От иманяри до археолози – какво променя семейство Хоули
В един парен юлски ден през 1987 г. Дейвид Хоули минава през редици зрееща царевица в Канзас, докато слуша пиуканията на черната кутия в ръцете му. Някъде под царевицата, вярва Хоули, лежи параходът Арабия, който ударя дърво под водата и на 5 септември 1856 г. изчезва в река Мисури. Докато прокарва стъблата със своя магнитометър, който измерва интензивността на магнитното поле под земната повърхност, Хоули разбра, че се намира в средата на това, което някога е било каналът на реката.
„Не знаех къде отивам и не можах да видя много добре през царевицата“, спомня си 54-годишният Хоули. Той обикаля полето през по-голямата част от следобеда, когато пиуканията внезапно ускоряват. „Развълнувах се истински. Бях уцелил в десетката. Знаех, че съм там. Направих още няколко стъпки. Сигналът продължаваше да се покачва. Чувствах се като дете в магазин за бонбони. Казах си, че това е една голяма находка и ние ще я приберем!“
Вдъхновен от истории за изгубени товари злато и уиски, Хоули, баща му Боб и по-малкият му брат Грег години наред търсят останки от потънали параходи по река Мисури, близо 300 от които са документирани. До 1987 г. те нямат много открития освен стар дървен материал и, в един разочароващ случай, товар със замразено осолено свинско месо. Семейство Хоули се смятаха за иманяри, които продават каквото намерят, за каквато и да е печалба. Но параходът на който Дейвид се натъква през онзи юлски следобед, ще ги превърне в археолози и ще разшири разбирането на историците за Америка.
От изследванията си Хоули знаят, че Арабия тръгва през 1853 г. по река Мононгахела в Пенсилвания. Вестниците от онова време описват лодката като „красив и непоколебим съд… обзаведен с най-новите места за настаняване и подобрения за удобствата на пътниците и транспортирането на товари“. Те също знаят, че Арабия превозва мормони на път за Юта и войници до крепости в далечна Монтана. Арабия дори играе роля в „Кървавия Канзас“. Хоули също се натъкват на разказ на очевидци за последните моменти на Арабия. „На борда серазира страхотен сюжет“, спомня си оцелял на име Абел Кърк. „Лодката се спускаше и водата придойде над палубата, след което лодката се обърна на една страна. Столовете и табуретките бяха разбити и много от децата почти паднаха във водата.“ Удивително, но като се има предвид, че Арабия потъва за по-малко от 10 минути, всичките 130 пътници и екипажът оцеляха.
77-годишният Боб Хоули казва за клана си, че е „просто обикновено работническо семейство“, което има хладилен бизнес в Индепендънс, Мисури. Предците mu отиват на Запад, за да се присъединят към първите заселници в Юта. „Казват на прапрадядо ми, че трябва да си вземе друга съпруга, казва Боб, „но той просто не успява да се реши да го направи, така че една нощ напуска Юта“. От баща си Гери, ковач, Боб наследява изобретателността и упорития си перфекционизъм, който ще му служи добре в стремежа да открие Арабия.
Когато Дейвид намира кораба, мъжете от Хоули вече са сключили партньорство със стария им приятел Джери Маки, който притежава няколко местни ресторанта и с контрагента от Канзас Дейв Лютрел. След като получават разрешение за разкопки от земеделския стопанин, който притежаваше земята, те докарват дизелови генератори, които са закупили от семейство в Мисури, тръба от Оклахома и плавателен кран втора ръка.
На 24 януари 1989 г. Хоули открил нащърбен пън под водната линия на Арабия – очевидно инструментът на нейната кончина. Днес, тази иначе незначителна находка е само един от стотици хиляди спасени предмети, изложени в Музея на парахода Арабия, който е открит на 13 ноември 1991 г., близо до десанта в Канзас Сити, Мисури, от който корабът потегля през 1856 г. Артефактите сами превръщат семейство Хоули от иманяри в историци. „Влюбихме се в историята на Арабия“, казва 49-годишният Грег Хоули. „В началото не осъзнахме, че това ще се окаже най-голямото съкровище, на което сме попадали. Но по-ксъно осъзнахме, че имаме национално съкровище в ръцете си. Създаването на музей беше единствената следваща логична стъпка“. Музеят, чиято най-съвременна лаборатория за съхранение обработва около 700 предмета от Арабия всяка година, привлича около 200 000 посетители годишно. „Би било лесно за семейство Хаули да си разделят тази колекция, и да я продадат, но не го правят“, казва Боб Кекейзен от Държавното историческо дружество в Канзас. „Те трябва да бъдат похвалени, защото виждат по-голямо значение в тези предмети.“
Параходите изирават своята роля във водите на Мисури. Гражданската война, сривът на плантационната икономика и идването на железниците линия слагат края на речната търговия. Една шепа параходи продължава да работи и през 20-ти век (а няколко от тях функционират и днес като туристически кораби), но годините на славата никога няма да се върнат.
