Сивият кардина Ришельо и белите дела за Франция
Александър Дюма може да се смята за особено ценно литературно наследство. Неговите легендарни мускетари са известни в цял свят, при това години след неговото творчество, а демонстрираната етика, достойнството и мъжката чест, могат да се използват и до днес като изключителен пример. И докато добрите мускетари се помнят, най-вероятно, четейки тези редове, си спомняте и името на злодеят в тази книга? Точно така, кардинал Ришельо е така нареченият „сив кардинал“ и източник на всички проблеми.
Има само една подробност, докато Дюма смело го критикува в своята книга, истинският Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо остава историческа фигура, която не може да съществува със своите негативи. Ако погледнем малко по-обстойно историята, както и животът, нито един човек не е само добър или лош, а що се отнася до Франция, мнозина са готови да спорят по тази тема. И всичко започва на 9 септември 1585 г. и раждането му във френската столица.
Едва ли някой е подозирал, че ще остави толкова ярка следа в историята на страната си, но поне семейството, което може да се похвали със синя кръв, има особени идеи за младия Арман. Записан е във военна академия, но липсата на правилна физика, както и по-деликатен характер, го тласкат далече от войната. Започва да изучава теология, а през 1607 г. се среща с папа Павел V, за да получи своята духовна титла – епископ.
Снимка: By Jean Varin – This file was donated to Wikimedia Commons as part of a project by the National Gallery of Art. Please see the Gallery's Open Access Policy., CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80614970
Не е било необходимо много време, преди да осъзнае, че притежава качества, които се срещат по-рядко в другите. Роден е като перфектен оратор и още по-добър манипулатор. Не е трудно да спечели поддръжници, а тези лидерски качества и лекотата, с която ги прилага, скоро вдигат амбициите му до желаното ниво – управлението на страната. След като папата поставя божията ръка върху младия епископ, младият мъж вече мисли за своите първи стъпки към политиката.
Съдбата е на негова страна, защото Луи XIII е пълнолетен (13-годишен), но същевременно твърде малък, за да може да управлява. Ришельо се възползва от събирането на всички висши френски съсловия или „Генерални щати“ през 1614-1615 г. и изразява подкрепата си в полза на происпанската политика на регентите. Пламенните му думи скоро го превръщат в частен свещеник на Ана Австрийска, а една година по-късно е повишен в държавен секретар на войната и външните работи. Когато кралицата е изпратена на заточение, нейният френски приятел трябва да я придружи.
За да не може да бъде открит и ликвидиран като опасен противник, Арман сменя своите места на заточение, но същевременно мисли варианти за завръщане. Участва в организирането на бунтове и заговори, докато най-накрая не успява да върне кралицата обратно в кралския съвет. Превърнат в герой, младият Луи, който остава без баща в най-ранна възраст, получава нова специална фигура в живота си – бъдещият сив кардинал. Същият е описван като съвършен човек, смирен и добър, борещ се винаги за истината, почитащ всички около себе си.
Снимка: By Pierre Mignard – http://www.histoire-image.org/site/oeuvre/analyse.php?i=1272, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1252542
В навечерието на 30-годишната война, Франция има нужда от лидер, а Луи XIII все още не е готов да поеме контрола. Междувременно Хабсбургските армии, които се намират в опасна близост до страната, са готови да нахлуят. Протестантите ще бъдат закриляни от Франция, а в последният момент Арман Ришельо става пръв министър през 1624 г. От този момент нататък, сивият кардинал няма нито един приятел. Изисква се да изиграе перфектно една от най-мръсните роли, за да излезе от другата страна по-чист отвсякога.
И всичко това е възможно, благодарение на разградения двор, в който се е превърнала Франция. В този период се смята, че страната се ръководи от парите и синята кръв, кралят е просто добавка – изискване за съществуването на държавата като такава, а още повече – твърде млад е, за да може да се потопи в отровите на управлението. За своите 18 години на управление, Решильо играе един от най-опасните танци.
