Създателят на 40 ваксини, опозорен от най-известния медицински журнал
В света на епидемии и твърде много популярни вируси, трябва да обърнем поглед назад към медицината и онези поколения, които се радваха на значително по-добро здраве. Тогава все още думата „ваксина“ не се свързваше с отрова и не се пръскаше от самолети, както твърдят някои други издания. С появата на модерните движения и така наречените антиваксъри, все повече хора стават жертва на различните невидими паразити, които тръгват с резките промени на времето. Дебнещите зарази и възможността от избухващи епидемии през 40-те и 50-те години на миналия век са били дежурна практика. Тогава все още никой не е отказвал възможността да се ваксинира.
Зад създаването ѝ няма конспирация, а само един човек с доброто желание да помогне на повече хора. Д-р Морис Р. Хилеман започва да мисли за противодействие на по-тежките болести сред децата. Неговата дъщеря Джерил се разболява от заушка и единственият достъпен лек в ранното утро е да заведе детето обратно в леглото. На другият ден щял да предпише и намери по-адекватно решение за детето си. И макар заушката за много деца да е просто неприятно подуване на гърлото, Хилеман знае, че тази болест може да навреди, а в някои случаи да остави пациента глух.
Точно това го мотивира да се облече и да отиде до лабораторията, да вземе оборудването и след това да набави толкова необходимите проби
С тях се връща още един път в лабораторията, за да ги замрази. Това е началото на едно дълго пътешествие в търсенето на лекарство, което да предотвратява заболяване – ваксина. И да, Морис не може да се похвали с особена популярност, макар и днес около 95% от американското общество да дължат живота си на него. Липсва официална статистика за пациентите по света, но ваксината против морбили, паротит и рубеола успява да спаси много деца. Един век преди това откритие, Карл Маркс трябва да преживее един от най-жестоките кошмари в своя живот – 4 от 7-те му деца умират в лоши условия и без възможност да получат лекарска помощ. Едно от тях е толкова малко, че дори още не е кръстено, а само погребано.
Морис няма да спре своите изследвания само с една ваксина. Впрочем той ще посвети целия си живот на медицината и когато умира през 2005 г. всички учени ще бъдат категорични, че именно той е спасил повече хора, отколкото всеки друг през XX век. През цялата си кариера Хилеман подобрява 25 ваксини, включително 9 от 14-те задължителни за деца. Историята на този учен започва малко по-различно от очаквано. Като млад жител на Монтана, неговата единствена цел е да стане мениджър на Джей Си Пени – магазин за мебели и други стоки от бита.
На интервюто за работа не се справя достатъчно блестящо и е помолен да търси друго призвание. Осъзнава, че няма какво да прави в Монтана и заминава в Чикаго, където получава докторска степен по микробиология. Някога попитали Морис за какво съжалява най-много и той отвърнал, че през целия си живот е бил абсолютно копеле. Доказателството идва от кариерното му развитие в компанията Мерк. Изследователят прекарвал всичкото си време в лабораторията, но много често колегите му чували сериозна доза псувни. Дори и при срещата с началството, Хилеман не пестял суперлативи. Компанията можела да прости това, особено след като този кадър съчетавал рядката дарба да създава перфектни ваксини, прилагайки съвършени познания в науката. Легендата зад стените на тази компания е, че ако някой иска проекта му да продължи да получава финансиране, отива за помощ при Хилеман. Практическите му познания са решили много проблеми.
Още повече, че този изследовател трябвало да твори абсолютно сам, защото до този момент липсвали каквито ѝ да е формули за създаването на толкова необходимата фармацевтична превенция. Създаването на ваксина е може би една от най-сложните задачи в модерната медицина. Първият основен проблем е, че тя трябва да бъде разработена така, че имунната система трябва да противодейства на болестта, но без да развива всички останали симптоми. Взимането на проби също е предизвикателство: първо трябва да се изследва пациент, след това ученият трябва да бъде сигурен, че пробите няма да умрат по време на лабораторните изследвания и едва след това започва сериозната атака.
Обикновено се използват клетки на пилешки ембриони за заразяване с преносител. След като вирусът е атакуван с различни лекарства и накрая е достатъчно слаб, за да може имунната система да го изследва и разработи, започват и първите тестове върху хора. Д-р Хилеман се отличава с това, че разработва своите продукти до степен, в която дори страничните ефекти са неутрализирани. През 1963 г. американската администрация за храни и лекарства патентова първата ваксина срещу дребна шарка. По-голямата част от работата е извършена от д-р Джон Ф. Ендърс в Бостънската детска болница. Откритието на Ендърс определено се смята и до днес като крачка в правилната посока, но Хилеман я подобрява и спира обривите. Освен това Хилеман и неговият колега Джоузеф Стоукс трябвало да работят под постоянното напрежение на обществото, защото в САЩ на година умират по 500 деца. Решението идвало с помощта на още една инжекция гама глуболин. Точно с тази ваксина започнал и края на епидемията от дребна шарка.
