Очарователният живот на Алберт Сент-Дьорди: Борец за съпротива и Нобелов лауреат

Алберт Сент-Дьорди е унгарски биохимик, който печели Нобелова награда, подпомага унгарската съпротива по време на Втората световна война и е отговорен за изолирането на витамин С. Роден през 19 век, Сент-Дьорди живее пъстър живот и в крайна сметка правил огромен принос към науката, който продължава да въздействат на света и днес.

Ранните години

Алберт е роден на 16 септември 1893 г. в Будапеща, Кралство Унгария, в семейство на учени. Майка му, Йозефина Ленхосек, е дъщеря и сестра на двама анатоми, докато баща му, Миклош Сент-Дьорди, е земевладелец и потомък на благородници. По това време да идваш от благородството, отваря възможности, които обикновено не се предоставят на човек без такъв статут.

В началото на 10-те години на 20 век Алберт учи в университета Земелвайс в Будапеща, преди да се присъедини към чичо си в лабораторията по анатомия. Избухването на Първата световна война обаче спира проучванията на Сент-Дьорди, тъй като той трябва да служи като военен лекар.

До 1916 г. вече е разочарован от войната и решава, че не иска да участва повече – затова се прострелва в ръката, казва, че раната е в резултат на вражески огън и успешно е изпратен у дома. С войната зад гърба му, той се завръща към следването си и печели медицинска степен от Университета в Будапеща през 1917 г. Също през 1917 г. се ожени за Корнелия Демени, дъщеря на унгарския генерален пощенски майстер.

На следващата година двойката има дъщеря, но ще се разведе през 1941 г.

Междувоенен период

След края на войната той насочва погледа си към биохимията, по-специално процесите зад клетъчното дишане. Докато учи в тази област, се премества в редица университети, като в крайна сметка печели стипендия от Фондация Рокфелер за Университета в Кеймбридж.

През 1929 г., докато е в Кеймбридж, Сент-Дьорди получава докторската си степен и изолира редуктор от растителни сокове и надбъбречни жлези, който нарича „хексуронова киселина“. Днес тази киселина е известна като аскорбинова киселина.

През 1930 г. се премества в Университета в Сегед и помага да се докаже, че хексуроновата киселина е неизвестният тогава агент, който пази от скорбут, известен като витамин С. В Сегед той продължава работата си по клетъчното дишане и разграждането на въглехидратите до ключови вещества, които да се използват като енергия от клетка. Неговата изследователска дейност поставя основите за разбирането на целия цикъл, който ще стане известен като цикъл на Кребс.

През 1937 г. Европа е осезаемо на ръба на войната, когато Сент-Дьорди е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина „за своите открития във връзка с процеса на биологично изгаряне със специално позоваване на витамин С и катализата на фумаровата киселина“. По-късно той ще дари всичките си печалби на Финландия през 1940 г.

Втората световна война

Избухването на Втората световна война предизвиква хаос в цяла Европа и научната общност не е пощадена от това безредие. Сент-Дьорди, помага на своите сътрудници от еврейски произход да напуснат Унгария, за да избегнат нацистите. Самият Алберт пък е дискредитиран от дясното крило като човек с прогресивни идеи.

Той става член на Унгарската съпротива, като в крайна сметка ръководи група, кръстена на него.

Въпреки че е съюзник с Оста, унгарският премиер Миклош Калай изпраща Сент-Дьорди на мисия през 1944 г., която се надява да позволи на Унгария да се оттегли от войната. Той отива в Истанбул под претекста за научна работа, но всъщност провежда разговори с британците относно нежеланието на Унгария да продължава с войната.

За съжаление нацистите разкриват тези планове и Адолф Хитлер лично нарежда ареста на Сент-Дьорди. Той все пак успява да избегне Гестапо до края на войната.

По времето, когато войната приключва, Алберт е член на много съвети, общества и академии, което кара мнозина да мислят, че ще се кандидатира за президент на Унгария. Той обаче не остава дълго в страната, тъй като сега тя е под контрола на Съветския съюз. Заминава за САЩ през 1947 г., за да продължи изследванията си.

Късен живот

В Америка продължава да изучава мускулите, макар и с неравномерно финансиране и получава наградата Lasker през 1954 г. Изследванията му стават по-силно фокусирани върху рака към края на 50-те години, нещо, което ще продължи да изучава до края на живота си. Той също така проявява интерес и към квантовата механика.

Втората му съпруга почива от рак през 1963 г. Сент-Дьорди се ожени повторно за 25-годишната дъщеря на биолог 2 години по-късно, но двойката се развежда през 1968 г. След това той се жени отново през 1975 г., за Марсия Хюстън, и двамата осиновяват момиченце.

Алберт Сент-Дьорди умира на 22 октомври 1986 г. в Уудс Хол, Масачузетс, на 93-годишна възраст.