Невероятният живот на Марко Поло

Роден във Венецианската република през 1254 г., Марко Поло е търговец, пътешественик и авантюрист, който (най-вероятно) е пътувал до Централна Азия и Китай в епоха, когато огромни части от света са били непознати за европейците.

Ето най-интересните неща, които (най-вероятно) не знаете за Марко Поло.

Той започва приключенията си като тийнейджър

Кубилай хан

Поло все още не е опитен търговец, когато тръгва на голямото си пътуване на изток. Всъщност той е само на 17 години. През 1271 г. напуска дома заедно с баща си Николо и чичо си Мафео и тръгва за Азия с надеждата да стигне до двора на Кубилай хан. Вероятно това е първият път, в който младежът напуска дома, както и първият път, в който среща баща си и чичо си, които пътуват по света още от раждането му.

По време на престоя си в затвора той диктува историята на живота си на писател-романтик

Когато Марко Поло се завръща в Европа през 1295 г., приключенията му далеч не приключват. Той открива, че Венеция воюва срещу Генуезката република, и се впуска в бой в името на родината си. След сблъсък в морето Поло е заловен от генуезките сили и хвърлен в затвора. Там той се сприятелява с друг затворник, Рустичело от Пиза, който по случайност е писател на популярни романи. Той диктува историята си на Рустичело, който създава ръкописа, превърнал се в „Пътешествията на Марко Поло“.

Поло въвежда в Европа идеята за хартиена валута

Монголската империя пуска в обръщение хартиени пари много преди европейските народи да започнат да печатат свои. Поло разказва за странната валута в книгата си, като описва Кубилай хан като алхимик, който може да превръща черничеви дървета в пари, а не цветни метали в злато. Той е очарован от начина, по който поданиците на императора се отнасят към банкнотите, сякаш са толкова ценни, колкото и златото или среброто – и посочва системите, въведени за предотвратяване на фалшифицирането им.

Той бил впечатлен от козината на яка

По време на пътуването си Марко Поло се сблъсква с множество животни, които тогава не са познати в Европа, като например породата куче чау-чау, кабарги (животно с вид и размер на сърна) и як. От тях якът изглежда му е любимият, защото взема козина от него, удивен от нейната копринената мекота, носи я във Венеция и я излага на показ.

Той смята, че носорозите са еднорози

През XIII в. европейският фолклор описва еднорозите като рогати, подобни на коне животни, които могат да бъдат опитомени и уловени само с помощта на млада девойка. Разказът на Марко Поло за животното развенчава това суеверие: еднорозите не са спокойни и красиви същества, а грозни и опасни, с косми като на бивол, крака като на слон, глава на дива свиня и черен рог в средата на челото. Еднорозите, информира Поло своите читатели, обичат да се търкалят в калта и мръсотията и да нападат хората. Съвременните историци твърдят, че всъщност той описва носорози.

Марко Поло вярва в магията и злите духове

В цялата си книга Поло описва срещи с магьосници и чародеи. В двора на Кубилай хан се среща с астролози, които могат да управляват времето от покривите на двореца, и с магьосници, които карат меховете с вино да левитират по време на пиршества.

Ако Марко Поло ви се струва малко суеверен, това вероятно е така, защото е живял в суеверни времена. В цялата си книга той не само разказва за преки впечатления от магии, но и повтаря митовете и слуховете, с които се сблъсква, като факти. Поло твърди, че е добре известно, че зли духове населяват пустинята Гоби, измъчват пътниците с привидения и ги викат по име, за да ги отклонят от пътя им и да ги накарат да се загубят – което вероятно е препратка към съвсем реалния феномен на „пеещите“ пясъци в Гоби.

Поло твърди, че е близък приятел на Кубилай хан

В книгата си Поло твърди, че не само стига до двора на Кублай хан в Шангду – като пътува по-далеч от почти всеки европеец – но и се сприятелява с императора, ставайки негова дясна ръка и съветник.

Той получава златна плоча

Кубилай хан помага с пари на семейството на Поло

Когато Марко Поло най-накрая решава, че е време да приключи с приключенията и да се върне у дома, Кубилай хан толкова се е привързал към венецианския търговец, че отказва молбата му да си тръгне. Поло в крайна сметка го убеждава да го пусне да си ходи в замяна на това, че ще помогне на големия племенник на императора с едно морско пътешествие. За да се увери, че Поло е в безопасност по време на пътуването си, императорът му връчва изписана златна плоча, която да му помогне да се снабди с провизии по време на пътуването и за да му повярват, че е под закрилата на императора.

Марко Поло може би преувеличава малко приключенията си

Макар че той и неговият придворен писател Рустичело от Пиза несъмнено са били велики разказвачи, историците продължават да спорят доколко някои от историите им са верни; някои стигат дотам, че поставят под съмнение дали Поло изобщо е стигнал до Китай, като твърдят, че по време на пътуванията си той може просто да е взел истории от други търговци. Въпреки че историческото значение на Поло не подлежи на обсъждане, не е ясно кои от разказите му отговарят на истината.

На негово име е наречен един подвид дива овца

След като дава някои от първите писмени описания на якове, кабаргите и, разбира се, еднорозите, изглежда уместно някое копитно животно на се нарече на негово име. През 1841 г. зоологът Едуард Блайт кръщава подвид на централноазиатската дива овца Ovis ammon polii на името на Марко Поло – така в разговорния език овцете се наричат „овцете на Марко Поло“).

Той вдъхновява Христофор Колумб

Пътешествията на Поло са вдъхновили много изследователи да се впуснат в свои собствени приключения. Христофор Колумб взема със себе си екземпляр от книгата на венецианеца по време на пътуванията си през Атлантическия океан, а през 60-те години на ХХ век група пътешественици дори решават да следват точно маршрута му, пътувайки от Италия до Китай с коли, вместо с коне.