В следващите четири години ще има още повече подобрения благодарение на Моретанния щам, който се използва и до днес. Когато през 1963 г. епидемията от Рубеола започва в Европа, отвъд океана Хилеман вече се занимава със създаването на ваксина. Когато вирусът достига в САЩ, повече от 11 000 новородени умират. Рубеолата е вирус, който преимнава плацентата при бременните жени и причинява жестоки увреждания на плода. Други 20 000 новородени понасят тежките удари от заболяването и се раждат със сърдечносъдови проблеми, глухата и перде на очите.
Докато епидемията приключва, Хилеман вече работи върху своя ваксина. Вместо да я довърши, приема предложението на федералните регулатори да разработи тяхната. Много по-късно в архива ще напише, че въпросната ваксина е „токсична, токсична, токсична“. През 1969 г. успява да я изчисти достатъчно от странични ефекти, за да бъде пусната в обръщение и да предотврати повторна епидемия. През 1971 г. успява да подобри формулата и да намали инжекциите от седем на две. Около 7 години по-късно ще повтори начинанието и ще открие още по-ефикасна ваксина от своята собствена. Д-р Стенли Плоткин получава обаждане от наложения гуру в тази сфера и признава, че е останал без думи. Обаждане от Химелман е било равносилно на обаждане от папата. Тази маневра доказва и колко педантичен е бил самият учен. Макар и неговата ваксина да е достатъчно добра, той предпочита да използва по-добрата, зачерквайки своя собствен труд. Егото не може да страда, когато геният се наложи.
Необходима е само една искра, за да се запали ада. В края на своя живот, Химелман се надява, че е постигнал достатъчно, за да получи Нобеловата награда по медицина. Призът не е бил толкова ценен, спасените животи са по-голяма награда. През 1998 г. в британският медицински журнал „The Lancet“ излиза статия, в която се твърди, че ваксината против морбили, паротит и рубеола е отговорна за раждането на толкова много деца с аутизъм.
Хора се редят на опашка за поставянето на ваксина против дребна шарка!
Автор на това безумие е д-р Андрю Уейкфийлд, който за кратко успява да се превърне в медийна звезда. Неговите интервюта водят и до други по впечатляващи постижения като отказ на родителите да поставят ваксини на своите деца. Иронията на съдбата е, че ваксината на Хилеман е толкова успешна, че всеки е забравил какво точно е епидемия и как се преживява. Човекът, който прекарва целия си живот в услуга на обществото, започва да получава омразни писма по пощата и смъртни заплахи.
Редица независими изследвания по-късно ще се фокусират върху твърдението на Уейкфийлд. Мнозина ще демонстрират, че никога не е имало и няма как да има връзка между ваксината на Химелман и аутизма. Работата на мнимия д-р е дискредитирана и той самият никога повече не прави изявление. През 2010 г. британските медицински власти официално отнемат лиценза му и не позволяват повече да практикува медицина. Статията от 1998 г. в The Lancet е свалена, но вредата вече е сторена.
Снимка: By Walter Reed Army Medical Center – The photo is a cropped version of the original, which is Order Number B014616 in the National Library of Medicine. The date and author (below) are taken from the NLM’s MARC record. The photograph was published in 1958 by Walter Reed Army Medical Center. The photo has been cropped, healed to fix minor defects, and converted to JPEG (quality level 88), with the GIMP 2.6.6., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6758973
Необходим е само един глупак, за да се преобърне света. Доказателствата идват твърде късно за д-р Химелман, който умира през 2005 г. от рак. Твърде късно се случват и разследванията, които доказват колко безумно е твърдението. Все повече родители дори днес вярват, че ваксината може да причини сериозни щети върху новородените и продължават да я избягват. Тяхното решение официално води до това, което всеки лекар е очаквал – морбили. През 2011 година около 26 000 души се разболяват и 9 умират. Морбилите са достатъчно сериозна напаст и е достатъчно един заразен да се разходи сред здрави хора и да разпространи заразата. Още по-тъжното е, че и до днес изникват случаи на морбили сред неваксинираните.
През 2001 г. се ражда и специална кампания за борба с изказването Уейкфийлд и повече от милиард деца са ваксинирани. Това практически предотвратява смъртта на 9.6 милиона души при евентуална епидемия. Благодарение на изчистването на всички странични ефекти и употребата на много по-достъпни вещества, ваксината се продава за 2 долара. Според редица лекари, глобалното ваксинира може да се смята за смъртна присъда на всяка епидемия. Пробите, които Химелман взима от дъщеря си помагат за изработването на лекарство, с което случаите на заушка стават по-малко от 1000. Преди това на година са около 186 000. Откритието дори не е кръстено на него, а на дъщеря му – Джерил Лин Хилеман. И до днес казва за баща си, че е бил воден единствено и само от нуждите на хората, а нейната роля е била да се разболее на правилното място, в правилното време и с правилния баща.
