„Лошите момичета“ на историята: Кьосем – майката на Османската империя
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
През 1533 г. Османската империя навлиза в период, наречен от историците „Епоха на женския султанат“. Той продължава повече от един век до 1656 г. В този изпълнен със събития и превратности етап от османската история, империята се намира в ръцете на поредица от забележителни жени, които чрез своя ум, чар, усет за управление и интриги, ще направляват развитието на една от най-големите и могъщи държави в тогавашния свят. Макар съпругата на Сюлейман Великолепни Рокселана да се радва на подчертано внимание от историците, няма съмнение че най-забележителна сред валиде-султаните, управлявали чрез своите мъже, синове и внуци, е Кьосем, наричана още приживе „Великата майка“.
Животът на Кьосем започва на малкият гръцки остров Тинос през 1589 г. Точната й дата на раждане остава неизвестна. Баща й е гръцки свещеник. По това време дъщеря му все още се нарича Анастасия и е прочута на Тинос със своята красота и интелект. През 1594 г. преминаваща през острова османска войска отвлича момичето. Тя е изпратена като дар на султана заедно с други красавици, избрани измежду поданиците на падишаха от неговите бейове. Анастасия е въведена в харема, където започва нейното обучение. Именно там тя хваща окото на бъдещия султан Ахмед I (1603-1617 г.). Смята се, че именно той й дава новото име Кьосем (водачка на стадото), след като младата гъркиня приема исляма.
След възкачването си на престола през 1603 г., Ахмед издига своята любимка до статута на законна съпруга, с което дава право на техните синове да заемат престола. Между 1605 и 1615 г. Кьосем ражда на Ахмед шест сина и четири дъщери. От тях двама сина ще се възкачат на трона на империята. Макар на първо време да дава вид на покорна и любяща съпруга, Кьосем е твърдо решена да оцелее в жестокия свят на османския харем. Борбата сред множеството наложници за добиване на статут на законна съпруга е безмилостна.
Освен с техните постоянни домогвания, Кьосем трябва да се справи и с другата законна съпруга на Ахмед – Махфируз султан (Дневна луна). Родена под името Евдокия, тя била от сръбски произход и попада в двореца по същото време, по което и Кьосем. Махфируз ражда първородният син на Ахмед – Осман II и това я поставя в доста изгодна позиция в харема.
Използвайки всички позволени и непозволени средства, Кьосем се преборва за вниманието и любовта на Ахмед. През 1612-1613 г. посланикът на Венеция в Истанбул я описва по следния начин: „Тя е жена, дарена с красота и проницателност, притежаваща множество таланти. Умее да пее прекрасно и това й печели голямата любов на султана. Макар да не е уважавана от всички, думата й се чува по доста въпроси и тя е много обичана от владетеля, който я желае до себе си постоянно.“ Друг венециански дипломат изтъква „Тя може да прави със султана каквото си пожелае и притежава изцяло неговото сърце. Всичко, което пожелае го получава“. Венецианците отбелязват обаче, че Кьосем много внимателно използва влиянието си.
Позволява си рядко да увещава съпруга си за важни дела, пестейки влиянието си само за най-належащите за нея и политическата й клика въпроси. Един от първите й ходове като хасеки-султан (законна съпруга) е да защити брата на Ахмед – Мустафа от възможна екзекуция след възкачването на престола на съпруга й. Добре запозната с обичаите на османския двор, Кьосем вярва, че ако спаси Мустафа, един ден той самият няма да посегне на синовете й, в случай че се възкачи на трона. Инвестицията се оказва дългосрочна и ползотворна.
След 1610 г. Кьосем успява да уреди отстраняването на Махфируз от двореца, без да остави никакви очевидни следи. Умението й в интригите е такова, че след заминаването на Махфируз в изгнание, Кьосем успява да спечели доверието на младия престолонаследник (шахзаде) Осман и го взема под крилото си, често водейки го на разходка със себе си из дворцовите градини. Султанът изглежда сериозно подозира мотивите й, защото в един момент заповядва на синовете си от Махфируз повече да не се срещат насаме с Кьосем и да разговарят с нея изобщо. Въпреки това, любовта на Ахмед към съпругата му остава все така непоклатима.
