Тежестта на короната: Густав II Адолф – Лъвът на Севера
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
„Във време на религия и война, легендите разказват за лъва – звяр с тяло на човек и мечта да властва над суша и земя. И всички онези, които застанат на пътя му, погиват по Божията воля и от победоносното му оръжие…“ С тези стихове започва песента „Лъвът на Севера“ на шведската метъл банда Сабатон, която обича да посвещава музиката си на славни битки и герои от историята на Европа и родното им кралство.
В продължение на векове, легендата за Лъвът на Севера е част от националния фолклор на Швеция, а разказа за войните, подвизите и реформите му, е част от историята на всяка една балтийска държава. Зад легендите обаче се крие съвсем истински човек от плът и кръв, който поема трона на Швеция в особено тежък момент и оставя след себе си държава, която днес историците наричат Шведска империя.
Густав Адолф се ражда на 9 септември 1594 г. в Стокхолм. Той е първороден син на херцога на Финландия – Карл Васа, брат на тогавашният крал Сигизмунд. Чичото на Густав е владетел едновременно на Швеция и Полско-литовското кралство и е един от най-могъщите мъже в Европа. Въпреки това, политиката му на подкрепа на католицизма, която му печели подкрепа в Полша, му носи само неприязън от страна на шведите-протестанти.
Карл Финландски се възползва от тези настроения и през 1599 г. успява да отстрани брат си от престола. Победата на протестантите води до разделяне на персоналната уния. Сигизмунд остава крал в Полша и Литва, а Карл е обявен за крал на Швеция, към която по онова време спада и Финландия. Така, само пет години след раждането си, Густав Адолф се превръща от второстепенен член на династията Васа, в престолонаследник на шведската корона.
Цялото детство на принца преминава във Финландия и едва през 1600 г. той за първи път прекосява Балтийско море, за да посети столицата Стокхолм. Година по-късно за негов личен учител и наставник е назначен прочутият юрист и хуманист Йохан Ските, който се заема с възпитанието на престолонаследника и се превръща в един от най-доверените му съветници. Карл IX от рано приобщава сина си към властта, което се оказва разумен ход, с оглед на факта, че бащата умира през 1611 г. Едва седемнадесет годишен, Густав Адолф става владетел на Швеция под името Густав II и след кратко управление на регентския си съвет, поема пълен контрол над държавата през декември 1612 г.
Густав наследява трона в труден момент. Баща му все още води война за запазване на короната срещу Сигизмунд III Полски, а едновременно с това през 1609 г. Швеция влиза във война с Русия по време на т. нар. Смутни времена. Карл IX се надява да постави свой човек на руския трон и да блокира опитите на Сигизмунд Полски да вземе и овакантената московска корона.
За капак, през 1611 г., Дания напада Швеция от запад. Швеция, макар и голяма по площ, има малко население и скромни ресурси и младият крал скоро се оказва изправен пред сериозни проблеми. Шведските войски са победени от по-голямата и по-добре платена датска армия и Густав се вижда принуден да подпише унизителен мир с датчаните, откупувайки няколко важни крепости срещу баснословната сума от 1 000 000 талера, които Швеция трябва да плати за шест години.
По-добре се развиват събитията в Русия. Шведите успяват да завладеят изцяло Финския залив и принуждават московците да подпишат мир, с който Русия губи излаза си на Балтийско море, а цялото крайбрежие, заедно с части от областта Карелия, преминават в рамките на шведската държава. Тази победа се оказва важен успех на фона на неудачите във войната с Дания и дава възможност на Густав да запази силни позиции спрямо аристокрацията. Русия е принудена да плати и известно финансово обезщетение, с което се олекотяват и шведските задължения към Дания.
Остава му третият конфликт с Полша, който с известни прекъсвания продължава чак до 1629 г. Целта на Густав Адолф е да завладее всички полски земи по крайбрежието на Балтийско море и да превърне водния басейн в „шведско езеро“. Тази политика почива не само на младежкия стремеж към завоевания, но и на внимателно обмислена икономическа политика.
В онази епоха Балтика е основен доставчик за Европа на жито, восък, кожи, мед, дървен материал и някои платове. Приходите от тази търговия, насочена най-вече към Англия и Холандия, са значителни и биха могли да направят Швеция една от най-богатите страни в тогавашния свят. Същевременно слагайки ръце над всички пристанища, Густав лишава враговете си от възможността да създават флоти и да нападат основните шведски територии в Скандинавия.
