Как се става светец
Всяка църква, без значение дали говорим за православната или католическата, има право да издига свои светци. Обикновено се награждават хора за постижение в името на хуманизма и отдаването на живота с цел повече добро за света, не се пропускат и онези, които решават да се изправят срещу несправедливостите и поставят своя живот в името на религията.
Как се става светец? Това е почти невъзможна мисия и в основата на всичко стои един живот без грехове, което автоматично подсказва, че мнозина отпадат още в тези редове.
Обяваването за светец не става с помощта на папата. Той няма особена власт в избора и обикновено разглеждането на подобни молби става с помощта на специален конгрес. Друг основен проблем при този процес е, че няма шанс един човек да бъде обявен за светец, докато е все още жив. Жана д’Арк чака около 500 години, преди да получи своята специална титла. Друг мирянин е обявен за светец едва след 1164 години. Минимумът е поне 5 години, за да може да се разгледа кандидатурата. Изключение е направено за майка Тереза и папа Йоан Павел II.
Техните документи са били приети през втората година. Идеята на Ватикана е, че един човек трябва да извърши достатъчно добри дела и не може да бъде толкова лесно забравен. В случая с майка Тереза е абсолютно сигурно, че мнозина са седнали, за да напишат по едно писмо в нейна полза. Има два вида светци: мъченици и изповедници. Първите обикновено са готови да предложат живота си, но да не се откажат от вярата си. Историята на първия мъченик ни връща в 5-и век, където Свети Стефан е определян като първомъченик и архидякон.
Обвинен е от еврейския Синедрион в богохулство и след това е убит с камъни. Изповедниците обикновено разпространяват вярата и се опитват да спасят колкото се може повече хора. Свети Юстин Мъченик върви по тези стъпки и след като е заловен да проповядва християнство, бил попитан дали смята, че Бог ще го възнагради, след като го убият. Юстин отговорил, че е убеден за наградата си. Папа Франциск добавя и жертвоготовността на човек в полза на други като потенциална възможност за свещената титла. С други думи, всеки, който отдава своя живот в името на своите приятели, може да бъде обявен за светец. В този момент може да изброяваме редица имена от родната история, които спокойно влизат в тази категория.
През последните години няма папа, който да не е обърнал внимание на законите около канонизирането. Всеки следващ затяга още повече мерките и така се гарантира, че само най-свещените ще имат правото да получат посмъртно титла. През 1983 г. Йоан Павел II обяснява, че количеството светци се е повишило драстично, но пропуска да обърне внимание на факта, че по време на неговото управление от 26 години са канонизирани близо 300 човека и още 1327 са блажени от него. Има изключения на правилото за 5-те години и то само ако папата настоява да се вдигне този период от време за изчакване. Когато един човек е кандидатиран, местният кардинал на църквата трябва да събере доказателства за извършените добрини.
След това се провежда специална дискусия във Ватикана и едва тогава може да се коментира даването на титла. Църквата има и малко по-мрачната задача да извади тялото на покойника и кандидат за светец. Идеята е, че това е гаранция за съществуването му. Често има случаи, в които църквата отказва превръщането на някого в светец, след като историята за него се оказва чиста легенда. В случай, че нито един от изброените варианти не дава никакви шансове на човек да се издигне по-високо в рая, остава единствената невъзможна мисия – чудото. Според законите на Ватикана, ако един човек извърши чудо, той има правото да получи такава титла. Дори това обаче има условия.
Извършването чудо трябва да се демонстрира пред независим панел от експерти. След като те одобрят видяното, научна комисия с името Consulta Medica ще се опита да обясни корените и да потвърди, че липсват всякакви научни участия и други измами, които често са се използвали. След това присъства и група теолози, която трябва да потвърди, че авторът на това чудо е Бог и е извършено именно през ръцете на потенциалния светец. За чудо се смята и запазването на човешко тяло в гроба. За католическата църква и една част от тялото е напълно достатъчна, за да превърне човек в светец. Подобна е историята и на Свети Антъни, който бил ексхумиран близо 32 години след смъртта си през 1231 г.
Според легендата само езикът му не бил разложен. По обясними причини при него разглеждането на кандидатурата става едва за 12 месеца. При някои други светци се наблюдава втечняване на кръвта, при това всяка година на техния празник. От 2013 година мерките стават още по-сериозни с участието на второ чудо. Ето защо папа Франциск дава зелена светлина на кардинал Нюман. Историята разказва, че през 2013 година жена, която дълго време не може да има деца, започнала да се моли само на Нюман за рожба и чудото се случило. Първото чудо е документирано през 2010 г. с излекуването на гръбнака на друг мирянин и само чрез молитви. И на последно място и шанс за канонизиране е именно издигането до духовен лидер на католическата църква. Ако това се случи, шансовете за подобна титла се увеличават значително. До този момент около 30% от всички папи са светци.
