Професионалният революционер Гюстав Клузере – майсторът на изцепки от XIX век
В навечерието на редица революции след средата на XIX век, всеки авантюрист се опитва да стигне до мястото на събитието. В Европа се наблюдава значително повишаване на напрежението. Наполеон III вече е заловен в битката за Седан. Очаква се втората най-голяма катастрофа в империята, а междувременно и Италия започва да мисли за налагане на нов режим. И точно тук се появява г-н Джордж Франсис Треин. Същият е известен като американски авантюрист, който успява да организира далечни пътувания от Кейп Хорн до Сан Франциско, след това помага за създаването на съюза на железниците, а също така и за компанията Credit Mobilier.
Втората е доста по-впечатляваща, защото не само служи за една от големите измами на века. Въпросната се занимава с изграждането на различни мостове и съоръжения за железниците. Именно за нея ще бъде писано доста дълго в различни издания, но журналистите няма да обръщат толкова внимание на успехите и направените промени, а ще се фокусират върху сметките, които показват, че за разходите на всяка друга компания биха били около 50 милиона долара, но Credit Mobilier успяват да приберат около 94 милиона с чиста печалба от 44 милиона долара. С 9 милиона са подкупвани различни лица от Вашингтон, които да потулят случая.
Малко след този скандал, Треин не успява да остане на поста си, впрочем неговите компании банкрутират, но едва ли се притеснява, след като разполага с милиони и може да продължи да живее свободно, както намери за добре. Пътува по света, вълнува се от историята и промените в Европа, живее в Австралия, като там започва да внася най-различни стоки от САЩ, помага за организирането на пожарна команда и дори е част от Мелбърнската търговска камара. След като жена му се прибира някъде през 1854 г., за да роди дъщеря си и евентуално да и предостави американско гражданство, Треин я следва една година по-късно, но преди това ще премине през Ориента и Близкия изток. Пътят му е достатъчно интересен, но една дата ще му помогне да промени историята – 20 октомври 1870 г.
Тогава Джордж се намира в Марсилия и се обръща към публиката, която е дошла да го посрещне. В този момент Франция се бори и желае да свали оковите на монархията, за да погледне към новия републикански режим. Треин вярва, че страната може да се трансформира в система от комуни, като по това време не само се обявява за комунист, но и смята, че може да помогне за изграждането на една червена република, като корените могат да бъдат заложени именно в Марсилия. Очевидно не е толкова голям и завършен оратор, колкото му се иска, но след като е милионер с опит и визия за бъдещето, веднага гарантира думите си с призоваването на местно момче, което знае как да създава революции. Тук на сцената излиза генерал Гюстав Пол Клузере.
В най-ранна възраст, той се записва във военната академия и през 1843 г. вече е зачислен в армията, малко след това става капитан на 23 мобилен гвардейски батальон и взима участие във Февруарската революция от 1848 г. Известен е като опонент на Наполеон III и понеже не крие своите критики, бързо е свален от поста и принуден да избяга в Лондон. Французите все пак го връщат с чин лейтенант, който може да използва в кампанията в Алжир. Клузере взима участие в Кримската война и обсадата на Севастопол. Един войник никога не се интересува от политика, когато е на бойното поле, неговата основна задача е да запази своите бойци живи и здрави, но не и този капитан, който предпочитал да ограбва своите войници и да се храни значително по питателно от тях.
Малко след това е част от доброволците на Гарибалди. Именно там за пореден път ще изгуби своя ранг и няма да бъде уважаван от никого, но така или иначе, дори в най-ранната възраст, успява да стигне до чин – генерал. Пред публиката, той заявява, че още на бойното поле в Севастопол е решил да се изправи срещу тиранията и потискането на човешките права, пропуска да сподели как е оставял своите войници да гладуват, но това е друга тема. Още през 50-те години на XIX век успява да изкове своята визитка като „професионален революционер“. По примера на много други специални революционери и лидери, подобни на Карлос Чакала и Чегевара, Клузере просто обожава да дава интервюта, да се показва в най-различни крайни медии, да говори за свободата и високите идеали.
Крайният резултат и представянето във въпросните издания е толкова комичен, че всеки разумен човек ще спре да се излага, но не и този мъж. След позорът в Италия, войникът заминава в Северна Америка, където ще се бори за освобождаването на робите, като именно там ще бъде повишен в бригаден генерал. След приключването на войната се завръща във Франция и продължава да се представя за генерал. През 1865 г. ще изяви своята официална подкрепа за създаването на международна работническа организация, като ще признае Карл Маркс за гений и човек, който трябва да поведе САЩ към следващата генерална стъпка, позволявайки един много по-специален скок напред. Една година по-късно ще е член на Ирландското Републиканско братство, давайки съгласието си, че ще поведе ирландците във въстание срещу англичаните.