След победата си над Русия, Густав преминава в настъпление против поляците, атакувайки техните владения в днешна Латвия и Естония – земи, за които Швеция и Полша воюват още от средата на XVI в., когато в Стокхолм управлява дядото на Густав Адолф – Густав I Васа. През 1617 г. шведските войски завземат окончателно Естония и преминават на латвийска (тогава ливонска) територия. След поредица от упорити битки и скъпо струващи походи, през 1621 г. шведите завладяват основното пристанище и днешна столица на Латвия – Рига, а през 1625 г. подчиняват цялата съвременна територия на страната.
Между 1626 и 1629 г. Густав се опитва да завладее град Гданск (тогава Данциг) и околностите му, за да постави под свой контрол естуарът на р. Висла и да контролира по този начин целия износ на стоки от централна Полша към Балтика. Шведите не успяват да превземат ключовото пристанище, но Полша е принудена да подпише мир, съгласно който всички търговски приходи от оставащите й балтийски пристанища, трябва да бъдат предавани на Швеция за срок от тридесет години. По този начин Швеция си осигурява постоянен приток на директни капитали, с които да се финансират още по-амбициозни външнополитически начинания.
Докато кралят ръководи войните по разните фронтове, управлението на страната е поверено на способния първи министър Аксел Оксенстиерна. Представител на най-заможната аристокрация, Оксенстиерна е първоначално в опозиция на рода Васа и се надява да използва младостта на краля, за да му отнеме властта в полза на нобилитета.
Скоро обаче между крал и министър се оформя изключително ползотворна връзка, в рамките на която Густав Адолф признава, че има нужда от благородниците, за да управлява стабилно, а аристокрацията се съгласява да подкрепя политическите му проекти, в замяна на повече сигурност у дома и привилегии. От тази симбиоза се ражда политическа стабилност, която дава възможност за разгръщане на поредица от реформи от страна на краля и правителството.
На първо място, Густав Адолф се заема да регулира дейността на шведския парламент – Риксдаг, който коригира и санкционира всички кралски политики. Кралят, под влияние на Оксенстиерна, превръща парламентарните сесии от периодични в перманентни и обвързва назначаването на държавната администрация с дейността на парламента. Риксдага започва да действа като поддържащ орган за дейността на всички министерства, като постоянен висш съд и като място за оформяне, дискутиране и коригиране на бюджета.
Преструктурирана е и местната администрация. На управителите по места са иззети военните функции, които биват прехвърлени към националната армия, а са оставени само административни задачи. Целта е да не се допуска създаване на алтернативни, въоръжени центрове в провинциите. За да се следи дейността на провинциалните съдилища и администрацията, през 1614 г. е учреден касационен съд в Стокхолм, а до 1629 г. са създадени още няколко негови регионални подразделения.
Кралят прави пълна ревизия на държавните финанси. Създадена е нова система за следене на доходите от поземления фонд и е въведен нов механизъм на преброяване и описване на поземления кадастър. Това дава възможност за преструктуриране на остарелите данъци, което от своя страна стимулира както аристокрацията, така и свободните земевладелци – основна част от шведското провинциално население. Новите приходи, съчетани с нарастващите постъпления от търговията в Балтика, развързват ръцете за военна реформа. Густав II Адолф създава постоянно действаща армия, която се набира на териториален принцип чрез жребий от всички мъже, навършили 18 години.
Системата се основава на домакинства – за всеки 10 домове, се излъчва 1 наборник, а останалите 9 къщи осигуряват парите, с които наборника се въоръжава, облича, храни и квартирува. По този начин, Швеция получава една постоянна армия от над 30 000 души, във време, в което повечето европейски страни разполагат с едва няколко хиляди редовни войници.
Промени са направени и във въоръжението – увеличава се процентът на конниците в армията, въведени са по-добри и далекобойни оръдия, променя се и начина, по който се тренират войниците да маршируват, стрелят и използват своите хладни оръжия. Реформите вървят ръка за ръка с битките в Полша, което позволява нововъведенията да се тестват в реални условия. В резултат, към 1630 г. Швеция разполага с една от най-добрите войски в Европа.
Густав II остава отдаден и на семейните ангажименти на рода Васа. Макар и да има своя любов от младежките години – Ебба Брахе, кралят е принуден да се раздели с нея и да се венчае за Мария-Елеонора Хоенцолерн – сестра на електора на Бранденбург и херцог на Прусия – един от най-важните принцове в германските земи и отдаден протестант, също както и Густав.
