Тъжната съдба на Олга Скобелева – жертва на своя собствен народ

В историята ще открием, че не всичко е черно и не всичко е бяло. Националността на един човек не го определя като абсолютния злодей и не гарантира, че същият ще оправдае своето потекло. Понякога има и грешки в системата, бихме казали, че става въпрос за щастливи грешки. Историята, която винаги се пише на онези, които искат да изкарат възможно най-угодните позитив за себе си, често променя своя облик. Ако се разходите в Пловдив, най-вероятно знаете за паметника Скобелева майка.

Не е трудно да се забележи, все пак е доста впечатляващ, но зад него се крие една малко по-различна история. Ако обърнете внимание на плочите, на една от тях пише, че Олга Скобелева е убита от разбойници. Имайки предвид факта, че същият паметник е направен с цел подсилването на пропагандата и показването на признание към руския народ, тя гласи „Убита от разбойници.“. И това е всичко, което човек може да разбере, поне от паметника. Факт е, че последните мигове на майката на Генерал Скобелев наистина са трагедия, но разбойниците, те нямат нищо общо с България.

След като Белият генерал влиза в България и печели сериозни почести по време на Руско-турската война, съдбата решава да отнеме родителите му. Баща му умира само една година след войната, а в рамките на няколко месеца ще изгуби и майка си Олга.

Историята на Олга Скобелева е с особен принос към България. След края на войната, тя идва в Източна Румелия и започва да се занимава с благотворителност. Под нейното ръководство се отварят най-различни болнични институции, тя се грижи за сираци, отваря сиропиталища и се занимава с благотворителност. Основава такъв приют в Пловдив, където се грижи за повече от 250 деца, убити по време на войната.

Подпомага училища и други приюти в различните градове, а най-смелият ѝ план е да отвори селскостопанско училище и църква в памет на своя съпруг. Като дама от висшето руско общество, тя може да се похвали с достатъчно финанси, за да направи това, но в един момент се оказва, че точно те ще бъдат причината за нейната смърт.

Олга пристига в България и в рамките на 2 години започва да прави чудеса, което не просто е похвално, но и печелещо вниманието на българите. Факт е, че в този момент България не е в най-доброто си състояние и тепърва ще трябва да започне да се изправя. В такива моменти именно Олга получава своите ангелски крила.

Приказката е доста кратка, през лятото на 1880 г. Скобелева е на поредния си тур и прави обиколка на Казанлък и след това смята да се отправи към Пловдив. Тя и нейната охрана носят сумата от 18 хиляди рубли. Това са пари, с които мнозина биха могли да променят живота си.

Точно тази идея идва и на капитан Алексей Узатис. Още по-срамното за имперската армия е, че той познава генерала и заедно с него се е сражавал в доста битки. Самият генерал Скобелев е награждавал Узатис с медали, следователно е позорно и дори жалко да разберем, че именно Алексей стои на чело на идеята за обира. Помагат му хора като Андрей Йовов и Илия Милюв – черногорци с познания в Балкана, а Стефан Барчик от Битоля е извикан, за да измисли начин как да скрие парите – той самият е писар в Дирекцията на финансите.

Господата имат само един проблем, дали да убиват или просто да вземат парите и да избягат. Капитанът нарежда да се избият всички, за да няма разпознаване и това се случва. В нощта на 6 юли, Узатис и неговата орда се крият в път близо до Чирпан. Те нападат файтона и Узатис хваща конете, които се стряскат и обръщат останалите гости. Кочияшът се опитва да избяга, но е повален от 3 изстрела, а след това капитанът ще го обезглави.

Единственият оцелял, който успява да избяга от нападението е Матвей ординарецът. Олга и нейната сестра все още са във файтона и капитанът бързо решава да приключи целия обир. След жестоката саморазправа, капитанът и неговите доверени взимат парите и отиват на брега на Марица. Там започва разглеждането на плячката. Капитанът взима парите и часовника на Скобелева. Историята идва първо по телеграф, изпратен от Константин Иречек, който е чул информация и ситуацията продължава да се нагнетява.

Един от оцелелите успява да стигне до Пловдив и да заяви, че около Чирпан е убита Олга Скобелева. На следващият ден и вестниците съобщават за убийството. След това милицията тръгва по петите на извършителите. Преследването не отнема много време, но капитанът има други планове – той се самоубива, за да не срещне яростта на генерала. Останалите са заловени, като на мнозина смъртните присъди се променят на доживотен затвор. Оказва се, че Олга е един от първите представители на Червения кръст и наистина е идвала с идеята да направи нещо добро, но за жалост е жертва на алчност и много ниски амбиции, при това от страна на своя собствен народ.