Въпросната организация обещава да доведе над 10 000 души, които ще бъдат под командването на французина. Не е ясно кое събитие се случва първо – разкриването на революцията или факта, че Клузере осъзнава как ирландците нямат толкова много хора, но бърза да напусне организацията и да изчезне от конфликтната точка, преди да бъде убит. Къде може да отиде професионалният революционер?
Французите го посрещат враждебно, като дори има планове да бъде елиминиран завинаги. През 1867 г. генералът ще избяга във Швейцария, където отново ще намери достатъчно неприятности, този път с приятели като Микаил Бакунин – известен анархист, натоварен единствено с отговорността да намери нова беля. Двамата чакат с нетърпение във Франция да се стигне до поредния крах, а когато става ясно, че Наполеон е пленен, веднага идва време за следващата революция – може би една от най-сладките, на която са ставали свидетели.
Професионалните революционери пресичат границата с помощта на малка група и планове за превземане на Лион. Първо поставят най-различни плакати в кметството, заклеймявайки нестабилността и липсата на каквото и да е отношение на администрацията към обществото. Започват да говорят за въоръжаване на народа и сваляне на настоящето управление. Разбира се, смелите думи и призиви се стопяват от дъжда, точно както ще се случи и със самия Клузере, когато пристига националната гвардия, за да провери кой точно е глупакът, който се опитва да разпали огън в толкова критично време.
Генералът успява да види как точно изглежда потушаването на една революция и след като гвардейците първо бият, а после задават въпроси, революционерът побързал да избяга и да спести частта с разговорите. По това време Трейн чул за опитите на малкия човек да стане велик и веднага го потърсил за същата цел, но този път в Марсилия. В историята и науката е доказано, че две грешки не могат да направят нищо правилно, но още преди да се срещнат, генералът ще поиска да получи управлението на бунтовниците, към този момент те наброяват около 2000 души.
С пристигането си разбира, че такава армия никога не е била формиране, а това е било обещанието на Трейн. Бедният французин дори не подозирал, че националната гвардия била по петите му и веднага с пристигането му в Марсилия, бързо се озовава там. Смелостта се топи с висока скорост. В Марсилия гвардейците ще открият само Трейн, няколко американски и френски флага. Смелостта на американеца е много по-висока, отколкото на французите, той не спирал да предизвика гвардейците да го застрелят и превърнат в мъченик, ала за разлика от него, те имали малко по-здрав разум. Треин ще се върне в САЩ, като през 1872 г. ще се опита да стане президент на страната, но ще се провали – това е и краят на неговите опити за революция. Що се отнася до генерала, той все пак е уверен, че армията трябва да продължи да се бори за революция и след като френското правителство е предадено на Парижката комуна през март 1871 г., именно той ще бъде назначен за официален министър на войната.
С този пост идва и революционната армия, която трябва да направи основната разлика и да изгради една специална и красива форма на битка. И ако очаквате, че ще поведе армията в нови приключения – грешите. Преди изобщо да стигне до каквито и да е революции, новият министър започва да говори за ниския морал на армията, окичените и неопитни офицери, както и още много други недостатъци. Нито едно от твърденията не било вярно и преди да се стигне до следващата катастрофа, неговите братя по идеология го свалят от поста. След година в затвора ще го освободят, за да води армия срещу официалното френско правителство. С толкова много провали в живота си, най-вероятно генералът е вярвал, че ще направи чудо, но в затвора разбрал и още един важен урок – как да разпознава изгубената кауза.
Националната гвардия не била противник, срещу когото всеки да се изправя, ето защо се дегизира като свещеник и напуска бързо града, за да спаси главата си. Къде отива? Следващото място за изгнание е Женева, като там продължава да е политически активен, докато не го обвиняват за пруски шпионин. Жаден отново за революции, той бърза да замине за Османската империя и по-точно Константинопол в края на септември 1887 г. Идеологията му е отново брилянтна – той не се сражава на нито една страна в Руско-турската война, отива с идеята, че ще успее да събере доброволци за основаването на република Турция.
След няколко месеца в разходки из балканите, най-накрая успява да стигне до Константинопол, като там вече взима минимално участие. Целият му живот продължава да е разходка между Франция и Константинопол, където работи като художник, търговец на памук и в един момент успява да стане и политик, поне за кратко под шапката на социалистите. Клузере умира през 1900 г., но до тогава успява да изчисти реномето си и да бъде представен като войник и революционер, достоен да заеме мястото си в историята на XIX век. Поставянето на такава титла ще го превърне и в лице на няколко революции, но истинската му история продължава да бъде много по-специална и сложна.
Снимки: Wikipedia
