Най-интересното от живота на Мадам Клико, кралицата на шампанското

Шампанското е синоним на хубави моменти и празненства – от победа на спортен отбор до партита за рожден ден и, естествено, в новогодишна нощ. Днес регионът Шампан във Франция има около 84 000 декара, засадени с грозде, 340 винарни за шампанско и 16 000 винопроизводители. Само през 2019 г. малко над 297 милиона бутилки от това питие са били продадени по целия свят.

Но има един период в миналото, когато тази винарска индустрия едва се е крепяла. За днешната й популярност са били необходими упоритият труд и постоянството на тогавашните винопроизводители – особено на мадам Клико, чиято винарна Veuve Clicquot все още е известна по света със своето шампанско.

Клико не само спасява една фалирала винарна в началото на XIX в., но и помага за превръщането на региона в силата, която е сега.

Ето няколко факта за тази бизнесдама.

Портрет на мадам Клико и нейната правнучка Ан дьо Рошшуар-Мортемарт от Леон Коние

Мадам Клико е на училище, когато избухва Френската революция

Барб-Никол Понсарден, както се казва тогава , е посещавала Сен-Пиер-ле-Дамс, старо училище за аристократки в Реймс – Мария, кралицата на Шотландия, е била ученичка там, а Рене дьо Лорен, лелята на Мария Стюарт, е била абатиса (игуменка на католически манастир). Но когато Френската революция достига Реймс, богатото семейство Понсарден е уплашено за дъщеря си. Затова, шивачката на семейството среща момичето в училището, преоблича го като селянка и го отмъква у дома. (Някои историци твърдят, че не е ясно дали момичето е Барб-Никол или сестра ѝ Клементина.)

Тя остава вдовица

Дори едноименната й винарна за шампанско, Veuve Clicquot, на френски означава „Вдовицата Клико“.

През 1798 г. Барб-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико. Той е син и наследник на Филип Клико-Мирон, богат търговец на текстил (като собственият й баща), който през 1772 г. основава малка винарска фирма в Бузи, село в Шампан. Католическата им сватба се провежда тайно в едно мазе, тъй като през 1794 г. революционерите забраняват религиозните практики във Франция.

Въпреки че фирмата в крайна сметка става известна като Veuve Clicquot, тогава тя се нарича Clicquot-Muiron et Fils („Клико-Мюрон и син“) и не е само винарна, но и банка, и търговски пункт. През 1804 г. Франсоа увеличава продажбите на вино в компанията до 60 000 бутилки. През 1805 г. обаче той умира най-вероятно от коремен тиф. 27-годишната тогава госпожа Клико остава сама с малката им дъщеря Клементина.

Наполеоновите войни удрят продажбите

След битката при Трафалгар през 1805 г., основен морски сблъсък от Наполеоновите войни, Великобритания и Франция въвеждат блокади и ембарго, които опустошават международната търговия. Много от клиентите на вдовицата са чужденци и в резултат тя наблюдава спад в продажбите си до едва 10 000 бутилки годишно.

Бизнесът стига до ръба на фалита – и Клико се налага да отиде при бащата на покойния си съпруг и да го помоли за пари.

Мадам Клико създава първото регистрирано шампанско от плодове от една реколта

Шампанското е смес от различни вина и грозде, които често се събират през различни години. Но за да се счита една бутилка шампанско за сингъл винтидж, цялото грозде трябва да е събрано през една и съща година.

Мадам Клико създава първото такoва през 1810 г., защото реколтата тогава е особено добра. По стечение на обстоятелствата през същата година Жером Александър Фурно – бащата на съпруга ѝ и пръв инвеститор в нейната компания – напуска бизнеса и винарната официално се преименува на Veuve Clicquot Ponsardin.

Но реколтата от 1811 г. е тази, която остава в историята

От много време винопроизводителите смятат кометите за благоприятен знак, че ще имат добра реколта. През по-голямата част от 1811 г. Голямата комета (известна още като C/1811 F1) гори ярко на небето. За да я отбележи, мадам Клико кръщава своята реколта от 1811 г. „Годината на кометата“ и дори добавя звезда върху тапата.

Тази реколта е наречена „първото истински модерно шампанско“. Преди това шампанското на мадам имало големи мехурчета, които някои наричали „жабешки очи“ и които създавали неприятна пяна. Нейната техника за изпичане на мехурчетата обаче позволява да се получат по-малки мехурчета и по-остър вкус на виното, което убива досегашната му болезнено сладост.

Мадам Клико се противопоставя на търговските блокади на Наполеон

След като Наполеон е победен в Русия към края на 1812 г., Реймс се оказва окупиран от руските войски. Много производители погребват вината си и бягат на по-безопасна територия, но мадам Клико вижда в това бизнес възможност да разпространи информацията за своя продукт.

Вместо да се опитва да попречи на руските войски да разграбят нейните изби, както са направили с много други, Клико ги кани да изпият всичко, което могат, с надеждата, че ще разпространят добрата дума за вината ѝ, когато се върнат у дома. „Днес пият. Утре ще платят“, казва тя. Въпреки това тя скрива реколтата от 1811 г.

Към края на Наполеоновите войни мадам е на ръба на фалита (отново), затова решава да вземе още едно рисковано бизнес решение и да не се подчини на търговските блокади на Наполеон. През 1814 г. тя наема лодка, натоварва на борда около 10 550 бутилки, промъква се около флота от военни кораби и доставя товара в Кьонигсберг (днешен Калининград, Русия).

Оказва се, че решението ѝ да позволи на войниците да пият безплатно е било добра инвестиция – защото всяка бутилка се продава за около 100 долара. Цар Александър I, който допринася за разгрома на Наполеон в Русия, казва, че реколтата „Година на кометата“ на мадам Клико е всичко, което някога ще пие.

Тя е един от първите производители на шампанско розе

Розовото шампанско може да бъде направено по два начина: чрез смесване на вино или чрез оставяне на сока от червено грозде да престои върху кожата на плода за няколко часа, като и двата начина придават на класически златистите мехурчета розов оттенък.

Въпреки че през 1764 г. шампанската къща Ruinart произвежда розово шампанско, като добавя плодове от бъз, през 1818 г. мадам Клико първа прави розовата пенлива напитка, като смесва негазирано червено вино с газираното шампанско.

Шато де Бурсо

Мадам Клико умира през 1866 г., но нейната памет продължава да живее

През целия си живот мадам Клико развива бизнес, който първоначално продава едва 10 000 бутилки годишно, и го превръща в бизнес, който към момента на смъртта ѝ изнася 750 000 бутилки годишно. Днес се твърди, че Veuve Clicquot произвежда 1,5 милиона каси вино всяка година.

Вдовицата умира през 1866 г. в замък, който построява за семейството на дъщеря си. Днес същият имот функционира като винарна Шато де Бурсо.

Но Клико не прави само това. Тя изиграва и ключова роля за превръщането на Шампан в световноизвестен регион. Освен това създава възможност за жените във винарския бизнес, в който преди това изобщо не е имало такава. В бележка до правнучката си в края на своя живот тя пише: „Светът е в перпетуум мобиле и ние трябва да измисляме нещата на утрешния ден. Човек трябва да върви преди другите, да бъде решителен и взискателен и да остави интелигентността си да направлява живота му. Действайте дръзко.“