Лирой Свендсен се записва в армията на 14 години и се пенсионира като генерал

Някои хора са създадени за армията и знаят за своето призвание още в зората на своя живот. Те често се превръщат в пример за патриотизъм, идеология и желание за изпълнение на дълга към собствената си родина. Съществуват такива хора, но със сигурност има и още по-крайни личности. Точно по тази причина насочваме вниманието към Лирой Свендсен „Шведа“. Той е истинският пример за патриот и историята му  започва малко след бомбардировката над Пърл Харбър. Младежът чува по радиото, че се събират доброволци и решава да напусне родния си град Чикаго, а след това да пътува до Лос Анджелис, където да се запише във флотата.

Има само един проблем, когато пристига, военните охлаждат страстите му. Легалната възраст за записване на доброволци е 16 години. Един от представителите заявява, че трябва да получи разрешение от родителите на Свендсен и младежът дава домашния си телефон. Пред него се обаждат на семейството и става ясно, че родителите са против. Не само са против, но и казват истинската възраст на младежа – 13 години, докато той самият се представял за 14-годишен. По тяхна молба, флотата го качва на влака и го връща обратно в Чикаго.

Това не пречи на Лирой да изчака една година и на следващата отново се връща във флотата и този път има подпис от родителите си, че може да се запише като доброволец. С това започва неговата почти магическа армейска история. През следващите 37 години Лирой ще успее да се издигне до най-високото армейско ниво. Лирой Свендсен умира на 14  февруари на 93-годишна възраст.

Наричат го „Шведът“, защото нито един от моряците не може да произнесе неговото име. Лирой ще успее да се превърне в легенда, талисман на своя кораб и в един от най-добрите въздушни асове на САЩ. Във Виетнам ще бъде един от най-добрите пилоти за секретни мисии и се твърди, че е успял да завърши повече от 100 такива. Смята се за един от най-добрите летци в армията.

Свендсен влиза в авиацията след като се уволнява от флота с почести през 1946 г. Започва да тренира в авио база Рандолф през 1947 г. Записан в специалните сили на ВВС и то само няколко дни след формирането на новото военно подразделение. Това назначение ще продължи до 1980 г. и Лирой ще се уволни от армията с чин генерал с две звезди.

В последните си години е бил командир на центъра на ВВС в Сан Антонио. Някои от неговите колеги го описват като изключителен воин, съвършен началник и великолепен човек. Полковник Ърв Героу официално заявява, че никога не е имал по-добър началник от „Шведа“. Има и още един елемент, който описва вече покойния генерал. Той е бил всичко необходимо за флотата, но не и разумен човек.

Интересно е, че макар и да има доста проблеми с изпълнението на служебния дълг, извън униформата продължава да се слива с публиката и по никакъв начин не разкрива своето военно потекло. Някои от неговите приятели твърдят, че ако сложи костюм и вратовръзка, може да мине за директор на банка, но някогашният военен избягва това облекло.

Генералът няма търпение да лети и авиаторския костюм е последното, с което се разделя. Той е роден в голямо семейство и се смята за изтърсака в семейството. Неговите братя вече са успели да направят и внуци на родителите. Свендсен също ще последва този пример, но не преди да бетонира своята военна кариера. Лирой се записва в технологично училище Лейн през 1946 г. Скоростта на действие е идентична със скоростта за записването във флота. Успява да завърши всички класове точно за две години, преминавайки всички семестри. Мнозина твърдят, че неговата задача е била да лети и точно това е мотивацията да успее да стигне бързо до пистата.

За толкова дълга военна кариера, Лирой успява да влезе в три войни, но така и не вижда сражения от Втората Световна война. Във флотата е зачислен като стрелец и радио оператор на борта на кораба Каталина, която патрулира в Тихия океан. След като не успява да види бойните линии, първата му работа е да навакса пропуснатото и да продължи кариерата си.

По време на първия си тур в Корейската война, той работи на предни позиции за  25-та пехота и получава поста на командир за Тактическата въздушна контролна бригада. По-късно ще бъде зачислен към 8-ма бойна ескадрила. Успява да участва в 114 мисии на борда на своя F-80C бомбардировач и напада позиции дълбоко в Северна Корея.

Неговата ескадрила губи повече от половината си персонал в рамките на четири месеца. Въпреки опасностите, Лирой е първият, който вдига ръка като доброволец за следващото опасно назначение. Лирой просто не познава страха и никога не го е изпитвал.

След завръщането си от Корея, новият фронт се разкрива мигновено. Преди това ще дойдат поне три участия в тестовата програма на F-102 Delta Dagger – свръхзвуков прихващач.

Свендсен отново се записва като доброволец за специалните ВВС операции през 1962 г. и заминава за Виетнам. Всичко продължава да се развива по стария начин – той кандидатства за всяка една мисия. Там служи 6-та бойна ескадрила от 1963 до 1965 г. Транспортира командоси до горещи точки, изпълнява и други секретни задачи на фронта, но никога не говори за действията си. Второто му назначение е в Лаос, където започва да ръководи всички ВВС.

Не всичко е толкова розово, колкото изглежда. По време на втория тур във Виетнам, приятел на шведа е заловен да продава оръжие. Следва сериозно разследване, но Лирой никога не е обвинен и никога не е разглеждан като потенциален заподозрян. Броят на жертвите се увеличава и съпругата на Свендсен си спомня, че почти всеки ден трябва да ходи на поредното погребение. Най-важното е, че докато семейството живее във военния комплекс във форт Брак, никога не отива на погребението на Лирой, той успява да се завърне.

След завръщането си от Виетнам, Лирой завършва своето образование в университета във Флорида през 1965 г. Служи в още 6 мисии във Виетнам през следващите 6 месеца, преди да напусне командването през 1966 г. През 1969 г. влиза в залата на славата за въздушни командири. Макар и на церемонията да твърди, че е време да приключи своята военна кариера и да започне да преподава, вместо да се сражава.

Още през пролетта на 1975 г. Свендсен ще бъде повишен в генерал с една звезда. Малко след това ще е натоварен със задачата да евакуира някои от най-важните кадри във Виетнам, докато около 15 бойни дивизии проправят път към Сайгон. Свендсен има задача да унищожи и американската авио база, преди да попадне в ръцете на виетнамците.

Преди да се стигне до този момент, базата е атакувана и Лирой дава нареждане за по-ранно изпълнение на плана, което в този случай изисивак поставянето на експлозиви, евакуирането на персонала с хеликоптери и преместването на командването на кораб близо до бреговете на Виетнам.

Твърди се, че до края на своята военна кариера, генералът е успял да лети около 6000 часа във въздуха, в повечето случаи е бил в изстребител, но понякога е карал бомбардировач, товарен самолет и други. Армията не посочва колко точно време е прекарал по време на военните действия.

Съпругата му споделя, че когато е бил на 75 години, Свендсен поискал да помогне на Пентагона и да се запише за бойни действия в Афганистан. Лирой бил готов да лети под чин на капитан, но в замяна иска да командва ескадрила от А-10 Thunderbolt II самолети. Армията отвърнала, че Лирой може да се наслади на пенсията си и няма нужда да се връща на бойната линия.

Лирой Свендсен иска да се върна на фронта, но вече е стар и прослужил повече от достатъчно. Семейството му е категорично, че е бил способен да добави още летателни часове, но старият ас е заслужил своята почивка и вярна служба. До края на живота си е споделял, че войната е била неговото единствено удоволствие.