Някои от най-големите мошеници в историята
Необятната човешка историята е посипана щедро с безброй измамници. Понякога някои от тях остават известни и за идните поколения. Ето, Перкин Уорбек, например, с помощта на противниците на Хенри VII, се представя за Ричард, херцога на Йорк (който години наред е затворен в Лондонската кула заедно с брат си и в крайна сметка двамата се смятат за безследно изчезнали) и следователно претендира за трона на Англия.
В началото на 17 век пък в Русия най-малко трима човек твърдят, че са най-малкият син на Иван Грозни. Първият дори стига до трона (на главното изображение умело са нарисувани последните му моменти на въпросния трон), но и тримата в крайна сметка умират насилствена смърт.
През последните векове се появяват десетки колоритни самозванци и макар че техните приключения могат просто да се разглеждат като интересни анекдоти (много от тях са адаптирани за екран), те често са достойни за сериозно историческо проучване поради това, което ни казват за времената и местата, в които живеят. Ето само малка част от тях:
Капитанът от Кьопеник
Вилхелм Фогт (1849–1922) прекарва голяма част от живота си в затвора за кражби, грабежи и фалшификации, преди да си спечели слава със своето „престъпление шедьовър“ през октомври 1906 г. Облечен в униформата на капитан от германска армия (която събира част по част от различни магазини за дрехи втора ръка), Фогт се възползва от безропотното подчинение, което се очаква от пруските/германските войници.
Вогт командва две малки групи войници (дори уволнява един сержант, който иска от него да се легитимира) и окупира кметството в Кьопеник, близо до Берлин. Твърдейки, че градските власти са заподозрени в измама, той кара войниците да пазят сградата, докато „конфискува“ малко над 4000 марки. След това казва на войските да изчакат половин час и си тръгва като след като се скрива от погледите им, се преоблича отново в цивилни дрехи.
По-късно Вогт е задържан и изтърпява част от четиригодишна присъда, преди да бъде помилван от кайзера Вилхелм II. Измамникът вече е международна знаменитост, която радва германци и чужденци с начина, по който подчертава абсурда в германския милитаризъм. Вогт печели пари с лични изяви и се пенсионира в известен комфорт, но е финансово съсипан от инфлацията след Първата световна война. По неговата история са създадени няколко филма, пиеси и телевизионни драми.
Принцеса Карабу
През 1817 г. в Алмъндсбъри в Глостършир, Англия, се появява млада жена, която говори странен език и носи екзотични дрехи. През следващите дни се оказва, че тя е принцеса от Източна Индия, която е отвлечена от пирати, но успява да избяга, скачайки зад борда в Бристолския канал.
„Принцеса Карабу“ (1792 – 1864) се оказва страхотна новост за местните благородници с нейния любопитен език и навици и силно впечатлява хората, когато посещава модерния курорт Бат.
Но така наречената принцеса в крайна сметка е разкрита – тя е Мери Уилкокс, дъщеря на обущар от Девън. След като истината се разбира, тя пътува до Америка, където славата й дава възможност да води скромен живот. В крайна сметка се завръща в Англия, където и приключва дните си.
Историята, че спира (или корабокрушира) на остров Света Елена по пътя за Америка, където император Наполеон, по това време в изгнание там, се влюбва в нея, за съжаление е недоказана.
Фердинанд Демара
Фердинанд Демара (1921 – 1982) е роден в заможно семейство от Масачузетс, но напуска дома си на 16, за да стане монах, след което се присъединява към американската армия през 1941 г. Твърди се, че притежава изключително висок коефициент на интелигентност и фотографска памет, което е доста полезно в кариерата му на самозванец.
Демара „взема назаем“ името на свой другар, дезертира, отново става монах, след това се присъедини към американския флот, фалшифицира самоубийството си и под друго име става учител по психология. След като е хванат и излежава присъда за дезертьорство, Демара се присъединява към друг религиозен орден, преди да „заеме“ името на млад лекар на негов познат: като д-р Джоузеф Сайър той е хирург на канадски миноносец по време на Корейската война. Когато на кораба са докарани 16 бойни жертви, той прочита набързо няколко учебника по медицина, след което оперира успешно всички.
Майката на истинския д-р Сайър чете за операциите в пресата и подава оплакване, но Кралският канадски флот решава да не повдига обвинения и Демара се връща в САЩ, където работи на различни места под различни псевдоними. Това включва работа като болничен капелан в Калифорния – а когато и тази измама е разкрита, той все пак получава разрешение да остане на поста си, тъй като е силно харесван от пациентите и персонала. Той прави последно причастие на Стийв Маккуин, когато актьорът почива през 1980 г.
