Методий Кусев – издигането на авторитета на отделния човек, а не превръщането на хората в пролетариат

„ прeди да има Екзархия, прeди да начене възраждането на българитe, славянското население в Македония се е наричало българи… [и следователно] и западна Македония трябва да се присъедини към България.“

В спор между митрополит Методий и сръбския дипломат в Санкт Петербург Джордже Симич през 1890 г. за характера на македонското население, според някои източници, митрополитът толкова добре аргументира тезата си, че македонците са българи и сърбите не могат да имат никакви претенции към тях, че Симич, който по-късно ще стане министър-председател на Сърбия, подава оставка от дипломатическия си пост.

След окупирано на западната ни съседка от Сърбия и Гърция по време на Балканската война, този спор служи за основа на книгата „Македония в своите жители само сърби няма“, която Кусев издава в Чирпан. В нея той допълнително дава етнографски, исторически и географски факти за това, че Западна Македония трябва да се присъедини към България и отхвърля „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във Вардарска Македония, които се опитват да обявят македонските българи за сърби.

Тодор (Тоде) Йовчев Кусев е роден в град Прилеп. Родителите на Тодор умират, когато е още малък и той, заедно с шестте си братя и сестри, е отгледан и образован от съграждани. Това изглежда все пак полезно за всички тях, защото братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и стават богати, а брат му Даме Кусев става член на революционната организация Неа Филики Етерия.

Тодор завършва първоначално образование в частното училище на хаджи поп Костадин Дингов в Прилеп, а след това гръцката прогимназия. След това сам той участва в прогонването на гъркоманите от църквата, в уредбата на училището в града и в основаването на ново българско читалище „Надежда“, както и неделно училище prez 1867 година.

Кусев е водач на партията на младите в Прилепската българска община и постепенно става един от водачите на българското църковно движение в там. След като гъркоманите през 1871 година си построяват нова църква, в своя реч в българската църква Кусев казва:

„Анатема да бъде на оня българин, който би помогнал с нещо за постройката на гръцката църква, и който би пристъпил прага ѝ.

„… сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество.“

Думи на крика към социализма и неговата идеология. Според Кусев правото на собственост е неоспоримо право на човека, но определя за най-голямо зло у съвременния човек неговите атеистичните схващания – за него изцяло материалистичната нагласа към живота води към разруха.

През 1895 година в Казанлък се появява „Възпитанието в духа на християнството или безбожието“. В този си труд Методий изтъква на преден план възпитанието и образоването като основен двигател във формирането на човека; формиране, което продължава постоянно. В текста си митрополитът защитава религиозното възпитание и съпоставя положителните му ефекти със ефектите от социалистическото възпитание. Според него решаващо за едно справедливо общество не е режимът на управление, а високия морал и вяра у отделните граждани. А атеизмът създава „продажна и тираническа интелигенция“. Вместо това крайната цел на възпитанието нe е превръщането на хората в еднородна маса и пролетариат, издигането на авторитета на отделния човек.

„Русофил съм от детинство, но винаги съм разбирал, че не всякога руските интереси са съвпадали с нашите, българските. Трябва нашите политици да ги разбират тези неща и ако добре ги проумеят, няма никога да им става мъчно, когато видят, че не сме получили подкрепа от Русия.“

Кусев обвинява Русия, нейната политика и българските политици, които вярват напразно в руска подкрепа, за първата национална катастрофа на България в книгата си „Погрома на България. Виновникът“, която пише след 1914, след като България губи жестоко Междусъюзническата война.

По време на войните на България за национално обединение 1912 – 1918 Методий Кусев и цар Фердинанд поддържат изчерпателна поверителна кореспонденция, в която митрополитът е съветник на Фердинанд относно военните действия и държавническите дела. Близките им отношения се запазват, въпреки че царя и правителството притискат синода да отнеме административните права на Методий в Старозагорската епархията, защото Фердинанд не разбира правилно молбата на митрополита за финансова помощ за устройването на „Аязмото“ и иска парка за себе си.

Днес „Аязмото“ се нарича официално парк „Митрополит Методий Кусев“.

След Първата световна война Методий прави опити да уреди някаква справедливост от победителите за България като например отправя призив към американския президент Удроу Уилсън да не допуска трайното откъсване на Македония и Добруджа от страната в бъдещия мирен договор.

Митрополитът умира в дома си на 1 ноември 1922 година, точно две години след синодалното му реабилитиране. Погребан е в Стара Загора, в едноименния парк, непосредствено до църквата „Свети Теодор Тирон“.