Ахмед I умира през 1617 г. от коремен тиф, едва 27-годишен. Силните дворцови фракции, обединени около висшето духовенство не позволяват трона да премине в неговия първороден син Осман II, а предават короната на брата на Ахмед – Мустафа. Така инвестицията на Кьосем се оказва благонадеждна – Мустафа не закача синовете й. Новият султан властва едва четири месеца. Отстранен е след поредица от дворцови интриги, от които Кьосем разумно стои на разстояние или поне не се намесва открито. През 1618 г. на трона се възкачва Осман II. И тук връзките, изплетени от Кьосем дават богати плодове.
Новият падишах – едва 14-годишен, не само че пощадява своите полубратя, но и често се вслушва в съветите на Кьосем. Натрупвайки увереност на трона, Осман се опитва да се еманципира от дворцовите партии и от влиянието на своята мащеха. През 1621 г., след неуспешен поход в Полша, Осман започва разчистване на дворцовите фракции, които обвинява за провала на армията. Основни потърпевши са еничарите, чиито заплати са намалени, а кафенетата, в които обичат да прекарат свободното си време, са затворени. В хода на чистките Осман допуска и сериозната грешка да заповяда екзекуцията на един от синовете на Кьосем.
За никого не е тайна, че Кьосем крои планове да постави собствените си деца на трона, но сега това посегателство срещу семейството й я кара да ускори плановете си. Тя успява да използва парите и влиянието си, за да привлече на своя страна еничарите. През 1622 г. Осман II решава да извърши реформа в армията, създавайки отделна дворцова войска, която да балансира еничарите. Кьосем усеща правилно момента и дава знак на еничарите, чиито интереси са пряко засегнати, да действат. Осман е заловен и удушен. Улемата се опитва да върне на трона Мустафа, но Кьосем вече е заплела своите мрежи от интриги.
Великият везир и дворцовата администрация са спечелени за нейният кандидат – принц Мурад, който се възкачва на престола като Мурад IV. Издигането на сина й на трона превръща Кьосем във валиде-султан (майка на владетеля). Като такава, тя поема реален контрол над целия дворцов живот, в това число и над харема. Тъй като Мурад е едва на 11 г., Кьосем е официално провъзгласена за негов регент. Тя ще бъде фактическият владетел на Османската империя до 1632 г., когато навършвайки 20 години, Мурад IV поема контрола над страната в свои ръце.
За да наложи своите политики, Кьосем използва своите четири дъщери, женейки ги за различни изтъкнати политически лидери в империята. Същевременно, тя завързва близки връзки с редица съдии и духовници. Императрицата-майка присъства на всички заседания на дворцовия съвет (диван). Тя се среща с представителите на всички основни чужди сили. Чете доклади за състоянието на провинциите, разпределя дворцовите постове и жонглира между различните политически фракции в страната. Кьосем е изключително внимателна да не въвлича страната в нови разорителни войни. Между 1603 и 1622 г.
Османската империя губи поредица от конфликти срещу Персия и Полша, а войната срещу Хабсбургите завършва без победител през 1606 г. Валиде султаната осъзнава, че голяма част от недоволството срещу мъжа й Ахмед и доведения й син Осман идва от военните провали. Именно по тази причина тя полага всички усилия да избягва войните.
Въпреки постоянните опити на противниковите фракции, Кьосем се задържа начело на държавата. След 1627 г. везирите сменят тактиката. Вместо да се борят с Кьосем, те започват да настройват сина й Мурад IV срещу нея, подканяйки го да се еманципира от нейното влияние. Тази тактика сработва. През 1632 г. регентството на Кьосем е прекратено, а Мурад отстранява майка си от водещата позиция в управлението на държавата. Забранява й да контактува с министрите му и с станалите висши велможи под заплаха от изпращане в изгнание. Външно Кьосем се покорява, но зад гърба на сина си продължава да плете своите мрежи от контакти, винаги нащрек за случващото се в империята.
Именно тя успява да провали опит за заговор срещу сина й през 1634 г. Четири годи по-късно, след като Мурад IV печели бляскава победа над Персия и си връща Багдад, Кьосем организира пищната церемония по посрещането му. Винаги екстравагантна, валиде-султаната посреща сина си начело на процесия от дворцови служители, качена на покрита от колелата до тавана със злато каляска.
