Карл Маркс – какво направи и какво не направи
Карл Маркс е важна фигура в историята – затова нека разгледаме живота и образа му от гледна точка на днешния ден: след комунизъм, по време на демокрация и между два празника. Освен това все повече младежи по света развяват на сляпо червени знамена. Нека поне малка част от тях разберат опасностите на идеята, зад която застават.
В какво вярва Карл Маркс?
За да разберем основите на вярванията на Маркс, е важно да разберем какво се случва в Европа през 19 век. В този период се въвежда нова фабрична система, която все повече концентрира работната сила („индустриалният пролетариат“) в опасни и нездравословни условия при ниско заплащане. Бедността е широко разпространена в новите градски квартали. Маркс вярва, че тъй като все повече и повече работници живеят в бедност, те в крайна сметка рано или късно ще се изправят срещу шефовете си. Тогава социалистическите пропагандисти ще убедят работната сила, че производството за човешките нужди (а не за печалба) е за предпочитане. Така пролетариата може да бъде убеден да се опита да свали системата, мисли си Маркс.
След тази въображаема революция – която той в ранните си години предполага, че ще бъде насилствена – ще настъпи фаза, наречена „диктатура на пролетариата“, в която избрано правителство на работническата класа ще управлява икономиката. Средствата за производство, банките, транспорта и земята ще станат публична собственост и ще бъде разработен централен план, който да гарантира, че произведените стоки отговарят на нуждите на населението.
След дълъг период на развитие – който може би ще продължи с поколения – „държавата“ ще престане да съществува като организация, притежаваща воля и интерес, отделни от тези на населението. В крайна сметка ще бъде постигнато „комунистическо общество“, при което повечето форми на принуда и експлоатация (като използване на труда на другите без справедлива награда) ще приключат.
Как Карл Маркс развива идеите си?
Маркс се осланя на анализите на редица по-ранни социалистически писатели – най-вече Робърт Оуен, Шарл Фурие и Анри дьо Сен Симон – които от около 1815 г. нататък твърдят, че капитализмът трябва да бъде заменен от система, основана на обща собственост и / или общо управление. Към 1845 г. Маркс се убеждава, че капитализмът – тоест икономическа и политическа система, основана на конкуренция на пазара и нарастващ технологичен напредък – е уязвима към процес на повтарящи се циклични кризи, при които богатството става все по-концентрирано в ръцете на малцина.
Много от основните писания на Карл Маркс не са публикувани приживе. Съвременните читатели често започват с две от неговите творби: „Парижките ръкописи“ от 1844 г. и „Германската идеология“ от 1845-6 г. – и двете издадени изцяло едва през 1932 г. от изследователи в Съветския съюз и не са широко обсъждани до 60-те години. Фактът, че нито една от тези две ранни творби не е публикувана от Маркс, повдига въпросa дали не смята техните формулировки за все още неадекватни или незрели. Той обаче разработва теми и от двете в по-късни творби.
В „Парижките ръкописи“ Маркс описва „отчуждението“ на работника от производствения процес; от собствения си продукт; от други работници; и като „същество от определен вид“ – общностно самосъзнание, което осигурява основата на общителността. Той също така теоретизира, че разделянето на труда на малки, повтарящи се задачи пречи на работниците да постигнат „всестранно“ развитие на своите интелектуални възможности. Това, твърди Маркс, ги отдалечава един от друг като ги прави конкуренти и по този начин подкопава естествената солидарност на „съществата от определен вид“.
В „Немската идеология“ Маркс изглежда изоставя концепцията за „съществото от определен вид“ и я заменя с по-историческия наратив за капитализма като най-новия „начин на производство“. Сега той вижда и солидарността, която работниците постигат чрез сътрудничеството си по време на работа. Това, според него, е доказателство за общителността, която ще съгради новото общество. На този етап Маркс разглежда капитализма като играещ до голяма степен прогресивна роля в изкореняването на феодализма (доминиращата социална система в средновековна Европа) и повишаване на перспективата за народен суверенитет, макар и ограничен от буржоазното управление.
В по-късните си години той се отклонява от възможността да премахне „отчуждението“ и се насочва към възгледа, че нарастващата механизация на труда ще предложи много повече свободно време за работническите класове. Въпреки това, както през 1844 г., той разглежда „обезобразената“ личност на работниците като ключов резултат от капитализма. „Те осакатяват работника във фрагмент от човек, деградират го до нивото на придатък на машината“, пише той в „Капиталът“ (1867).
Колко отговорен е Карл Маркс за разпространението на комунизма, включително възхода на сталинизма, през 20-ти век?
В началото на 20 век се предлагат много разновидности на марксизма, най-известният от които е свързан с водещата партия на работническата класа в Европа, Германска социалдемократическа партия (ГСП). Тези така наречени „ревизионисти“ – по-специално Едуард Бърнстейн от ГСП – не са съгласни с голяма част от предложенията на Карл Маркс, включително идеята, че капитализмът ще доведе до голяма и катастрофална революция. Вместо това, смята ГСП, системата може да бъде реформирана постепенно и спокойно чрез гласуване.
Междувременно в Русия болшевиките от 1917 г. настоява за революционна интерпретация на идеите на Маркс. Те са малка партия в Русия, водена от Владимир Ленин, чиято цел е да свали Временното правителство и да създаде правителство за пролетариата (работната сила). Ленин настоява, че специална конспиративна група може да постигне политическа власт, но за да я поддържа, властта ще трябва да остане в ръцете на малка група в партията, а след това дори в ръцете на един човек – диктатор…
Самият Маркс никога не е подкрепял подобна стратегия – през целия си живот той остава демократ и настоява лидерите да бъдат избирани за мандат, след това оттегляни и да им се плаща не повече от средната работна заплата. Въпреки това Ленин твърди, че неговата система все още е демократична, наричайки я „демократичен централизъм“, за да покаже, че вземането на решения включва консултации с масите, но след това заповедите идват отгоре надолу.
Какво прави Карл Маркс важен или актуален днес?
Маркс, освен всичко друго, е пророк и визионер, който дава надежда на милиони, че животът на безкраен, изтощителен, експлоатиращ труд не е неизбежен за човечеството. По същество той е утопичен мислител (макар да не харесва този термин), който представя един идеал за добър живот и след това изисква от човечеството да потърси този идеал.
