Закон за съюза и сигурността. Съгласно изменението кралят притежава едноличното право да обявява война или сключва мир без предварителното одобрение на парламента. На следващата година в морската битка при Свенскунд, шведите удържат победа над руснаците и изходът от тази битка предопределя края на войната, която завършва с подписване на мира от Варала.
В допълнение към реформите и изменението на конституцията, това, което прелива чашата за благородниците е идеята на Густав III да организира обединена лига на европейските монарси срещу бунтовните френски сили по това време. Същата година Анкарстрьом изстрелва своя съдбоносен куршум, който днес е част от колекцията на кралския арсенал.
Съдбата на Густав III вдъхновява много творци, най-известният сред които е Джузепе Верди. Композиторът претворява фаталния край в своята опера „Бал с маски“. Строгата цензура забранява всякакви сходства с реални лица и събития, затова действието на либретото е пренесено в Бостън, а кралят е сменен с граф Уоруик.
Особена личност в интимен план, бунтовник в политическия живот, крал Густав III оставя своята следа в шведската и европейската история. Управлението му се отличава едновременно като епоха на Шведското просвещение и образец на абсолютизъм.
