Какво се случва със семейството на Чикатило след екзекуцията
Възможно ли е наистина да съществува човек с две различни ДНК-та в тялото си? Може ли това на семенната течност и кръвта да се различава до степен, че дори да не може да се повдигне обвинение на заподозрян? Отговорът на всичко това се крие в СССР и историята на Андрей Чикатило. Разбира се, неговият живот и подробности са вече разказани и известни, а и не е трудно да видим, че до голяма степен Андрей се е възползвал от слабостите на една система, която дълго време отрича, че може да съществува сериен убиец.
Благодарение на слабите методи и фактът, че може да пътува и върлува безнаказано, броят жертви е около 65, макар и само 43 да бъдат доказани в съда. Един забавен факт е, че покрай липсата на криминолози, Андрей е можел да потърси лечение на своя сексуален проблем, като със сигурност можел да получи пълноценна връзка от съпругата си. Като много серийни убийци, той също е семеен. Примерите за подобни маневри не само не бива да ни изненадват, но и много често се оказва, че може да живеете под един покрив с убиец и никога да не го разберете.
На този етап има само едно място, което остава напълно неприкосновено – мислите ви и съзнанието ви. В период от 12 години, Чикатило остава неуязвим за властите, докато през 1994 г. не е разстрелян за деянията си. Малцина обаче знаят какво наистина се случва със семейството му. Впрочем един интересен факт е, че Чикатило има две деца и съпруга. Въпреки своите сексуални проблеми, Андрей успява да има две деца. Запознава се с Феодосия през 1963 . Всичко става благодарение на приятелка на сестрата на Андрей. След няколко месеца двамата подписват брак, като преди това не успяват да консумират връзката си. Първата брачна нощ не може да се смята за някакъв успех. Феодосия признава, че е била изненадана от липсата на полова сила, но пък смята, че Андрей просто се срамува и не може да се отпусне. Стартът на бракът вече има тоналност и ще се движи около нея.
В редките случаи, когато Андрей реши да бъде интимен със своята съпруга, шансовете за деца са незначителни. Първородният им син умира на осем месеца. През 1965 г. се ражда дъщеря им Луда, четири години след това и синът Юрий. Феодосия забременява още един път, но прави аборт, поради простата причина, че вече не желае да има деца, а и семейството не може да ги изхранва. Поради факта, че Андрей страда от преждевременна еякулация, децата били зачевани с пръсти, потопени в неговата семенната течност. И макар под юргана всичко да остава тайна, в живота си, убиецът просто е брилянтна личност. Не пие, не пуши, гледа повече децата и семейството си, спестява пари за нов Москвич.
С това оправдание – работата, започва да изчезва за по-дълги периоди. Следват и уволнения, първо от интерната, в който работи като главен учител, след това и от професионалното училище. И в двата случая има една и съща причина – Андрей тормози учениците си. Съпругът разказва, че е станал жертва на интриги и са го изгонили без вина. Това оправдание върши работа, но в последствие става ясно, че самата Феодосия е била глава на семейството ѝ е успявала да направи каквото може, за да спаси семейството. Единствените драми наистина идват само в леглото, но пък когато се заговори за липсата на интимност, Андрей се оправдава с това, че е изморен, а така или иначе неговата половинка не работи, следователно не знае дори през какво минава силният пол, за да сложи хляб на масата.
Практически спорът се приключва много бързо, при това от самото начало. От 1981-1982 г. вече няма никаква интимност. Съпругата прави всякакви опити и най-накрая заявява, че любовта на живота му е станала невъзмутимо дебела и просто няма никакво намерение да бъде интимен. От време на време го пита защо се прибира окървавен и кален, след като винаги е в командировка, като Чикатило винаги има отговор. Има една история, в която дъщерята Людмила разказва, че баща ѝ е идвал често у дома, за да види внука си, като дори посягал и на него. В един момент именно тя се принудела да ограничи срещите, докато Феодосия не е извикана в управлението един ден, за да види на видео касета как Андрей води полицаите до последния гроб, докато инспекторите копаят, под пясъка се разкрива синя маратонка.
Едва тогава заявява:
„Разбрах всичко.“
При срещата между двамата, една от малкото по време на делото, тя го пита защо е направил всичко това, а Андрей отговаря: „Феничка, не те послушах. Ти ми каза да потърся лечение, но аз не се подчиних.“
Какво се случва след екзекуцията? Семейството сменя своята фамилия. Феодосия сменя фамилията си от Чикатило на Одначев, същото правят и децата. Това обаче не пречи на обществото да изпраща заплахи по пощата и подробно да обяснява какво наистина ще се случи с тях. По това време съпругата вече работи като директор на детска градина. Малко след екзекутирането на Чикатило, напуска родния си град. Всички се местят в Харков.
Работи на малко пазарче и продава зеленчуци. Нейният живот приключва през 2005 г. Дъщерята Людмила се развежда със съпруга си в следствие на тоновете заплахи, които получават, омъжва се повторно и има второ дете. Към настоящия момент Людмила е над 50-годишна възраст, но ревностно пази живота си и се опитва да избяга колкото се може по-далече от миналото, на този етап го прави доста успешно.
Юрий Чикатило е призован в армията, когато баща му е арестуван. Изпратен е в Кандахар и се сражава във войната. Малко по-късно е ранен, но винаги ще разказва, че случилото се там го е променило завинаги. Проблемът на Юри е, че изпълнява съдбата на баща си до голяма степен. В досието му присъстват сбиване, рекет, грабеж, опит за убийство, отвличане на момиче, заплахи за убийство и още много други. Излежал е около 12 години в затвора общо, но това не му пречи да използва името на баща си, при това колкото се може повече. Иска да избяга в Русия или да емигрира в САЩ, където да напише книга за Чикатило.
До ден днешен твърди, че баща му не е извършил всички приписани убийства, а просто е набеден от системата, която го е осъдила. Юри си спомня, че няколко пъти са променяли обвинението, някои листи липсват от делото, а при многократните претърсвания на дома, нищо не е открито. Баща му бил осъден с ризата, която си купил от Москва, докато бил на Олимпиада – като зрител, а не като участник. Докато е бил там, убийства са приписани на негово име, както твърди синът му, който възнамерява да върне своето собствено име, защото смята, че баща му е невинен и 53 жертви са твърде много за всеки човек. Юри е свободен на този етап и често споделя, че властта се опитва да му припише проклятието на баща му, но в затвора винаги е бил уважаван и никой не е приписал делата на баща му.