В последните години от царуването си, Мурад IV страда от чести пристъпи на гняв, свързани с предаваните в рода психични проблеми, които тормозят брата на Ахмед I – Мустафа, както и един от синовете на Кьосем – Ибрахим. Именно лудостта на Ибрахим го спасява от гнева на Мурад IV, който заповядва екзекуцията на другите си двама братя. Така, от шестимата сина на Кьосем, до 1640 г. оцеляват само двама – султан Мурад IV и Ибрахим, наричан „Лудия“.
През 1640 г. Мурад IV умира от цироза на черния дроб. Към този момент, Ибрахим е единственият жив мъжки представител на Османовата династия. Въпреки менталното му състояние, той е издигнат за султан. Майка му Кьосем, която на няколко пъти спасява живота му от заповедите на Мурад IV, сега поема отново фактическото управление на страната. Валиде султаната насърчава сина си да прекарва дните си в харема, докато самата тя отново започва да дърпа конците на властта в империята.
Лудостта на Ибрахим обаче не може да бъде укротена и това дава повод за надигане на жестока борба за влияние в османския двор. Кьосем успешно успява да изиграе всички, представяйки се до последно за жертва на агресията на сина си. Когато през 1648 г. започва да се оформя заговор за детронирането на Ибрахим I, Кьосем застава на страната на заговорниците. „В крайна сметка“ – заявява тя – „Той ще убие и мен и вас. Не можем повече да го оставим на трона. Отстранете го при първа възможност!“.
Ибрахим е детрониран и екзекутиран на 18 август 1648 г. В настъпилата суматоха, Кьосем докарва седем годишният му син Мехмед в тронната зала и заявява на велможите „Ето момчето – вижте какво може да излезе от него“. Издигайки внука си за падишах, Кьосем за пореден път заема позицията на регент на Османската империя. При този трети мандат като регент, Кьосем не крие своето пренебрежение към придворните велможи. Веднъж се обръща гневно към един от държавните министри: „Не съм те издигнала за везир, за да те гледам как си прекарваш времето в дворцовите градини и винарни! Незабавно ще насочиш цялото си внимание към държавните дела и не желая да чувам и дума повече от теб!“
В своя миг на триумф, Кьосем е надиграна от едно от своите протежета. Тюрхан султан, майката на Мехмед IV, постъпва в харема ок. 1640 г. като личен подарък за императрицата-майка. Кьосем вижда потенциала в 13-годишната рускиня и я поверява на грижите на една от своите дъщери. Впоследствие самата Кьосем представя Тюрхан на сина си Ибрахим и урежда именно рускинята да роди бъдещия престолонаследник. Тюрхан бавно и търпеливо изчаква своя момент, като дори временно дава на своята свекърва правото да продължи да е валиде-султан, въпреки че именно Тюрхан е новата „майка на султана“. През 1651 г., усещайки че влиянието на Тюрхан нараства прекомерно зад гърба й, Кьосем се заема да организира нов заговор и да елиминира младата претендентка.
Тюрхан е предупредена от един от слугите на Кьосем, който предава господарката си. Тя организира своите собствени поддръжници и в нощта на 2 септември 1651 г. хората на Тюрхан нахлуват в покоите на Кьосем. Тя се опитва да се скрие в един тайник, но е разкрита заради случайно подало се през процеп парче плат. Убийците я извличат в градината, където 62-годишната жена се бори отчаяно. Според придворния историк Мехмед Наима четирима мъже трябвало да я преборят за да я удушат. Евнусите от харема прибират тялото й и я погребват в гробницата на съпруга й Ахмед I.
За смъртта й прочутият пътешественик Евлия Челеби пише: „Майката на света, съпруга на султан Ахмед, майка на султан Осман, на принцовете Орхан и Баязид, на султаните Мурад и Ибрахим, великата Валиде, беше удушена от главния чернокож евнух Сюлейман Ага. Той стори това, като уви плитките й около врата й. Така загина мъченически тази щедра и благородна жена. Когато народа на Истанбул научи за случилото се, затвориха джамиите и пазарите за три дни. Истанбул бе обхванат от размирици.“
Кьосем султан живее в сянката на шестима султани – един съпруг, един девер, един доведен син, двама свои сина и един внук. В продължение на 40 години тя е умът и сърцето на властта в Османската империя. Везири идват и си отиват по нейна воля. Войни започват и завършват след няколко нейни думи. Безброй врагове – видими и невидими се провалят в опитите да я отстранят.
Снимки: Wikipedia