Опитите му за премахване се случват през няколко години и не спират до края на живота му. И докато е мразен от всяка аристокрация, сивият кардинал успява да премине като чума през редиците. И една основна причина в този момент е фактът, че кардиналът знае точно къде да удари. Гневът му се насочва към хугеноните (френските протестанти-калвинисти), които управляват своя собствена държава на територията на Франция, разполагат с армия и печелят симпатиите на англичани и испанци. Впрочем именно те са готови да се превърнат в независима единица.
Снимка: By Robert Nanteuil – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14493272
30-годишната война ги мотивира да се борят за своята независимост, но кардиналът много добре знае, че подобни вълнения не биха могли да приключат добре за страната. Въпреки опитите им да се отцепят от Франция, именно Арман ще съсредоточи целият военен ресурс на Франция, за да охлади всички страсти. Когато са завзети островите Олерон и Ре, гарантирайки сигурността на Ла Рошел, кардиналът се опитва да подпише споразумение, но без да знае, английските съседи са готови да предоставят своята подкрепа по всяко време.
В следващите 4 години ще се води една особена игра на котка и мишка, докато кардиналът не успява да спечели. През 1629 г. подписва официален едикт, с който дава благословията си в полза на протестантството, но всички останали сили са премахнати. Франция не позволява повече поддържането на армия, крепости и други сили. Оголването на въпросната фракция, слага и край на всички видове сили.
Опитите му да създаде единна власт и близост между всички благородници и аристократи, като към това число добавяме и духовници, не успява да се случи. Всяка фамилия иска да се меси в политиката и да спечели повече привилегии за себе си. Най-разумното решение в този случай не е да се вадят очи, а да се даде пълна свобода. Няма данъци, няма ограничения на права, а само условия, като едно от всички е, че даден член може да има възражения само два пъти срещу законите.
Следователно всеки е принуден да мисли чий глас ще закупи и чий ще пропусне. Ако не може да обедини, по-добре да ги раздели и владее. Можем да бъдем сигурни, че висшата прослойка на Франция в този период е била особено интересно място. И докато кардиналът громи вътрешните противници, никога не отрича нейните най-висши морални ценности. Доказва ясно на останалите протестанти, че те заслужават правото си на живот и такъв могат да имат, докато служат вярно на Франция.
Може би е прецедент, че именно той е на тяхна страна в 30-годишната война, което е прецедент, след като получава своята титла именно от главата на Римокатолическата църква. Същевременно може да се наблюдава и добра стратегическа мисъл. Той използва териториалните позиции на страната, за да спре испанците да нахлуят в Северна Европа, същевременно навлиза в техни територии и постоянно поддържа дипломатически отношения с Германия, докато накрая не успява чрез политика да върне противника в отправна точка, а същевременно печели и територии отвъд Алпите, с които да поддържа френското присъствие до 1696 г.
Можем да забележим, че някога дори е плащал на Швеция, за да получава тяхната протекция, с което спокойно можем да забележим, че наемниците освен като протекция на папата, са били и протектори на Франция. Дори воденето на войната ще демонстрира съвършена класа. Именно неговата дипломация постоянно позволява блокирането на Хабсгургските армии в различни точки в Европа.
Снимка: By Robert Nanteuil – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14493272
Успехите му наистина са категорични, но прави впечатление една съвсем различна идея относно колониите на Франция в Канада. Кардиналът смята, че те са източник на сила, която тепърва трябва да се култивира, но не с насилие, а с опознаване и приобщаване. Всеки индианец, който приема католицизма, може да се смята за истински французин и в последствие популацията на малката колония се повишава.
И докато се опитва да прави чудеса за собствената си държава, Арман не спира да е най-доброто олицетворение на дявола. За него папа Урбан VIII ще заяви: „Ако има Бог, кардинал Ришельо ще трябва да отговаря за много работи. Ако няма… е, добре, тогава той живя успешно.“.