Бракът им не е особено щастлив и едва шест години след сключването му и след смъртта на първите им три деца, през 1626 г. се ражда единственото оцеляло до пълнолетие, законно дете на Густав – принцеса Кристина. Междувременно кралят преминава през поредица от любовници, една от които му ражда син – Густав Густавсон, който впоследствие ще бъде издигнат в ранг граф на Васаборг от своята полу-сестра Кристина.
През 1631 г. настъпва кулминацията в управлението на Густав II. След близо 13 години война, императорът на Германия – Фердинанд III Хабсбург, успява да победи всички протестантски принцове, както и датския крал Кристиян IV и заплашва да подчини цяла Германия на волята си, докарвайки нова велика сила на балтийските брегове. Като протестант, Густав II Адолф не може да стои безучастен, докато събратята му в германските земи са разгромени.
Кралят на Швеция е наясно, че една католическа империя с достъп до Балтика, се превръща в автоматична заплаха за сигурността на страната му. Поради това Густав решава да се намеси във войната в Германия и да изгони Хабсбургите от протестантските земи. Възползвайки се от твърдата и безкомпромисна политика на Фердинанд III към германските протестанти, Густав Адолф се обявява за техен защитник и през 1631 г. прехвърля армията си в Померания, започвайки т. нар. Шведска фаза на Тридесетгодишната война.
След поредица от лесни победи срещу германските принцове, Хабсбургите скоро са неприятно изненадани от качеството на шведската армия. Густав II лично води войските си в битка и постига няколко бързи и категорични успехи срещу авангардните сили на католиците. В средата на септември шведите се срещат с основната императорска армия в битката при Брайтенфелд и постигат разгромен успех, който води до разпадането на вражеската армия и окупацията на цяла Североизточна Германия от шведите. За да щади собствената си хазна, Густав започва да събира огромни суми от местното население, с които да издържа войските си и да ангажира допълнителни наемници.
Няколко месеца по-късно, на 15 април 1632 г., Густав печели нова блестяща победа над имперските войски при р. Лех. В резултат от успеха 1/3 от тогавашните германски земи се оказва под шведски контрол, а близо 100 000 войници служат в армиите на Густав из Германия. За да завърши кампанията докрай, Густав решава да атакува на изток в посока Чехия и да нанесе решителен удар на Хабсбургите в най-богатите им територии. След нерешителен сблъсък с католиците при замъка Алте Весте, шведите се готвят за зимуване. В последния възможен момент от кампанията, армията на Густав Адолф и имперските сили начело с Албрехт Валенщайн, се сблъскват в битката при Лютцен на 6 ноември 1632 г.
Както винаги, Густав поема водачеството на войските. С идеята да разгроми фланга на Хабсбургите, шведският крал решава да действа като Александър Македонски и да атакува по крилото със своята конница. За зла негова съдба, спусналата се над полесражението мъгла, води до откъсване на краля от основните му сили.
Малкият отряд е застигнат от хърватски конници на австрийска служба, които избиват телохранителите на Густав, а след това и самият крал пада убит, борейки се до последно срещу превъзхождащия го враг. Шведският крал е ограбен от всичките си притежания, а тялото му е хвърлено в поточе край лобното му място. Междувременно шведските войски успяват, макар и без краля си, да победят католиците и да ги прогонят от бойното поле. Едва привечер изпратените да търсят краля войници откриват тялото му и го отнасят обратно в лагера.
Тленните останки на Густав са откарани обратно в Швеция, където са положени в специален саркофаг, който и до днес може да бъде видян от посетителите на църквата Ридархолм в Стокхолм. През февруари 1633 г. Риксдаг-а му гласува посмъртно прозвището „Велики“, с което Густав II Адолф остава единствения шведски монарх в историята, който го носи.
След смъртта му тронът преминава в малолетната Кристина и нейното регентство, оглавявано през следващото десетилетие от канцлера Оксенстиерна. Швеция остава във война с Хабсбургите до 1648 г., когато кралството е сред големите победители от новосъздадената Вестфалска мирна система. С управлението на Густав Адолф, историците започват да броят периода на съществуване на Шведската империя, продължил до 1721 г.
В спомените на своите съвременници, Густав Адолф остава като достоен войн и далновиден владетел, който полага всички грижи за благото и величието на своята държава. Застъпничеството му за протестантската кауза му носи сред германците прякора „Лъвът на Севера“, с който той остава известен и до днес. Герой в метъл песни, компютърни игри, филми и романи, Густав Адолф е сред историческите символи на Швеция, мотивирайки вече над 400 години жителите на страната да се борят за своите идеали и да защитават родината си от външните й врагове.
