Поликсенид: Гамбитът и провалът на един адмирал

Поликсенид е родойски генерал и адмирал, който е прогонен от родината си и постъпва на служба при Антиох III Велики, цар на Селевкидската империя. За пръв път го срещаме споменат през 209 г. пр.н.е., когато командва група критски наемници по време на експедицията на Антиох в Хиркания . А през 192 г. пр. н. е., когато сирийският цар решил да воюва с Рим и преминал в Гърция, Поликсенид получава главното командване на флота му. След като си сътрудничи с Менип в Халкида, той е изпратен обратно в Азия, за да събира допълнителни сили през зимата.

Не чуваме нищо за операциите му в следващата кампания през 191 г. пр. н. е., но когато Антиох след поражението си в битката при Термопилите (191 г. пр. н. е.) се оттегля в Азия, Поликсенид отново е назначен за командир на главния флот на царя по йонийското крайбрежие. След като научава, че преторът Гай Ливий Салинатор е пристигнал в Делос с римския флот, той настоява пред царя за незабавно сражение с него, преди да е успял да обедини флота си с този на Евмен II Пергамски и родосците. Но въпреки че съветът му е последван, все пак е твърде късно да се предотврати съединението на Евмен с Ливий и Поликсенид трябва да се бие и с двете флоти край Корик. Превъзходството в числеността обаче решава победата в полза на двамата съюзници: 13 кораба от сирийската флота са превзети и 10 потопени, а самият Поликсенидас с останалите се укрива в пристанището на Ефес.

Тук той прекарва зимата в активна подготовка за подновяване на съревнованието; а рано през следващата пролет (190 г. пр. Хр.), след като научава, че Паузистрат с родоския флот вече е в открито море, му хрумва идеята да го изненада, преди да успее да обедини силите си с тези на Ливий. За тази цел се преструва, че започва преговори с него за предаването в ръцете му на сирийската флота, и след като по този начин го заблуждава във вярност, внезапно го напада и унищожава почти цялата му флота. След този успех той отплава за Самос, за да се бие с корабите на римския адмирал и Евмен, но буря предотвратява битката и Поликсенид се оттегли в Ефес. Скоро след това Ливий, подсилен от нова ескадра от двадесет родоски кораба под командването на Евдам (Родос), на свой ред предлага битка на Поликсенид, но той отказва. Луций Емилий Регил, който скоро след това наследява Ливий начело на римския флот, също се опитва без резултат да измъкне Поликсенид от пристанището на Ефес. На по-късен момент от сезона обаче Евмен с флота си се оказва в Хелеспонта, докато значителна част от родоските сили били задържани в Ликия; сирийският адмирал се възползвал от това разделение на сили и се отправил да нападне римския флот.

Екшънът се разиграва в битката при Мионес близо до Теос, но завършва с пълното поражение на Поликсенид, който губи 42 от корабите си и се оттегля обратно с останалите в Ефес. Тук той остава, докато не получава вестта за фаталната битка при Магнезия, след което отплава за Патара в Ликия и оттам потегля по суша, за да се присъедини към Антиох в Сирия.

След това името му не се споменава повече.